Мръсната истина за сапуните + рецепти за безвредни алтернативи

Мръсната истина за сапуните + рецепти за безвредни алтернативи

Ако за нещо със сигурност може да се каже, че модното и красивото невинаги са най-доброто, това са сапуните. Индустрията непрекъснато бълва нови и нов

Ако за нещо със сигурност може да се каже, че модното и красивото невинаги са най-доброто, това са сапуните. Индустрията непрекъснато бълва нови и нови видове, един от друг по-ароматни, по-красиви, обогатени с хиляди масла и билки. Човек да се чуди дали да заложи на маслото от ший, или на екстракта от жожоба. Или пък да експериментира с екзотичните ръчни сапуни, омайващи с комбинации от водорасли и екзотични растения от различни континенти.

Все пак сапунът е важна част от бита ни, тъй като поне 4 пъти дневно е в контакт с ръцете и тялото и затова е разумно да бъдем внимателни и да избираме козметичните си продукти прецизно и с оглед на техните съставки.

Изкуствените аромати в последно време предизвикват все повече алергии. Заради това преди няколко години част от тях бяха забранени за козметиката с европейска директива, но производителите се пренасочиха към други, които отключиха нови алергии.

Разпространена е представата, че бебешкият сапун се доближава до перфектната формула и е максимално щадящ, но истината е, че той не е подходящ за възрастни, тъй като той е предназначен за по-специфичната бебешка кожа – както твърдият вариант, така и различните гелове, са съобразени със спецификата на бебешката кожа и не действат добре на големите.

Друга масова заблуда е, че т.нар. натурални сапуни – с извлек от различни растения – са по-добри, защото са с продукти от природата. Това, че вътре има щипка лайка, евкалипт или хвойна, далече не значи, че не може да алергизира, да изсуши или омазни кожата.

Биосапуните, както и всички биопродукти в козметиката, имат претенциите да съдържат само полезни натурални съставки, но това не винаги е така. За съжаление „Био“ все още е само етикет в козметиката.

Антибактериалните сапуни пък са полезни единствено в силно замърсена среда и в изключителни случаи. Използват се обикновето от лекари и медицински сестри за предпазване от инфекции в болниците, а също и при терапията на някои кожни болести. В последните години обаче изследвания оспорват ефекта им, след като установиха, че вредят на ендокринната система, репродуктивните способности и отключва онкозаболявания.

Антибактериалните сапуни са повече опасни, отколкото ефективни – за това алармираха неотдавна от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ. Те забраниха продажбата на антибактериални сапуни и гелове, съдържащи вредни съставки като триклозан и триклокарбан. Всъщност учените са категорични, че стремежът към прекалена чистота отключва сериозни заболявания като астма, алергии, кожни и бъбречни проблеми, дори рак.

Според американски учени така почитаните антибактериални сапуни не само че не са в състояние да унищожат всякакви болестотворни бактерии, но и самите те вредят на организма, ако се използват всекидневно. Екип учени е изследвал различни марки на сапуни, продаващи се в САЩ, и са установени над 20 изключително опасни съставки в най-силните препарати, които се използват дори от деца. Специалистите поясняват, че от една страна прекалената употреба на антибактериални агенти крие същия риск като редовното използване на антибиотици – разпространение на резистентни бактерии, които да не се влияят от каквито и да било дезинфектанти и лечение. Ако се стигне до такава резистентност, има опасност човек дори при спазване на добра хигиена да се зарази с животозастрашаваща инфекция.

А от друга страна, непрекъснатата употреба на антибактериални препарати води и до увреждане на нормалния баланс на кожата, което е предпоставка за отключване на алергии, екземи, обриви, очни проблеми. Учените са против и непрекъснатото използване на гел дезинфектанти, защото те изнежват кожата и благоприятстват абсорбирането на вредните химически субстанции, които съдържат. Най-опасните от тях са именно триклозанът и триклокарбанът. Учени от Калифорнийския университет в Дейвис доказват, че триклозанът може да доведе до сърдечна недостатъчност, дори до инфаркт. Рискът се състои в това, че той е активна съставка в огромно количество продукти – дезинфектанти, препарати за почистване на под, антистатични спрейове, дори пасти за зъби. Трудно се разтваря във вода, но е мастноразтворим и свободно преминава през клетъчните мембрани, свързва се с протеините в кръвта и въпреки че се изхвърля чрез отделителните процеси на тялото, при някои хора с метаболитни или сърдечни проблеми остава в кръвта за дълго време и може да доведе до сериозни увреждания на сърцето.

* * *

На пръв поглед индустриално произведеният сапун е ароматен, красив и евтин, но дали е полезен за вас? Повечето сапуни съдържат изкуствени оцветители, аромати, втвърдители, пенители и други вредни вещества като триклозан, който е особено опасен, защото остава активен дълги часове след миенето. Освен че синтетичните вещества са опасни за човешкото здраве, те също замърсяват и околната среда защото не са естествено разградими и успяват да проникнат през филтрите на пречиствателните станции и да попаднат в питейната ни вода.

Триклокарбанът пък крие риск от хормонален дисбаланс, понижаване на репродуктивните способности и дори отключване на онкологични заболявания. Опасен е и бисфенол А, който според учени крие риск за черния дроб и сърцето, както и за правилното развитие на мозъка и хормоналната система при децата.

Специалистите са категорични, че дори поддържането на прекалена чистота в дома крие рискове за здравето. Изследване на американски учени, публикувано в списание Occupational аnd Еnvironmental Мedicine показва, че при деца, в чиито семейства поне веднъж седмично се използва белина за почистване, се увеличава с 35% рискът от развитие на ангина и с 20% рискът от дихателни проблеми. Прекаленото почистване с този препарат обаче може да предизвика и проблеми с кожата, очите, както и да отключи алергични кризи. А според Американската академия по алергии, астма и имунология все по-широкото разпространение на астма в света се дължи именно на масовата употреба на прекалено силни препарати за дезинфекция, съдържащи хлор и амониев хидроксид. Според някои специалисти хлорът предизвиква и алергични реакции, екзема, дразнене на очите, кожни проблеми.

„Ние не разполагаме с научни доказателства, че тези сапуни са по-добри от обикновените. В действителност, някои данни показват, че антибактериалните съставки могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи в дългосрочен план“, посочва д-р Джанет Удкок – директор на Центъра за лекарствена оценка и изследвания в Агенцията по храните и лекарствата на САЩ.

 

Тук ще се спра и на т.нар. „натурални сапуни”.

Най-общото ми впечатление е, че с изключение на единични случаи става въпрос за франчайзинг или големи вериги. Да ги споменавам ли или няма нужда?

Най-фрапиращ е фактът, че „производителят с традиции” използва едни омайни похвати, които са противни за всеки, виждащ отвъд красивите думи без съдържание. То не са обяснения за вековна традиция, то не е ръчна изработка, то не беше „директно от природата” … гарнирани тук-там с някой псевдо-научен термин, задължително включващ думата „натурален” за подсилване на ефекта от качествата на сапуна. Добре де, ама обръщам гърба на опаковката и нещата рязко се променят. Къде ти преди един век дядо ми е слагал в домашния сапун tetrasodium EDTA?! Хора, не сме всички дошли от гората …

 

Алтернативата: 100 % натуралният, ръчно изработен сапун има редица преимущества над повечето индустриално произвеждани сапуни.

Ръчно изработеният сапун от чисти естествени масла и богато ароматизиран с естествени етерични масла може да бъде истинско съкровище. Разбира се, не всички ръчно изработени сапуни са еднакво полезни – някои производители използват изкуствени аромати под формата на парфюми. За да сте сигурни, че избирате най-доброто, търсете сапуни създадени изцяло от натурални масла и други естествени съставки.

Примери за често използвани базови масла включват кокосовото, какаовото, зехтина и други, всяко от които има уникални свойства като омекотяване, подхранване на кожата и придаване на еластичност. Кокосовото масло, например, е познато с подхранващото си и дезинфекциращо действие, и съдържанието си на витамин Е, който е изключително важен за здравето но кожата. Различните етерични масла като лавандуловото, портокаловото и канеленото също могат да имат различни ползи и благоприятни действия върху кожата. Например етеричното масло от чаено дърво притежава силен антисептичен ефект.

Естествените съставки, които могат да се добавят в натуралния сапун, са изключително разнообразни – от глина, билки, плодове и морска сол до кафе и мед.

Натуралният, ръчно изработен сапун може да направи за вас нещо много повече от измиването – той може да ви накара да се чувствате прекрасно.

А ето и рецепта за приготвяне на домашен безвреден сапун. Изрично уточнявам, че макар при технологията да се използва химикал (сода каустик), по време на процеса (в контакт с растителните масла) тя преминава през сложна химична реакция и пълно преобразуване и се превръща в сапун.

Този процес е познат и използван от векове – от 1791г., когато един французин открил химическия процес, при който сода каустик си взаимодейства с масла и се получава познатият ни сапун. По-долу давам рецепта и за приготвяне на сапун с пепелява вода (вода, в която е била накисната пепел).

Правенето на сапуна отнема около 2 часа и изисква някои консумативи, но хубавото е, че можете да си приготвите наведнъж сапуни за месеци или дори 2-3 години напред. Срокът на годност при правилно изпълнение и съхранение, е цели десетилетия.

Важно:

Да правиш сапун е също толкова опасно, колкото да шофираш! Трябва да си достатъчно информиран, да знаеш правилата и да действаш с доза предпазливост.

NaOH или содата каустик е силно разяждащ продукт. Тя е необходима, за да протече процесът „осапунване“. Работата с нея трябва да е изключително внимателна. 

Работи се с предпазни очила, ръкавици, дълги ръкави в проветриво помещение.

Никога не използвайте алуминиеви съдове! Алуминият реагира с основата, образувайки отровни пари.

Преди да започнете да сапунджийствате се уверете, че няма наблизо деца и домашни любимци.

Съхранявайте содата прилежно надписана на трудно достъпно място. 

Винаги използвайте очила, защото само една капка от разтвора може да предизвика трайни увреждания.

Съдове и техника използвана за сапуни не бива да се използва в кухнята при приготвяне на храна!

 

Необходими продукти:

– Растителни масла. Може да ги комбинирате според личните ви предпочитания – зехтин, палмово масло, ленено масло, орехово, авокадово, кокосово… Не използвайте мазнина, с която сте пържили или такава, която е стара и гранясала.

От изборът на мазнините (и техните съотношения) зависят и качествата на сапуна. Например ако се използва само зехтин, крайният продукт ще бъде много мек, няма да образува никаква пяна и бързо ще се размеква и разтваря в сапунерката. За да се избегне това е хубаво да се добави например кокосово масло.

Повече за качествата на отделните мазнини можете да прочетете тук – http://aidasoap.com/с-какво-от-маслата-в-сапуна-се-храни-кож/

Бих искал да отбележа, че според мен в случая разликата между био и обикновени масла би била почти никаква и няма никакъв проблем да се използват масла с по-ниско качество от онези, които консумираме като храна. Освен това най-хубави сапуни стават от обикновен, рафиниран зехтин, а не от екстра върджин.

– много студена вода, даже за предпочитане с няколко заледени парчета. При разтварянето на основата във водата се отделя голямо количество топлина, затова е най-добре да започнете загряването от по-ниски градуси.

– 2 с.л. захар на литър мазнина, за да се пени сапуна. За по-удобно предварително я разтворете в 2-3 с.л. вода;

– Етерични масла според личните ви предпочитания. Обикновено са в шишенца от по 10 мл, като цените започват от около 4 лв. Дори и да ви се стори силна в началото, миризмата ще се „поуспокои“ докато готовият сапун стане годен за употреба. 10-15мл етерично масло са достатъчни за 1кг мазнина. Най-добре запазват аромата си маслата от мента, лавандула и босилек.

– Лични предпазни средства – латексови ръкавици, предпазни очила, маска.  Може да ви се струва прекалено, но не ги пренебрегвайте за по-сигурно. Добре е да сте и с дълги ръкави. В случай, че по някаква причина основата попадне върху вашето тяло или лице, веднага избършете мястото със сух парцал, след това изплакнете обилно с вода.

– Електронна везна;

– Съдове/ купи – задължително без алуминий, тъй като содата каустик реагира с него. Стъклото е подходящо, стига да издържа на висока температура, каквато се развива при реакцията. Тенджера за разтопяване на мазнината – каквато имате.

– Калъп(и) за готовия сапун. Подходящи са пластмасови кутии, чиито вътрешни стени са облечени с хартия за печене, както и картонени кутии от прясно мляко с изрязана горна част. И двете вършат работа. Могат да се използват всякакви пластмасови/силиконови съдове, а след като сапунчетата се твърдят в избраните форми, те лесно могат да бъдат рязани с нож до желаните разфасовки. В интернет могат да бъдат намерени силиконови форми за сапуни. Към подходящите калъпи спадат и готварски формички за мъфини и кексчета, които без проблеми могат да се превърнат в оригинални саунени кексчета. Ако използвате пластмасови съдове, може да ги покриете отвътре с оризова хартия, за да се вадят по-лесно сапунчетата накрая.

– Дървена бъркалка (с която няма да готвите след това)

– Сода каустик – продава се на люспи в кутии по 0.5 кг на цена около 3-4 лв. Ще я намерите в железарии и магазини за строителни материали. За да изчислите колко сода каустик ще ви бъде нужна, нужно е да използвате сапунен калкулатор или готова рецепта от сигурен източник. Това се налага поради факта, че различните масла изискват различно количество сода каустик, за да се осапунят. На много места в интернет е посочено, че на 1 кг. масла (смес) се добавя 140-145 гр. натриева основа(сода каустик), но това е непрофесионално и може да се окаже заблуждаващо. Защо?

При равни други условия, за осапунване:

– на 1 кг Зехтин трябват 128.7 гр натриева основа (NaOH);

– на 1 кг Кокосово масло трябват 174.08 гр. натриева основа;

– на 1кг Палмово масло трябват 134.80 гр натриева основа.

Защото всяко масло има нужда от различно количество натриева основа, за да се превърне в сапун.

Една рецепта е нормално да съдържа различни по вид и количество масла. При формулиране на рецепта или дори малка промяна на вече съществуваща, задължително се използва сапунен калкулатор, който много точно измерва необходимото количество сода каустик (NaOH) и вода, нужни за да се превърнат маслата ни в сапун.

Ако решите да съставите своя собствена рецепта, вместо предложената по-надолу в тази публикация, ето един качествен сапунен калкулатор.

А тук можете да прочетете инструкции за работа със сапунен калкулатор.

Съветвам начинаещи и хора, които никога не са правили домашен сапун до сега, да се доверяват на готови рецепти, където ясно са посочени вида масла, точно количество на всяко едно от тях, точно количество сода каустик и вода. Следвайте тези правила:

– Не променяйте вида на маслата (например: „вместо кокосово, ще сложа рициново“).

– Не променяйте количеството на дадено масло в рецептата (например: „обичам кокос, ще увелича двойно кокосовото масло“).

Тези промени могат да станат адекветно само ако работите със сапунен калкулатор.

Може да направите ½ (или двойна доза) от рецептата, което означава, че всяка отделна съставка трябва да се умножи по ½ (или съответно 2 за двойна доза). Трябва адекватно да се промени количеството на всяко едно масло, на нат. основа, водата, аромата и т.н.)

 

Споделям тук едно примерно съотношение, което подготвих специално за читателите на Истина.БГ. Според мен тази рецепта предлага отличен резултат на минимална цена. Доколкото знам маслата могат да бъдат намерени на добри цени в големите вериги магазини:

Обикновен зехтин: 1л

Кокосово масло: 0.5л

Палмово масло: 0.5л

Етерични масла: 20-30мл.

Вода: 760мл.

Сода каустик: 283гр.

 

И така… в пълно бойно снаряжение се позиционирате на балкона (примерно) и в стъклена огнеупорна купа сипвате ледената вода. Към нея добавяте предварително отмереното количество сода каустик с точност до грам.

Понеже правите сапун, а не фойерверки, важно е да сипете содата във водата, а не обратното. Хубаво е този процес да се случва под абсорбатор или на проветриво място, тъй като се отделя задушлива миризма.

Разтопявате мазнината без да я оставяте да заври и я сваляте от котлона. Когато сметнете, че мазнината и содата са горе-долу със сходни температури (мисля, че се целим в градуси от порядъка на 50°C, но ако сте като мен без термометри, пипате отвън дъното на купата и преценявате някак по усет) може да пристъпите към смесване: мазнина+сода+захар. Прехвърляте мазнината в голям стъклен съд, в който добавяте и разтворената натриева основа, и захарта. След това бъркате с дървената шпатула/лъжица около 40 минути, за да стане осапуняването. Може да използвате и пасатор за тази цел, и така ще спестите половин час бъркане, но този пасатор ще стане неизползваем за кулинарни цели. Ако не ви се бърка на ръка, компромисен вариант е да си вземете някой евтин втора употреба – в olx.bg има по 10лв-15лв.

Когато забележите, че сгъстяването започва (целта е да достигнем консистенция на смес за кекс), добавете етеричните масла и разбъркайте малко, за да се смесят добре. Можете да добавите и различни натурални оцветители като червен пипер, какао, куркума и др., които предварително са смесени с малко количество мазнина, за да не остават на бучки в готовата смес.

Не прекалявайте с пасатора, тъй като при прекомерно сгъстяване ще ви бъде трудно да напълните калъпите. Бърка се докато лъжицата/пасатора започне да оставя фина следа върху сместа.

След като изсипете сместа в избраните форми, изчакайте 48 часа да стегне. Изваждането на сапуна от формите и разрязването на парчетата може да започне, когато достигне твърдост като на кашкавал. Рязането става с дебела рибарска корда или с нож.

Вече сте на финала. Остава само да подредите сапунчетата на сигурно място. Може да използвате картонени кутии, кашончета и др., които ползволяват на сапунчетата да дишат, за да не хванат мухъл. После изчаквате един месец, за да узреят и да падне PH-то, и вече можете смело да ги използвате.

Колкото до използваните съдове – те се мият най-лесно, ако първо се избършат със салфетки.

Източник на рецептата (към която съм добавил доста допълнителни важни сведения и уточнения) и снимки от целия процес можете да видите тук.

 

Алтернатива на използването на сода каустик:

Традиционната алтернатива на разтворът на сода каустик е пепелявата вода. Много хора, които чуят за „пепелява вода“ или „сапун от пепел“, мислят, че в самия сапун накрая има пепел. Не, пепелта се използва само за химична реакция. Тази вода още се нарича „луга“, като e желателно пепелта да бъде от твърда дървесина (широколистни дървета).

Накратко сапунът с пепелява вода се прави така:

Смесвате като обем пепел към вода в съотношение 1:4 и чакате поне 3-4 дни (може и повече). Ако не ви се чака, може да възварите течността за 20 минути. След това се оставя се да се избистри и се прецежда или внимателно се изсипва водата без пепелта.

Прецеждате водата, която вече е някаква калиева основа с минерали и я прибавяте към 2 пъти по-голямо количество загрята мазнина (като обем) и разбърквате на котлона на умерен огън, докато започне да оставя дири и се сгъсти още повече. Не използвайте алуминиеви съдове, защото пепелявата вода ще ги разяде.

Когато работите с пепелявата вода, няма опасност ако попадне по кожата ви. Няма нужда от ръкавици, предпазни очила и т.н. Не знам как действа на дрехите, но предполагам няма да правите сапун с фрак или бална рокля.

Препоръчва се да се прави с дъждовна вода. Добре е да направите повече пепелява вода, защото ако остане неосапунена мазнина, може да добавите още малко от водата, а ако добавите повече, може да изчакате малко да изври. Видял съм, че дори да не спазите точно мерките на пепелява вода към мазнината, пак може да добавите едното или другото, за да се получат работите.

Ако нямате сапун, но искате да се измиете с нещо повече от вода, просто вземете вода с пепел, която разбъркайте хубаво и после се измийте с водата. Ще има отново изчистващ ефект.

Дървесната пепел може да се използва и по следния начин: Взимате дървесна пепел от печката с една лопатка и я пресипвате в стара тенджера. Заливате я с вода. С цедка почиствате всички въглени, което е лесно, защото те изплуват отгоре. Може с пръчица да се разбърка. Оставяте течността да заври. Като заври може да се махне от огъня.

Отгоре се образува чиста прозрачна течност. Внимателно я изливате и използвам в бита за миене/пране. Утайката може да се залее още 4-5 пъти, като всеки път течността ще бъде все по-слаба.

Първата (най-силна) течност може да използвате за разтваряне на нещо много замърсено (идеално измива омазнени тигани например). Идеално пере, по-добре от най-добрите прахове. Идеално мие пода (добавя се малко във водата за миене и пране). В концентриран вид може да се излее малко върху петно от какъвто и да е произход, чакате малко и измивате.

Внимание: Препаратът е много силен и трябва да се разрежда с вода! Не трябва да се пипа с ръце в концентриран вид.

* * *

Учителя Петър Дънов:

„Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.“

(„Придатъците на разумния живот“, 25.03.1925г.)

 

„Онези, които никога не се мият, лошо е, но и онези, които много се мият, пак е лошо – такива сапуни има, които съдържат много сода. Вода може да употребявате.“

(„Малката мисия“, 02.01.1927г.)

 

„Малко миене трябва. Не правете голямо миене. С търкане нищо не става, не с много сапун. Сапунът толкоз не помага, влошават се работите. Със сапун на месеца веднъж си мийте лицето. Вие мислите, че като се миете, ще бъдете чисти. Лицето има сила само да се чисти, то е динамо. От всяка една пора постоянно тече електричество и магнетизъм и вие с този сапун, освен че не помагате, но пречите на лицето. Лицето не иска много миене. Да не е водата студена. а малко топла… Ръцете си може да измиете със сапун, а после лицето без сапун.“

(„Окото“, 05.04.1933г.)

 

„За да станете по-хубав си сапунисвате 3–4 пъти лицето, за да стане лицето ви бяло. Така ти не пазиш кожата на тялото си. Много пъти вашият сапун ви спира да разбирате истината, защото вие със сапун, освен, че не се измивате, но запушвате порите си. Защото често сапунът е направен от умрели свини, от умрели говеда, от мишки, какви ли не неща има в европейските сапуни. Казва някой: „Приятно мирише сапунът, ще се намажа с него.“

Има едно миене, на което вие не сте се научили. Процесът на миенето не е процес външен, то е процес вътрешен. Изпотяването е процес на миене. Изпотиш се, отварят се порите ти, става измиване. Всичките твои 7 милиона пори на тялото ти, ако не се отворят да влиза въздух вътре, не се ползувате.“

(„Изпит на ученика“, 05.09.1934г.)

„Ако вие искате да се освободите от вашия кир, само водата може да направи това. Някои вярват, че сапунът прави това. Сапунът нищо не прави, благодарете на водата. Някои хора казват: „Без сапун не може.“ Питам: Дълговековният живот на дървото – то живее 4–5000 години, то със сапун ли живее? С водата. Аз привеждам този пример, защото някой път ние имаме някои възгледи, които приличат на съвременния сапун. Аз мисля, че ако някой светия се измие със сапун, той ще изгуби своето достойнство. Обикновеният човек може да се измие със сапун, но светията – никога! Защото в самия организъм на светията има една мощна сила, хиляди пъти по-силна, отколкото сапунът. То е такова електрическо динамо, че всичкият прах, всичкият кир се изхвърля навън. А пък понеже при обикновените хора това динамо е слабо, то се набира кир и затова се мият със сапун. Те могат по 3 пъти на ден да се мият със сапун.“

(„Мечът на Духа“, 09.09.1934г.)

 

„Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси.“

(„Милосърдие, смирение и молитва“, 03.10.1934г.)

 

„По някой път някои християни замязат на стоящи тъпани, отгоре са покрити с прах. Като бутнеш, оцапваш си пръстите. Няма какво да ги миеш, миенето не е толкова от най-добрите начини за чистене. Човек в специфични случаи може да се мие само. По някой път, като удариш с палката, махне се прахът. Ако миеш тъпана, кожата може да се развали.

Сега аз виждам: работници излизат от някоя мина почернели, вземат сапун, мият, мият черното. Казвам: „Този сапун тук си е на мястото, измива черното.“ Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие… Щом не сте влезли в рудника, тебе не ти трябва такова миене, тебе ти трябва само малко вода, само да се понаплискаш. Никакъв сапун, нищо повече. Ако си се окалял, тури сапун колкото искаш. Ако не си се окалял, никакъв сапун не туряй. Сапунът ще измие най-хубавото от лицето ти. Много хора си покваряват лицето.“

(„Правилното пеене“, 05.06.1935г.)

 

„Да кажем, вие отивате на баня. Имате един теляк. Лошо ли е да имате теляк? Не. Но, ако той протрие кожата, е лошо. Значи, много малко трябва да вземе. Или вие се миете със сапун? Защо се миете със сапун? Миенето със сапун – нов или стар начин е? Какви са вашите съображения? – „Човек мисли така“. – Или, някой път се бръснете, туряте сапун, или перете някоя дреха, сапунисвате я. – „Научно се обяснява“. – Добре, сапунът, който е добър за дрехата, добър ли е за лицето? Водата е най-доброто средство. Човек трябва да си мие лицето с най-хубавата, фина вода, която няма никакви примеси. Много по-здравословно действа.“

(„Методи на самовъзпитание“, 11.10.1935г.)

 

„Колкото повече погрешки правиш, толкова повече лекета има. Колкото изправяш погрешките, толкова лекетата се махат. Може и друг да тури леке. Трябва да имаме желание да ходим чисти. Станеш сутрин, изчисти се, имаш леке, изчисти го. Вземи сапун, вода, изчисти го. Някои хора искат да покажат, че са духовни и не се интересуват от дрехите, остават лекета по тях. Еднакво са важни нещата на Земята, в духовния свят и в Божествения свят. За мене еднакво е важно.“

(„Разумни отношения“, 04.11.1942г.)

 

„Когато ръцете ви са чисти има ли нужда от сапун? Само малко вода трябва. Когато ръцете ви са мазни, трябва сапун, за да ги изчистите. Значи, сапунът е важен при мазните работи. Щом си мазен, ще употребиш да премахнеш тази мазнина, която ви е непотребна. В какво препятстват мазнините? Ако човек е много мазен, мазнините запушват порите.“

(„Чувство на величавост“, 21.05.1943г.)

 

„Переш една риза в мътната вода и очакваш да бъде чиста. Тя ще бъде чиста като водата. Ако водата е чиста, и ризата може да бъде чиста. Трябва да има и малко сапун. Чиста вода и добър сапун – пере.“

(„Ново разбиране“, 24.11.1943г.)

 

Вижте други публикации от тази поредица:

Мрачната истина за горящите свещи

Мръсната истина за перилните препарати + рецепти за безвредни алтернативи

COMMENTS

WORDPRESS: 2
  • comment-avatar
    Anelia Stefanova 1 година

    Чудесна статия. Напълно съвпада с моето мнение.
    Но т.к. съм християнка, а в Библията пише – „Да нямаш друг учител освен Христос“, не мога да приема поучения от „учителя“ Дънов.

    • comment-avatar

      Благодаря за споделеното мнение, сестричке! Ако погледнем малко по-дълбоко и се запознаем с Учението, ще се окаже, че на Учителя и през ум не му е минавало да се поставя на мястото на Христос или на неговия уровен, а ясно заявява „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божи“.

      Христос говори за самозваните учители, но в същото време индикретно нарича своите ученици – „учители“:
      „И като се приближи Исус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. И тъй, идете, научете всички народи… като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.” (Мат 28:18-20)

      Ап. Павел в Ефесяни 4:11 ни учи на същото: „И Той даде едни да са апостоли, други – пророци, други – благовестители, други – пастири и учители.”

      Макар в космичен план Учителя да е ученик на Христа, за хората на Земята той е Учител. А Христос ни даде много ясен метод как да разпознаваме истинските учители от учителите-менте. И той е: „По плодовете ще ги познаете.“ 🙂