Мисията на Йоан Кръстител (първа част)

Мисията на Йоан Кръстител (първа част)

Неведнъж в своите беседи Учителя ни е призовавал да четем житията на светиите и да се учим от тях. Например тук:„Като ученици, препоръчвам ви да и

Неведнъж в своите беседи Учителя ни е призовавал да четем житията на светиите и да се учим от тях. Например тук:

„Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: Да се знае техния истински живот. Първоначално, плодът е стипчив а като узрее, става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20-30 години върху себе си, докато придобие нужната чистота и светост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят, и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свят.“

(„Изпити на ученика“, 07.12.1932г.)

 

„Когато иска да работи специално върху някой мозъчен център, ученикът трябва да се свърже с тези същества, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат благотворно в това направление, именно към което се стреми. Запример, ако ученикът иска да развие в себе си милосърдие, той трябва да се свърже с ония интелигентни, разумни същества, на които милосърдието е специалност. Други същества пък имат специалност „любов към Бога“. Щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството „любов към Бога“ веднага протича и към вас…

Същият закон трябва да се спазва и при изучаване на Свещените книги. Те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Запример, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него.“

(„Първата родена мисъл“, 21.02.1923г.)

По случай днешния светъл празник – Еньов (Йоанов) ден, нека заедно отправим поглед към един напреднал дух, работил (вероятно работещ и днес) сред земното човечество – Йоан Кръстител. За да си го представим в най-голяма пълнота, подбрал съм откъси, посветени на този светъл брат, от Христос, Апостолите, Учителя, Рудолф Щайнер и Влад Пашов.

Надявам се да бъдат толкова интересни за вас, колкото бяха за мен докато подготвях този материал. Приятно четене! 🙂

Библията:

„В дните на Ирода, цар Юдейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребий, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

А Ангелът му рече: „Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан. И ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му, защото той ще бъде велик пред Господа. Няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви за Господа народ съвършен.“

И рече Захария на Ангела: „По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.“

Ангелът му отговори и рече: „Аз съм Гавриил, който стоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това. И ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: „Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.“

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав.

И рече ѝ Ангелът: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край.“

А Мариам рече на Ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“

Ангелът ѝ отговори и рече: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.“

Тогава Мариам рече: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“

И Ангелът си отиде от нея.

И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: “Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“

И рече Мариам: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят. Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.“

И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: „Не, а да се нарече Йоан.“

И рекоха ѝ: „Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.“ И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: „Какво ли ще бъде тоя младенец?“

И ръката Господня беше с него.

И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: „Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“

А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.“

(Евангелие от Лука, гл. 1)

„И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие.“

Йоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: „Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от идещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: Наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.“

И питаше го народът и казваше: „Какво тогава да правим?“

Той отговори и им рече: „Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.“

Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: „Учителю, какво да правим?“

А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.“

Питаха го тъй също и войници и казваха: „А ние какво да правим?“

И рече им: „Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.“

Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Йоана, дали не е той Христос, – Йоан на всички отговори и рече: „Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.“

Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.“

(Eвангелие от Лука 3:3-17)

 

„Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Йоан Го възпираше и думаше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“

Но Иисус му отговори и рече: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“

Тогава Йоан Го допуска. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

И ето, глас от небесата, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

(Евангелие от Матей 3:13-17)

„А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“

Отговори им Иисус и рече: „Идете и разкажете на Йоан каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.“

А когато те си отиваха, Иисус почна да говори на народа за Йоана: „Какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: „Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно на сила се взема; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!“

(Евангелие от Матей 11:2-15)

„Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Йоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: „Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Исуса Христа. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го изяви.“

И това е свидетелството на Йоана, когато юдеите проводиха от Йерусалим свещеници и левити да го попитат: „Кой си ти?“

Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: „Не съм аз Христос.“

И попитаха го: „А що си? Илия ли си ти?“ – Рече: „Не съм.“„Пророкът ли си ти?“ – И отговори: „не“.

Тогава му рекоха: „Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?“

Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия. А пратените бяха измежду фарисеите; те го попитаха и му рекоха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“

Йоан им отговори и рече: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.“

Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: „Ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: След мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.“

И свидетелствуваше Йоан, казвайки: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.“

(Евангелие от Йоан 1:6-32)

„След това дойде Исус с учениците Си в земята Юдейска, и там живееше с тях и кръщаваше. А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;защото Йоан още не беше още хвърлен в тъмница.

Тогава между Йоановите ученици и някои юдеи възникна препирня за очищението. И дойдоха при Йоана и му рекоха: „Учителю, Оня, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.“

Йоан отговори и рече: „Не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от Небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: „Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни. Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.“

(Евангелие от Йоан 3:22-30)

 

„Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.“

Други казваха: „Това е Илия.“ А други: „Пророк е, или като един от пророците.“

А Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.“ Защото сам Ирод бе проводил да хванат Йоан и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.

Защото Йоан говореше на Ирода: „Не ти е позволено да водиш братовата си жена.“

А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е мъж праведен и свят, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.

И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски, дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: „Искай от мене каквото щеш и ще ти дам.“ И закле ѝ се: „Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство.“

А тя излезе и попита майка си: „Какво да искам?“ Тя отговори: „Главата на Йоана Кръстителя.“

И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя.“

Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.

Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на какво са поучавали…

Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.“

(Евангелие от Марко 6:14-34)

Учителя:

„Мнозина от съвременните хора имат неправилни разбирания за живота. Те мислят, че ангели трябва да слязат от небето и да ги задигнат, като Илия, в огнена колесница. Колкото и да чакат, с тях не може да стане това. Илия беше минал през ред посвещения, заради което трябваше да го дигнат на Небето с огнена колесница. Обаче когато повторно дойде на земята, той трябваше да мине през още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трябваше да отрежат главата му и да ѝ я поднесат на блюдо. Като Илия той мислеше, че светът може да се оправи с насилие. На Небето обаче той разбра грешката си и реши да се върне пак на земята да изправи погрешката си и да научи хората да живеят правилно. Той слезе на Земята като Йоан Кръстител и опита закона „Око за око”. И наистина Йоан плати с главата си, за да изкупи сторената погрешка, която направи като Илия.“

(„Право разбиране“, 05.01.1927г.)

 

„Кога се разколеба Илия? – Когато изби пророците на Ваала. Тези 400 пророци го обсебиха, като му казваха:  „Ти ни уби, защото сме служили на лъжлив бог. Покажи ни сега пътя към истинския Бог. Кажи ни как да се домогнем до огъня на Любовта.“ След това трябваше да дойдат същества от невидимия свят да му помогнат. Те не го изобличиха, но му казаха: „Ще отидеш сега в пустинята, дето ще прекараш в пост и молитва, докато ти покажат, по кой начин светът може да се изправи.“ В това време се яви голяма буря, вътър, който къртеше камъни и дървета, но Бог не беше в бурята и вятъра. После дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беще и в огъня. И най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: „Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи? – Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т. е. чрез разумното начало в човека. Вместо тебе ще дойде Елисей.“ Елисей се отличавал със своя мек характер.

И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? – Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото.“

(„Превръщане на киселините“, 16.11.1927г.)

 

„Поради гнева велики хора са спирали своето усърдие, вследствие на което са се заплитали като пророк Илия и са намирали, че светът трябва да се унищожи. Гневът не е слабост, а излишна енергия, която човек трябва да знае кога и къде да използва и впрегне на работа. В Писанието е казано за Господа, че се гневи. Това значи, че Господ има в себе си много енергия, която знае как и къде да приложи. Като не знаят как да се справят с енергията на гнева, хората сами си създават пакости. За да не си пакости, човек трябва да развива мекота в себе си, да не се гневи, да не създава никакви експлозии.“

(„Възкресение“, 22.02.1928г.)

 

„Когато отстъпиха от Бога, евреите си направиха един идол и му се кланяха. Тогава пророк Илия им каза: Хайде да направим един опит, да видим, кой е истинският Бог и чие верую е право. Какъв беше опитът? Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тях жертвата и каза на еврейските пророци, на брой 400, да се помолят на своя бог, да пусне огън от небето, да запали жертвеника. Цял ден се молиха тия пророци, пяха, скачаха, удряха се с ножове, но ни глас, ни ослушание. Пророк Илия им каза: „Викайте по-силно, може да е заспал вашият бог, или пък може да е зает с нещо. Сега пък аз ще са помоля на моя Бог, да видим, ще се чуе ли молитвата ми.“ Пророк Илия повдигнал очите си нагоре и започнал да се моли. След няколко минути, слязъл огън от небето и изгорил жертвата.

По-нататък не се казва какво е говорил пророкът с 400-те израилски пророци, но се предполага, че те са го предизвикали с нещо, и той заповядал да избият всички до един. В дадения случай, пророк Илия представя персийския владетел, който издал заповед в царството си, за всеки сиромах, който умира от глад и студ, да се обеси по един богат. Обаче, Бог не съизволява в убийството. Пророк Илия, който минаваше за силен, мощен, в ревността си към Бога, беше дошъл до убеждението, че тия лъжливи пророци трябва да се избият. Той мислеше, че като ги избие, други няма да се явят. „Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени.“ Значи, злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.“

(„Променява времената“, 24.02.1929г.)

 

„Макар че беше смел човек, пророк Илия се уплаши от една жена и избяга в пустинята. Този страх остана и у Йоан. Затова, като го попитаха не е ли Илия, той отрече. – От кого се отрече? – От страхливия Илия… Йоан искаше да каже, че не е онзи Илия, който изби пророците. Той е онзи глас, който казва: „Оправете пътищата Господни!“ Значи Йоан не е старият Илия, но новият.“

(„Абсолютната Истина“, 21.09.1930г.)

 

„Илия беше смел човек, но се уплаши от една жена. – Кога? – Когато се прероди като Йоан Кръстител. Бог му каза: Ти изби толкова пророци, но ще снемат главата ти. Ирод сне главата му, по желанието на Иродиада. Като му снеха главата, той разбра, може ли пак да стане пророк. Смел беше Илия. Той си каза: Един път бягам само от жена – никога повече. Илия се върна на земята, като Йоан Кръстител, да изкупи грешката си по отношение на пророците.

Що е жената? – Човек, който иска да се удоволства. – Много хора искат да се удоволстват. – Това е все жената. Ако разбирате жената като майка, сестра, като добродетел или като светло същество, тя е на мястото си. Обаче, ако разбирате жената като удоволствие, като изкушение, това не е истинската жена. Всяко изкуство, всяка висока длъжност, всяка похвала е жената, която изкушава. Някой ти казва: Ти си голям оратор, красноречив, цял светия, думите ти се леят от устата. – Това е жената. Понеже зная закона, тези думи означават ласкателство.“

(„Него видя Исус“, 09.11.1930г.)

 

„Илия беше справедлив и смел човек. Той имаше смелостта да каже на израилския цар, че смущава народа си. Същевременно Илия имаше голяма сила. Той затвори небето 3 години, през което време не валя дъжд. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия? Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: „Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на земята, нито на небето. Покажи ни един изходен път.“

Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христос знаеше този закон и когато учениците Му искаха да употребят насилие, Той ги въздържаше. Той им казваше: „Оставете злото вън от вас. Влезе ли във вас, ще изгубите силата си.

(„Основна мисъл“, 25.03.1931г.)

 

„Някой мисли, че ще пуснат колесница от небето и с нея ще възлезе нагоре, като пророк Илия.

Знаеш ли, какъв беше животът на Илия? Той мина през голяма дисциплина. За да го вземат с колесница, животът му не беше обикновен. Приятно е човек да има такава колесница, да говорят за него, както говорят за пророк Илия. Той мислеше, че е силен човек, но като видя жената, уплаши се и избяга в пустинята. Той не разбираше жената, но Бог му даде добър урок. От ревност към Бога, той изкла 400 пророци. Господ му каза: „Ти изкла моите пророци, но не е този пътят, по който трябва да ми служиш. Сега и твоята глава ще снемат.“ Като видя, какво го чака, той избяга в пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрез бурята, чрез огъня и се скри. После чу тихия глас на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представлява тя, но плати с живота си. Като напускаше пустинята, Илия намери своя заместник – Елисей, земеделец. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна след Илия. Казаха на бащата на Елисей, че синът му напусна нивата и принесе в жертва воловете, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана един от великите пророци.

Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне – постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни – това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва.“

(„Граници в живота“, 06.01.1932г.)

 

„От прочетеното в тази глава виждаме как Христос горе на планината е във връзка със същества от Невидимия свят. Две видни лица – Моисей и Илия, приказвали с Него. Само Христос знае какво са Му говорили. Учениците Му не са чули това.

А много пъти в нашата душа става известен разговор. Това са посетители от другия свят. Приемете ги. На планината трябва да бъдете. Там ще дойде Моисей, законодателят, все ще дойде Илия, пророкът. Той беше пророк, а Моисей законодател, а между тях беше Христос, изразител на новото. Център на нещата беше Христос. Понеже Той носеше Закона на Любовта, Той трябваше да се пожертвува. Моисей не се пожертвува. Той казва: „Още малко и тези хора ще ме убият.“ Страх го беше за живота му. Бог му даде сила и Моисей не си поплюваше. Той се разправяше със своите противници. И Илия не си поплюваше. Той изби 400 лъжливи пророци. Като дойде Христос, Той вижда, че това е външната страна на живота и когато Го питаха: „Ти как ще постъпиш с противниците си“, Христос каза: „Син Человечески не е дошъл да погуби души, а да спаси.“

„Не Моята воля да бъде, а Волята на Отца.“ Той казва, че не може пророк да не го убият, непременно ще го убият. Ще бъде отхвърлен, ще пострада.

Вие може да постъпите или като Моисея, вие можете да постъпите или като Илия, или като Христа. Изберете. Имате всеки ден право до постъпвате по Моисея или по Илия, или по Христа. Свободни сте. Но при тези 3 начина ще имате 3 резултата. Ако постъпите като Моисей, ще ви заровят някъде и гробът ви никой няма да го знае. Ако постъпите като Илия, с колесница ще ви вземат на Небето и после ще ви пратят на Земята, да ви отсекат главата и ще я поднесат на тепсия. А пък ако постъпите като Христа, ще ви разпънат на кръст и на третия ден ще възкръснете.“

(„Новата дреха“, 11.03.1934г.)

 

„В Стария завет се говори за пророк Илия, който се възнесе на небето с огнена колесница. Някои религиозни очакват да дойде такава колесница и за тях. Огнената колесница е огънят на любовта. Илия мина през Божествения огън, за да излезе от Стария завет. След това той разбра, какво значи, да живееш в любов. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрeшката си. Роди се отново като Йоан Предтеча и, за изкупление на погрeшката си, трябваше да отсекат главата му. Христос казва за пророк Илия, че бил един от най-малките в Царството Божие. Значи, всички, които идат след него, ще бъдат по-големи.

Какво се иска от съвременния човек? – Да преодолее естеството на пророк Илия в себе си. Ако не постигне това и не стане като един от най-малките в Царството Божие, той не може да разбере Божиите пътища. Често ще ви нашепват, че сте грешници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но бъдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола.“

(„Двете фази“, 05.04.1936г.)

 

„Сега в света се изпълнява стихът: „Отец ви благоволи да ви даде Царство.“ Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света?“ Да, ние ще го оправим и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.

В тези най-усилни времена Христос ни е събрал – ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува. Затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20-ти август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим Свети Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче, докато Св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят.“

(Годишна среща на Веригата, 23 Август 1914г.)

„Илия чу тихия Божи глас в себе си, който го запита: „Какво направи, Илия?“ Той закри очите си със своята дреха и отговори: „Господи, от ревност към Тебе направих това престъпление.“ Бог му каза: „Не е този пътят, по който можеш да Ми служиш. Не е този пътят, по който Царството Божие може да дойде на Земята.“ След тези думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе над облаците. Духът на Илия влезе в Елисея, който беше миролюбив, и той продължи неговата работа.“

(„В мое име“, 29.09.1918г.)

 

„Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал; после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас“. Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят.“

(„Молих се“, 18.04.1920г.)

 

„Знаете ли какъв беше разговорът между Бога и Илия? Казва му Господ: „Ти си човекът на силните тонове. Аз ще те взема на небето с огнена колесница, за да познаеш Любовта. За твой заместник ще остане Елисей, който ще ти покаже как трябваше да работиш.“ Елисей беше човек на меките тонове. Някои от учениците в Школата употребяват методите на Илия – излизат с наточени ножове. И мъже, и жени са наточили ножовете си, чакат само да ги бутне някой…“

(„Съвместими отношения“, 29.07.1925г.)

 

„Направете следния опит: вземете при себе си само за един месец някой нервен човек и наблюдавайте влиянието, което той ще окаже върху вас. В това отношение вие не трябва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той имаше сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тези отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства.

Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. В това отношение по-напредналите ученици трябва да дават пример. Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима.“

(„Принципи на нещата“, 04.05.1927г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0