Мисията на Йоан Кръстител (трета част)

Мисията на Йоан Кръстител (трета част)

Първа част на този материал, включваща тематично подбрани цитати от Библията и Словото на Учителя относно Йоан Кръстител, можете да прочетете тук.

Първа част на този материал, включваща тематично подбрани цитати от Библията и Словото на Учителя относно Йоан Кръстител, можете да прочетете тук.

А втората част с цитати от Щайнер – тук.

В тази последна част ще опитам да допълня образа на св. Йоан с познанията, представени от един от най-близките ученици до Учиетеля – Влад Пашов – в неговата блестяща поредица „Историческият път на Бялото Братство през вековете“:

„В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие.

В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога (Елохимът) Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан.

Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на Земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си.

Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество.

Така Илия, респективно Йоан, който, както казах, е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марко 1:14 се казва: „Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно.“ Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие…

След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: „И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща“. Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта.

(„И биде слово Господне към него: „Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.“

И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: „Дай ми малко вода в съд да пия.“

Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: „Донеси ми в ръце и къс хляб.“

Тя отговори: „Жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.“

А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.“

Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя, и той, и домът ѝ известно време. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.“ (3 Царе 8-16))

Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: „Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз.“ … Той казва: „Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина.“

От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осемстепене път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: „Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек.“

Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: „Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.“

Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне.

Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: „Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама.“ По-нататък той казва: „Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат.“ Те дойдоха при него и го попитаха: „Учителю, що трябва да правим?“ Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: „Що да правим?“

Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията…

В Евангелието на Лука Христос, като говори за Йоан, казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: „Законът и пророците достигат до Йоана“. Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа.

Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание – Христовото Същество.

Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: „След мене иде един, Който е по-голям от мене. Той трябва да расте, а аз да се смалявам.“ Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 42 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: „Изменете вашите разбирания.“

Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия… Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: „Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел).“ Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресаващите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей ни води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и две имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.

У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята…

Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре…

Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите:

„Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня.“

„Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън.“

Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече от един образен език. Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила…

Ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.

В Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното…

Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: „Ето, изпращам Вестителя (Ангела) Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти“.

Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч отвъд границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целият Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество.

Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа.

Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.“

(из „Историческият път на Бялото Братство, том 3“)

 

Илия е най-забележителната личност в еврейския народ след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители. Нищо не се знае за родителите му и за детството му. Със своята смелост и вярност на Божията дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години. Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна…

Той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно.

За пророк Илия Щайнер казва следното:

„В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря – един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова (един от седемте Елохима; Илия е бил представител на Йехова на Земята – бел. Тео). Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала…

След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия. Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни показва окултното изследване:

В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят.

Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това, че царува суша, но чрез това, което Илия разпорежда във връзка с Божествено-духовните светове, сушата и всички неволи, които бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон.

И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова.

Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител.“

Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите…

Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви.

Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години. Това е описано в 17 глава от първи до седми стих. Второто чудо е умножаването на хляба и възкресението на умрялото дете, което се описва в същата глава от 7-ми до 16-ти и от 16-ти до 24-ти стихове. Ще приведа пасажи от тази глава:

1. „И Илия Тесавецът, който беше от галатските жители, рече Ахаву: Жив Господ, Бог Израилев, пред когото предстоя, няма да бъде през тази година роса и дъжд, освен чрез моето слово.

И биде Слово Господне към него и рече му: „Иди оттук и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан. И ще пиеш от потока и заповядах на враните да те хранят там.“ И отиде да направи според Словото Господне, защото отиде та седна при потока Херит, който е срещу Йордан. И донасяха му враните храна заран и вечер, и пиеше от потока. И след няколко дни изсъхна потокът, понеже не стана дъжд по земята.“

2. „И биде Слово Господне към него и рече: Стани та иди в Сарепта сидонска, и седи там. Ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана та отиде в Сарепт. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена, която събираше дърва. И викна към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия ѝ рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът ѝ много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия.“

3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него.“ И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: „Виж, жив е син ти.“ И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина.“

4. Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете. Там се описва как Господ казва на Илия да се яви на цар Ахав. В 17-ти стих се казва: „И като видя Ахав Илия, му рече: „Ти ли си, който смущаваш Израиля?“ А той му рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом, защото вие оставихте заповедите Господни и отидохте след валаамите. Сега, прочее, проводи и събери при мен всичкия Израил на планината Кармил и пророците ваалови, 450 на брой, и 400- те пророци на Ашера, които ядат на израилевата трапеза. И проводи Ахав до всички израилеви синове, събра пророците на планината Кармил. Дойде Илия при всичките люде и рече: „Докога ще ходите между две мъдрувания! Йехова, ако е Бог, следвайте Го. Ако Ваал е Бог. следвайте него.“ А людете не му отговориха ни реч.

Тогаз рече Илия на людете: „Аз сам останах пророк Господен. Вааловите пророци са 450 мъже. Нека ни дадат два юнца и нека изберат единия за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата и огън да не турят. И аз ще приготвя другия юнец. и ще го туря на дървата и огън няма да туря. И призовете името на Бога си. и аз ще призова името на Господа. И онзи Бог. който отговори чрез огъня, той нека е Бог.“ И отговориха всичките люде, та рекоха: „Добро е това слово.“

И рече Илия на вааловите пророци: „Изберете един юнец, та го пригответе вие първо, защото сте много. И призовете името на Бога си, огън обаче да не туряте.“

И взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха и призоваваха името на Ваала от сутринта та дори до пладне и викаха: „Послушай нас, Ваале!“ Но нямаше глас, нямаше слушание. И скачаха около олтаря, който бяха съзидали.

А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: „Викайте с голям глас, защото Бог или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може да спи и ще се събуди.“ И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия, доде се изле кръвта на тях. И като премина пладне и те пророчествуваха, дори до часа на приношението, но не беше глас, не бе слушание, не бе внимание.

Тогава рече Илия на всичките люде: „Приближете се при мене.“ И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря господен, който беше съборен. И взе Илия 12 камъни, според числото на племената на Яков, към когото беше слово Господне и рече: „Израил ще бъде името Ти.“ И съзида с камъните олтар в името на Господа. И направи бразда около олтаря, която вмешаваше две стаи семе. И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: „Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата“, и рече: „Повторете“, и повториха. И рече: „Потретете“ – и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношението приближи се Илия, пророкът, и рече: „Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад.“

Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата.

И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: „Йехова! Той е Бог! Йехова! Той е Бог!“

И рече им Илия: „Хванете вааловите пророци, никой от тях да не избяга.“ И хванаха ги. И низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.

И рече Илия на Ахава: „Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд.“

И възлезе Ахав да яде и пие. А Илия възлезе на връх Кармил и наведе се на земята, та тури лицето си между колената и рече на слугата си: „Възлез сега, погледни към небето.“

И възлезе, та погледна, и рече: „Няма нищо.“ А той рече: „Иди пак“, до седем пъти. И седмият път рече: „Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето.“

И рече: „Възлез, кажи Ахаву: Впрегни колесницата си, та слез, за да те хване дъждът.“

И между това, небето се помрачи от облаци и вятър и стана голям дъжд. И качи се Ахав в колесницата, та отиде в Израел. И ръката Господня биде върху Илия, и стегна чреслата си, та тичаше пред Ахава дори до входа на Израел.“

Заваляването на дъжда е петото чудо на Илия.

Понеже жената на Ахав, Изабела, като научава за избиването на вааловите пророци от Илия, се заканва, че ще го убие, затова той избягва в пустинята. Там той пожелал да умре и легнал под едно дърво и заспал. И ето, ангел се допре до него и му рече: „Стани и яж.“ И той погледна и вижда при главата си потребник с ядене и кърчаг с вода.

И яде и пи, и пак легна. И върна се ангел Господен пак, та се допре до него и рече: „Стани и яж, защото ти е много пътят.“ И стана, и яде и пи. И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив, Божията планина. Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: „Що правиш тук, Илия?“

И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7000, които не са се поклонили на Ваала…

От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг, на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса.

Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия.

Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които показват посоката, в която трябва да търсим разгадаването на Илиевата тайна.“

(из „Историческият път на Бялото Братство, том 2“)

COMMENTS

WORDPRESS: 0