„Науката“ за храната

„Науката“ за храната

"...Както видяхме вече три века науката постоянно изследва храната и непрекъснато открива нови и нови фактори, влияещи върху нашето здраве. Разбирате,

„…Както видяхме вече три века науката постоянно изследва храната и непрекъснато открива нови и нови фактори, влияещи върху нашето здраве. Разбирате, че известните стават все повече, но това не намалява особено сериозно броя на неизвестните. Лошото е, че последният факт изобщо не притеснява откривателите, които веднага щом изолират следващото вещество го пращат на пазара с простичко доказателство от типа X + a = 7 (естествено за целите на маркетинга с винаги положителен резултат). Иначе казано, свързват новооткритото, „незаменимо чудо” с вече известно вещество или процес, изследват тяхното взаимодействие и винаги достигат до така необходимия за генериране на продажби извод. Проблемът се състои в това, че въпросният X, вероятно корелира неясно по какъв начин с много други параметри (вече познати вещества или фактори) и с още неизмеримо голям брой неизвестни. В „изчисляване“ на тяхното многообразие вече посветихме горните два абзаца. Ако бизнес-учените наистина биха искали да разберат смисъла на съществуването на дадено вещество и ролята му в метаболитните процеси, те вероятно биха „загубили” десетилетия в непрестанни изследвания на взаимодействието на своя X фактор с всички ясни вече на науката микро- и макронутриенти, като по време на този продължителен процес, сигурно други учени биха открили ново огромно количество непознати, които естествено също трябва да се прибавят към уравнението. Изначалният му математически вид би бил толкова дълъг, че трудно би се побрало върху стандартната страница, която обичайно използваме. Всъщност не биха стигнали дори няколко дебели тома само за едно от милионите възможни уравнения, даващи отговор на въпроса за въздействието на дадено вещество върху функционирането на сложното ни тяло. Само броят на параметрите, (ако по този начин наречем тези, за които вече имаме някаква представа или иначе казано – известните) надхвърля многократно буквите от азбуката, така че дори индексацията би ни се сторила главозамайваща, а като прибавим и неизвестните, степента на параметричното уравнение става толкова висока, че никой математик не би се захванал с подобни изчисления, обявявайки го за нерешимо. И точно в това се състои верният отговор – нерешимо е уравнението за взаимодействието на дадено вещество с всички останали…

…Съвременната наука се основава на принципа на „възможната грешка“. Според Попър, научните теории са високоинформативни догадки, подлежащи на проверка. „Ръстът на знанието не е натрупване на наблюдения, а повтарящо се отхвърляне на теории и замяната им с по-добри: перманентна революция“. Иначе казано, науката търпи непрестанно развитие, докато поправя собствените си заключения, признава своите грешки и счита, че както проваленият, така и успешният експеримент са еднакво ценни за последващите изводи. Това е чудесно, когато не ни засяга, но за голямо наше съжаление се случва често „на наш гръб“. В областта на науката за храната непрекъснато. Вероятно за целите на науката грешният опит също е успешен, но как стоят нещата от гледна точка на експерименталната мишка, участвала без своето информирано съгласие в не един експеримент. В по-развитите страни хората на средна възраст са преживели цял един живот като участници във фокусна група. Хора убедени в това, че правят най-доброто за себе си, следвайки маркетинговите послания на деня, любезно предоставени от науката за храната. Моят личен избор е да бъда скептичен, да стоя встрани и да наблюдавам, най-малко защото това е здравословния избор. Защо масовият човек не разбира ролята си на експериментално животно? Вероятно, защото обичайно услужливо му обясняват функцията на невротрансмитерите, ензимите, инхибиторите и т.н…“

Из книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната

COMMENTS

WORDPRESS: 0