Най-древната детокс процедура

Най-древната детокс процедура

За всички, които свързват поста с религията новината е, че той е много по-стар. Тъй като днес непрекъснато се говори и продава детокс и с оглед на наб

За всички, които свързват поста с религията новината е, че той е много по-стар. Тъй като днес непрекъснато се говори и продава детокс и с оглед на наближаващия последен за годината пост ще публикуваме серия от статии посветени на тази доказала се възможност за профилактика и лечение. Започваме с най-строгия вариант познат в тадицията като тримирене. Днес се нарича сух пост или онзи режим, при който не се приема никаква храна и вода. Някога ни учеха, че три дни без вода водят до неминуема смърт, докато в същото време бабите ни са го практикували в края на всеки пост. Днес с различни цели, мнозина го правят за по-дълги периоди…

„…Пълното въздържание от приемане на храна и вода, т.нар. „сух пост“ е най-стария метод на лечение. Историята му се крие в дълбините на времето назад до първите бозайници или дори още по-рано. Ако приемем, че млекопитаещите са се появили преди 160 млн.г. (консенсусна датировка за повечето биолози от XXI век), то въздържанието притежава история 10 – 20 хиляди пъти по-стара от следващия по давност, също природен метод на лечение. Шимпанзето – нашият най-близък „братовчед“ измежду всички примати се лекува по същия начин. Общият ни прародител го е завещал и на двата вида преди 5-6 милиона години, когато сме тръгнали по различни еволюционни пътища. Всичките ни предшественици Homo еrectus, Homо antecessor, както и всички изчезнали разклонения в еволюционното дърво, първоначално чисто инстинктивно, а после и като съзнателен опит предаван от поколение на поколение са практикували този лечебен метод. Иначе казано, историята на „сухия пост“ за нашия вид датира от времето на ранната еволюция на човека, когато докато все още е бил по-близо до природните закони, го е практикувал подобно на животните, които при болест оставали в леговището си без да търсят храна или вода. Доказалата се практика така силно е застъпена в традициите на народите от целия свят, че е оцеляла, въпреки превратностите на историята. Не са успели да я изтрият от паметта им дори постоянните преселения свързани с опустошителни войни и промени на бит и култура. Съхранила се сред измененията диктувани от „нетърпеливите“ религии и дори се е настанила в традициите им. Това може би е най-голямото признание за безусловната роля на този метод. През последните години се наблюдава „завръщане“ към тази най-древна лечебна практика. Науката вложи сериозен ресурс за проучването му, а оповестените резултати са повече от впечатляващи. Веднага се появиха дори лицензии, гарантиращи правата за въздържанието от храна и вода като метод на лечение. Ревизира се виждането за дехидратацията, т.е. призна се фактът, че 10 дни, умишлено прекарани без вода и храна не са самоубийство. Разбира се, ако се придържаме към здравия разум, би трябвало да се започне с многократни еднодневни постове, като продължителността им постепенно се увеличава. Дългите са плод на натрупано майсторство, което би могло да бъде елиминирано единствено с помощта на други опитни и добре подготвени хора.

Съществуват сериозни рискове при употребата на споменатите по-горе два вида пост за дълъг период, без предварителна подготовка! Част от тях са свързани най-вече със закъснялото им използване. Практикуването им от физически здрави хора като метод за профилактика на здравето не крие почти никакви опасности. Проблемите могат да се появят щом се стигне до сериозно заболяване в напреднала фаза. Ако, както обикновено се случва, до този момент болният не е извършвал подобни пречиствания, редно е да се консултира с медицински специалист и да посети клиника, където с чужда помощ и под непрекъснат контрол да се подложи на избраната методика, ако тя все още е удачен метод за лечение. Престой в специализиран здравен център би бил полезен и за всички онези, които „не са сигурни в себе си“, т.е. са недостатъчно психически подготвени хора, чиято воля би се предала пред най-различни предизвикателства и доводи в твърде неподходящ момент. Друга опасност крие така нареченото захранване. Това е периода на завършване на въздържанието и започване на постепенно приемане на различни по вид, количество и консистенция храни. Изборът им и мярката са особено съществени за поддържане на постигнатото. Неправилното захранване би могло да доведе до елиминиране на ползите от извършеното прочистване и още по-лошо да предизвика нови проблеми.

Предварителната теоретична подготовка е особено важна. С други думи е целесъобразно из основи да се проучи избрания метод и най-подходящите периоди за изпълнението му. Подходът „една съседка ме посъветва“ не е твърде целесъобразен. Неподготвените и неразумни практикуващи могат единствено да навредят на себе си, а по този начин да накърнят доброто име на тези методи. Чувстващите заплаха медицински дейности, базирани на продажби, са готови при всеки удобен случай да хвърлят необоснована вина върху лечебните традиции, останали ни от дълбока древност.“

Из главата „Традицията на поста или вездесъщия лечител“ от книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0