Методи за връзка с висшите светове (8): Неправомерни и вредни методи за духовно развитие

Методи за връзка с висшите светове (8): Неправомерни и вредни методи за духовно развитие

Предишни части на тази поредица: 1. Посвещението 2. Основни принципи 3. Първи стъпки 4. Преобразяване на астралното тяло 5. Развиване н

Предишни части на тази поредица:

1. Посвещението

2. Основни принципи

3. Първи стъпки

4. Преобразяване на астралното тяло

5. Развиване на етерното тяло

6. Първи признаци на ясновидството

7. Правомерни и безопасни методи за духовно развитие

 

1. Вълците в овчи кожи

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.” (Матей 7:15)

„Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.” (2 Кор. 11:13-15)

Учителя:

„Докато угаждаш на тоя, на оня, ти си далеч от Любовта. Ако дойде някой самозванец и се препоръчва за Божи служител, и на него ли ще угаждате? Вие трябва да угаждате на човека дотолкова, доколкото той изпълнява волята на Бога и носи Неговата Любов. Проверявайте истинността на моите думи, както и на вашите. Истински Учител е само оня, чието слово изразява абсолютната Истина.“

 

„Някой път не гледам дали една тема е хубаво написана – аз не съм за външната хубост. Хубостта е един външен израз. За мене една тема вярна ли е, разкрива ли тя истината – това е важното. В една тема, която ти развиваш, вложена ли е истината. Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има. Те казват за някого: „Отличен стил има.“ Дето няма истина, никакъв стил няма.

Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива. Не може една реч да бъде красива, нито да има отличен стил, ако там няма истината. Една реч, в която няма истина, в нея може да има опияняване, хората може да са опиянени – аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мислят.“

Една мъдра поговорка ни учи, че винаги, когато някой строи храм за Бога, отсреща дяволът си строи параклис. Неизбежно е и през сегашния етап от земното развитие там, където има интерес и възможност за отклоняване на човешките души от правия път към Бога, да не се появят и тъмни духове, които да опитат да се възползват. Защото Всемирен закон е, че там, където Светлината е най-голямата, мракът най-усилено се стреми да я потули.

Живеем във времена, в които от всички страни ни заливат с всевъзможна, често противоречива информация. И ако имаме искрен стремеж към Мъдростта и Истината, трябва да знаем преди всичко на какво не трябва да обръщаме внимание, и да се концентрираме върху наистина важните неща – занимания, книги, учители. Разпилеем ли енергията си между всички идеи, които звучат логично и правдоподобно, но не се основават на духовното познание на Посветените, трудно можем да напредваме в Пътя.

В такива случаи с търсещия Истината се случва същото, което и с пътешественика – ако по нещастие се отклони от своя маршрут, то колкото по-далеч отива, толкова повече се отдалечава от своята цел.

Рудолф Щайнер: „Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора (под влиянието на тъмните духове), защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас… Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това отношение и липсва куражът, необходим за безусловно потвърждаване на истината. Не трябва да живеем с илюзията, че можем да стигнем до разбирателство с този или онзи, който не желае по никакъв начин да се разбере с нас. От нас се изисква решително да защитаваме истината, докато сме способни.”

 

Учителя: „Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде за Истината, по всичките правила ще се застъпим заради нея! Щом дойде за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим заради нея! Щом дойде за Любовта, по всичките правила ще се застъпим заради нея!

За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик!“

 

„А Исус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина… Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.” (Матей 14:4,5,23,24)

 

Църквата упорито отрича методите за душевно развитие чрез които могат да се постигат познания за висшите светове. Вместо това ни учат, че нямаме нужда от знание, а от гола вяра. А също и че не можем сами да влезем във връзка с Бога, а имаме нужда от нейните платени услуги. По тази причина тук дори няма засягам тази тема, която и без това е обстойно разгледана в книгата ми.

 

2. Какво представлява движението New Age и чии цели обслужва?

„Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.

Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи… Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.” (Лука 12:35-40)

 

Движението „Ню Ейдж” (Нова Епоха) се появи в началото на миналия век като постепенно набра популярност докато се превърне в днешното си състояние – един съвременен пантеизъм (Религиозно учение, което отъждествява Бога с природата), в който Бога е една абстракция – една съвкупност от вселенски закони, които рядко спомагат за проявата на Любов между хората.

Това движение се яви в отговор на една все по-често срещана потребност – духовният глад. Все повече хора виждат, че това, което им „поднасят” съвременните религии, е крайно недостатъчно, а често и противоречащо на здравия разум. И както често се случва в историята – там, където има обществен интерес, се намесват и личните интереси – появиха се всевъзможни авторитети – духовни учители, гурута, организатори на семинари и тем подобни. Вярата се превърна в мода и всеки започна да изнася своето разбиране за света като единственото вярно, в резултат на което масовото „духовно познание” стана една каша, в която малцина успяват да се ориентират и да отделят малките частички Истина. И докато по повечето въпроси една заблуда трудно може да ни навреди сериозно, когато търсим Пътя към Бога всяко отклонение не само не ни приближава, но ни и отдалечава от желаната цел, като дори често поставя в опасност бъдещето на душата ни.

Ню Ейдж в основата си е един опит на Западните тъмни ложи да тласнат материалистичната, консуматорска култура в нова посока – изкривената духовност. А задачата на човечеството е да намери между тези две крайности Христовия импулс и да го приеме в себе си.

И тъй като всичко, което се случва на Земята, е проекция на събития и сили, който действат в свръхсетивните светове (това е изразено и от максимата на Хермес: „Каквото е горе, това е и долу.”), следва да потърсим там и вдъхновителите на този импулс, както и техните цели.

А те са няколко:

Първо, чрез конспиративни теории дотолкова да се примеси една илюзорна реалност с действителността, че всеки опит да бъде изнесена Истината да срещне максимално съпротивление от хилядите лъжеучения и заблуди. И наистина, когато се говори открито за толкова противоречиви неща като извънземни, ангели, рептили, анунаки, атланти, слънцеяди и т.н., за човек е изключително трудно да разбере същността на живота и да постави Христос да подобаващото Му място. Така човечеството плава сред едно море от противоречиви идеи, които не могат да бъдат доказани или опровергани, освен чрез дълбоки размишления и най-вече в светлината на езотеричното познание. А за съжаление повечето хора изобщо не обичат да мислят дълбоко. Вместо това те предпочитат някой гуру да им „налива знанията” в главата. И са готови да приемат и повтарят дори пълни безсмислици като „ти си аз”, „аз съм ти” и т.н.

Навъдиха се стотици „Учители”, „ясновидци”, мотиватори, лектори, и други печалбари, които безскрупулно се възползват от всеобщото объркване, за да напълнят джобовете си от депресията в съвременния свят, както и от кризата с религиите, които дават все по-неадекватни отговори на най-важните въпроси. В същото време става все по-трудно за човека с духовни стремежи да отдели житото от плевелите – особено в началото всички автори звучат съвсем достоверно. И тогава търсещият неизбежно изпада в много трудна ситуация: да медитира ли, да спортува ли, да визуализира ли, да се концентрира ли или да не мисли за нищо? Или пък да черпи от почти пресъхналите извори, които са текли преди 6-7 хиляди години на изток?

Кой в крайна сметка, е създал човека: извънземните или Бог? И защо сме тук – за да участваме в някакъв извратен космичен експеримент или, за да бъдем част от един величествен Божествен план, целящ да ни превърне в ангели, че и много повече?

И, в резултат на всичко това, съзнанието е непрестанно заето с толкова много несвързани и противоречащи си мисли (които поотделно звучат достоверно и логично), че губи способността да отсъжда кое е вярно и с всяка следваща идея се оплита все по-безпомощно в този лабиринт.

Също така, тези злонамерени към човечеството духовни същества се опитват всячески да прехвърлят всички представи за духовните светове към материалните. Те дотолкова изопачават всички Свещени Писания на народите, думите на пророците и дори археологическите находки, че всичко според тях води до някакви тотално нереалистични възгледи, представящи например хората като деца на извънземните и твърдящи, че животът е бил донесен на Земята с НЛО. В това няма и грам истина. Животът е дошъл чрез „сгъстяване” на материята, като първоначално формите са живели в по-фини тела и постепенно са се „материализирали” до физическия си облик. Постепенно сме преминали през фази, които откъм плътността на материята можем да уподобим на мекотелите, хрущялните животни и т.н., докато се сдобием с твърдия костен скелет, който днес приемаме за даденост. И всичко това, без да са ни били нужни совалки и извънземни.

От духовна гледна точка пък основен проблем се явява фактът, че в това движение ръководните функции на Бога се приписват на човека – подхранва се своеволието и незачитането на Божията Воля и че, ако следваме определени вселенски закони, които не са обвързани с морал и доброта, ние пак ще получаваме каквото си пожелаем. Примери са филма „Тайната”, книгите „Поискай и ще ти бъде дадено”, „Подсъзнанието може всичко” и т.н. Действително подобни практики може и да дават резултати – например човек може да привлече определена сума пари или друга придобивка, но тъй като тя ще дойде по един неправомерен път, незаслужено, ще се наложи в бъдеще (а често и в самото настояще) да плати с лихвите за нея. Например с разклатено здраве или злополука. Нека всеки, който търси пряк път към щастието, да го има предвид. А още и думите на Учителя: „Човек не е дошъл на Земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие, щастието не може да се намери на Земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще.” (из „Изворът на Доброто“)

От една страна Ню ейдж е бизнес за милиони, а от друга (по-важна и опасна), ни води към една помрачена духовност, както и повърхностно световно обединение, което и с успех ще се използва за налагането на Новия световен ред.

На тези популярни възгледи им липсва както дълбочина, така и разбиране за духовните светове, което може да бъде открито единствено чрез Посветените, които са в пряка връзка с тези светове. Много от гурутата ни учат да търсим спасение и добри условия само за себе си, а другите нека се спасяват както могат. Ню ейдж ни отдалечава от идеята, че всеки е дошъл на Земята с важна мисия, и тя е тясно свързана с мисиите на нашите братя и сестри – ако те се провалят, проваляме се и ние. Затова е важно да запазим своето ясно, будно съзнание, вместо да живеем в илюзии за внезапно решение на проблемите от днес за утре или как ще се пренесем на Небето и ще живеем сред ангелите, без да сме си научили първо уроците като хора.

Основен похват на всички ню ейдж учения е, че малки дози Истина (обикновено всеизвестна) се използват като ракета-носител за големи и опасни лъжи. Ню ейдж уверено ни учи как да се справяме по-добре в материалния живот чрез „духовни практики” – нещо като духовен материализъм. „Гурутата” ни убеждават, че не са нужни нови ценности, нов морал, нови добродетели – нужно е само да спазваме определени правила (визуализиране, позитивизъм) и ще станем най-успешните хора на планетата. Подобен начин на мислене може да стъпи само върху изцяло подменени ценности, според които личният успех не е свързан с израстване, с помъдряване, с живот, посветен на общото благо. Това учение обаче отхвърля всички тези качества, които се развиват трудно, в продължение на цели години и животи, и ни дава бързо решение, което не изисква почти никакви усилия: представят ни набор от техники, които лесно можем да използваме, за да утвърдим превъзходството си над другите, да натрупаме бързо и лесно блага.

Все същите заблуждения още от Адам и Ева досега: „Изяжте този плод и всичките ви проблеми ще се решат от днес за утре – ще станете като Бога.”

Ето няколко красноречиви примера, които идеално описват тази лъжа:

Тони Робинс: „Ако някога сте мечтали за по-добър живот, „Неограничена власт” ще ви покаже как да използвате силата на ума си, за да имате, да постигнете и да създадете всичко, което си пожелаете.”

Джеймс Рей: „Веднага, щом концентрирате мисълта си върху това, и… бум! Имате чисто нов Мерцедес. Толкова е просто.”

Боб Проктър: „Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си създали.”

Освен че са съвсем неистинни и подвеждащи, подобни внушения водят към егоистични желания и жажда за „повече”. А също и до съвършено погрешната представа, че смисълът на живота се крие в личното щастие и материалните блага. Точно това обаче са основополагащите камъни на днешната култура и най-голямата опасност пред човешките души – потъването в чисто материални и сетивни желания. Учат ни да бъдем неограничени, преуспели, богати, известни. И ако може – веднага. Без усилия, без воля, без себераздаване.

Защо ли тези обещания са ми познати:

„И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Исус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! Защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи.” (Лука 4:5-8)

В този мироглед целият проявен свят се движи от закони, зад които няма никакъв морал, и ако ги спазваме, можем да „излъжем системата” и да живеем щастлив благословен живот. Например ако си визуализираме нещо и го предизвикаме със силата на мисълта си, то ще се превърне в реалност. Учат ни: „Представи си, че имаш 1 милион долара и те ще паднат от небето.” Но никой не ни казва, че над нас има и закони, които се управляват от разумни същества, и когато нещо ни се даде незаслужено – по лесния начин и чрез своеобразна магия (егоистична, сиреч черна) – то става начало на цяла верига от причини и последствия, които да изравнят везните между заслуженото и полученото. Ако някой реши да си визуализира тези един милион долара, и е достатъчно упорит, е доста вероятно да ги получи по един или друг начин. Но още по-сигурно е, че ако това се случи, ще бъде „овъзмезден” с някое друго събитие, но с отрицателен знак. Защото няма пряк път до мястото, до което си заслужава да стигнем. И Учителя на това ни учеше:

„Христос мина през страдания, защото разбираше смисъла им. Той пострада за хората, стана техен поръчител. Христос изпи горчивата чаша, но разбра дълбокия смисъл на страданието. Без Христа човечеството не би се спасило. Като знаете това, не ставайте отново роби на света. Вие търсите щастието на Земята, но не можете да го намерите. На Земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога.” („Прав и крив път“, УС, 19.03.1933)

И още: „Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство в незавидно положение, да няма къде глава да подслони? Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на Земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място за щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно.” („Трите пътя“, НБ, 17.10.1943)

За съжаление обаче в наши дни все повече хора вярват, че „позитивното мислене” съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позитивното мислене” те спират да мислят и така духовното им развитие приключва още преди да е започнало. Те ентусиазирано посещават семинарите на застаряващи български и чуждестранни мотиватори и гурута, които периодично ги събират и срещу щедро възнаграждение са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Получава се следното: след поредния семинар новопосветените няколко дни буквално не стъпват по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите пърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи. След като са научили най-важната тайна, те се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, тъй като с това се решават всички проблеми. Позитивният период продължава, докато не се случи неизбежното – някакво събитие, което да ги принуди да се събудят от блажения унес с птичките и пчеличките и да погледнат трезво към света около тях. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да твърдиш, че всички проблеми са илюзия, а от теб се иска само да гледаш на живота позитивно, без да предприемаш каквито и да било действия за разрешаване на задачите на своя живот. Не и докато детето ти боледува, докато мъжът ти те бие, докато хората умират от глад и болести пред очите ти. И това осъзнаване бързо принуждава тези хора да забравят за малоумния призив, които и самите те са проповядвали при всеки удобен случай: „мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…”

Разбира се, прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен черноглед песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено. Но ако човек се стреми към това да види живота на околните по-хубав, вместо да го направи такъв, той е обречен на мрачен духовен застой.

Нека не забравяме Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря: „Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!” Нека не забравяме и древната мъдрост: „И това ще премине.” Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. Да отричаш всичко негативно в света около теб по никакъв начин не може да бъде наречено мислене, пък било и позитивно. Защото най-опасно е да си мислим, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

И в заключение: Имаме пълното право да си затваряме очите за всички проблеми, с които животът ни сблъсква, макар че от това те не само няма да изчезнат, а и ще се задълбочат. Но позволим ли си да си затваряме очите за чуждите страдания, ние вече сме обърнали гръб и на Христа, и на Бога. И оттам насетне всяка крачка води към пъкъла.

3. Спиритизъм

„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.“ (1 Йоан 4:1)

 

Учителя: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум.“

 

„У някои са се загнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: вас знание не ви трябва. Не, не. С тия астралци, невежи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаем повече от тях. Нямаме нужда от техните съвети. Нека си държат знанието за себе си. Те казват: „Знание не ни трябва.” Ее, какво ни трябва? Да ядем, да пием, да се обличаме, да се караме, да се женим, да се напускаме или развеждаме, да колим животните, статии да пишем във вестниците, да се осъждаме, религии да правим… Техните права и техните съвети не искаме. Това са все астрални влияния. Това не са проявления на Божията Мъдрост.”

 

„Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.”

„Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето.”

 

Тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където стопанинът не е там и не е буден. Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, представят се за все по-големи величия – за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото.

Не дойде ли Христос при учениците си след Възкресението? Имаше ли нужда от някакъв медиум, за да се прояви. Той дойде и им каза: „Турете пръста си в раната и вижте, че не съм дух, но съм плът и кръв.“ Това значи, че Христос е имал власт да става видим и невидим, защото има духове, които нямат тази власт. Те са именно, които търсят да се явят на спиритически сеанси и търсят медиуми, за да се проявят.

Как се явиха ангелите на Данаила? Нали пак в човешка форма посред бял ден. Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите.

Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: „Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: „Ето тук е Христос“, „Ето там е Христос“.“

 

4. Ченълинги

„А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.” (Лука 21:8)

 

Влад Пашов: „На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: „Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия.” Но ние знаем как дойде Учителя в света. Той дойде инкогнито. Този същият закон се отнася и за явяването на светлите духове. Ако някой път, това е изключителен случай, някой от Белите Братя се реши да се яви на някой сеанс, той никога няма да каже кой е, той само ще си даде съвета… Учителя казва в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите.”

Накратко: Съвременните ченълинги, които се тиражират масово, са дело на тъмни и изостанали духове, които влизат в контакт с хора, които не могат да различат черното от бялото.

Интересно е да отбележим, че почти всички от тях тотално омаловажават основната роля на Христос за еволюцията на човечеството и отдалечават търсещите Истината от Онзи, Който ни учеше:

„Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; и никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6)

„Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.“ (Лука 11:23)

А в същото време ни убеждават масово как всичко е наред и как на Земята текат чудодейни преобразувания, след които плавно всичко си идва по местата, като Светлите сили едва ли не вече са спечелили всички битки, а от нас остава само да отпразнуваме победата. Достатъчно е обаче да се огледаме наоколо с будно съзнание, за да видим, че положението е коренно различно. Предстоят изпитания и трудности за цялото човечество, за които обаче тъмната ложа няма никакво желание да сме подготвени и да ги посрещнем с Вяра, знание и разбиране. Те биха се радвали да заварят едно отчаяно човечество, което е готово да се подчини на всеки, който измамно му предложи някакво спасение за тялото, макар и за сметка душата…

Убеждават ни още как за някакъв супер кратък период от време телата ни ще се е преобразуват и ще светнем, ще се възнесем или станем невидими и безсмъртни. Всичко това са откровени глупости и всеки, който е живял поне малко на тази планета е наясно, че тези неща не се случват от днес за утре, а природата си служи с много по-дълги периоди от време, защото за нея хилядите години са като миг и много по-важен е крайният резултат, отколкото неговата скоропостижност.

 

Учителя: „Ако имахте дар на ясновидство, преди да имате Любовта, щяхте да се отчаете от живота. В ясновидството има знание и това знание може да накара човек да се възгордее. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва разумно.”

 

Веселина Велкова: „Водени от убеждението, че духовният опит и развитието на морални ценности са напълно излишни, много хора днес се стремят към ясновидство чрез лесни методи, считани за по-модерни. Хората, подвластни на такива стремежи, след преминаването на прага на духовния свят попадат изцяло под ариманическо (демонично) влияние… Съблазняването на хората чрез такова фалшиво ясновидство има за цел преди всичко да им попречи да видят етерния Христос и да изпълнят личната си воля чрез Христовата воля. В духовния свят демоните на Ариман биха искали да им покажат всичко друго, но не и етерния Христос, който като духовно Слънце единствен би могъл да обедини човечеството отвъд пределите на всичко разделящо.”

Откъс от едно писмо от Учителя:

„…Мислите ли вие, че всичко, каквото се говори и каквото се пише на спиритическите сеанси, е от Духа на чистата Истина. Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи. Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори ума си за гостоприемството тяхно, те ще му кажат много чужди неща, за да го удивят, да оглупеят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщеславието, иска да те заблуди… На лъжата каквото име да ѝ се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват… Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което знаеш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.“ (София, 25. IV. 1906 г.)

 

Според мен основното послание, което носят повечето ченълинги, а също и цялото Ню ейдж движение е: „Не се притеснявайте, всичко е наред, най-трудното мина, може вече спокойно да спите, пък проблемите сами ще се решат… и т.н.” И наблюдавам едно масово заспиване. Вместо будността, която е най-важното качество за нашата епоха, те внушават едно чувства за привидна сигурност. А в същото време ни фокусират вниманието върху съвсем неверни и безсмислени неща като „опасността” от рептили, извънземни, илюминати, масони и тем подобни. В тези времена е от огромно значение да знаем, че всъщност единственият наш враг, който заслужава да воюваме срещу него, са именно тези духове, което ни подтикват към най-различни нечестиви деяния. Цялото Ню ейдж движение, включително и спиритисти и теософи, с всички сили опитват да отклонят душите от разбирането за Христос и най-вече за очакваното му Второ Пришествие в етерно тяло.

 

Затова не е случайно, че всички гости, които идват на медиумите и се представят за Дева Мария, за Христос, за Учителя, Арх. Михаил и различни светии и посветени от миналото, всячески опитват да ни убедят в своите мракобесни лъжи като тази, че Христос е един от многото, но рядко говорят за нещата, за важните неща на нашата епоха – за тях подробно ще стане дума в следващите два раздела, и там ще обясня колко привидна е тази внушавана сигурност, защото всъщност няма ни най-малко основание точно сега да си мислим, че нещата тепърва ще стават по-розови. Не и в близкото бъдеще. Всеки преход към нова и по-духовна епоха е съпътстван с изпит, за да се разбере дали сме готови за нея.

 

Нас обаче упорито ни лъжат, че вече сме минали през „Последните дни” и сме влезли, без да се усетим в епохата на Любовта, в която от нас не се очаква нищо повече от това да рецитираме „Бог е Любов”, „да си повишаваме вибрациите”, „да бъдем себе си” и да чакаме телата ни от само себе си „да се преобразуват на клетъчно ниво” – все абстрактни понятия, които не изискват от нас по никакъв начин да поемем инициативата или да правим нещо по-различно от досега. Може би затова се приемат толкова добре от хората.

Очаква се един квантов скок, при който хората, както си живеят постарому (ядат, пият, грешат), една сутрин ще се събудят и вече ще е дошло Царството Божие на Земята, а у тях ще се пробудят неподозирани сили и дарби.

Будни бъдете. Защото остават броени години всеки от нас да заеме мястото – със или против Христа. Затова ни бе дадена свободната воля – да се учим да я използваме разумно. Да защитаваме Доброто или да се борим срещу него.

5. Мисловният мързел и отказът от търсене на Истината, освен в себе си

Много „Учители” все повтарят: „Бъдете себе си! Бъдете себе си!”

И се питам: Защо един човек, който далеч не е съвършен, и тепърва му предстои да се развива, трябва да бъде себе си?

Нужно ли е един престъпник, един невежа, един безбожник да бъдат себе си? Не е ли по-добре всеки от нас всеки ден да се стреми към това да бъде нещо повече от това „себе”, до което се е развил в миналото? Да бъде по-добър, по-мъдър, по-любящ? Единствената част от нас, която си струва да бъде позната, е нашето Висше Себе. Низшето и без това го познаваме ежедневно.

Като следствие от погрешното разбиране на фразата „Познай себе си”, написана над едно древно светилище – храмът на Аполон в Делфи, днес все повече хора твърдят, че Истината била скрита вътре в тях, и няма защо да я търсят извън себе си. Това само говори за един върховен егоизъм, който иска да покаже, че човекът е независим от Цялата Вселена, а всичко, което му е необходимо, е вътре в него. В същото време подобни мисли и изказвания водят и до едно неблагодарно отхвърляне към две групи същества: Едната са Учителите, които идват на Земята, страдат, жертват се, проповядват, напътстват и представят Истините така, както Христос ги е изявил на тях. Втората група са всички нетленни същества от ангелската йерархия, които стоят зад всяка наша мисъл и които по често неразбираеми за нас начини ни учат на всичко, което ни е необходимо. Без тези две групи ние можем и цялата вечност да се вглеждаме в себе си, но няма да помръднем и на сантиметър в своето духовно развитие.

Затова когато някой ви каже: „Когато следвате Щайнер, Дънов, и който и да е подобен „учител”, то вие изпускате уникалния шанс да откриете сами истината!”, просто го съжалете за неговата слепота и не си губете времето да обяснявате – безполезно е. Защото животът не се състои е в това да открием себе си, а да създадем себе си. И в това начинание ние никога не сме сами.

И само Учителите на Бялото Братство могат да ни помогнат да намерим истината и да имаме лична опитност с нея, да я живеем. Но да твърдим, че човек не трябва да има учители, а да изнамира всичко сам и ден след ден „да бъде себе си” все същия, е заблуждение. То е като да откажем да обучаваме децата и да чакаме те сами да се учат да четат, пишат и смятат.

А колко по-сложен процес е разбирането и влизане в духовните светове. Затова единствено и само Посветен Учител може да ни помогне да разграничим Истината от правдоподобните послания на зложелателните сили. Учителя ни учеше:

„Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на еди-кое си място на планината има един чист, хубав извор. И без да му кажа, ще го намери, но ще се лута повече време. Като знае де е изворът, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието си, и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек сам да придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или свое верую. Не, в реда на нещата е пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е първият Учител на човека.”

 

„Помнете: Бог възраства нещата. Човек не може да възрасти във вас това, което великият Божи Дух е в сила да възрасти. За да дойде Духът у вас, трябва да сте насадили нещо. Вие мислите, че и без Учител може да влезете в Царството Божие. Лъжете се, без Учител никой не може да влезе в Царството Божие. Колкото детето може да се роди без майка, толкова и вие може да се просветите без Учител.” („Поздравът на Любовта“, НБ, 02.10.1921)

 

6. Важността на правилният избор на книги и Учители

Учителя: „И след всичко това ще дойдат невежите да разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят. Какво им говори Бог? – Че трябвало да се раздава жито за заминалите. Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито да ядат, положението им не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свят! Житото не може да се раздава от този свят за онзи. Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да ѝ палят свещи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила. Това са заблуждения! Не се пророчества така. Някой измислил нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се различава от лъжепророка. Питам: каква е разликата между истинския пророк и лъжепророка? Лъжепророкът е като бозаджията – той върви по улицата и вика: „Боза, боза!” Щом изпиете една чаша, той веднага казва: „Платете сега!”… Минавам покрай дюкяна на един от тия търговци и чета надпис: „Пророчески дюкян.” Казвам: в такъв дюкян не влизам! Ако пророкът става бакалин, той е лъжепророк. Търговията не е за пророка.” („Обич, разумност и истинолюбие“, РБ, 01.08.1931)

 

Жан Ростан: „Ако в една книга 80 процента е истина, то тя е 100 процента лъжа.“

 

Х. Филдинг: „Лошите книги могат да ни покварят също така, както и лошите другари.”

 

Източна поговорка: „Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител, е по-важно и от цели три години учене.“

 

Боян Боев: „Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителя. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исая с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителя прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Йоан, правим интимна връзка с Йоан, но не само с него, но и с Христа, защото Словото на Христа преминава през цялото Евангелие.”

В наши дни потокът от информация, която „звучи логично” е толкова голям, че мнозина започват да смесват действителността с илюзията. И с оглед на това, че през земния си живот разполагаме с ограничени време и енергия, които не биха били достатъчни, за да прочетем, разберем и приложим дори половината от словото, завещано ни от Учителя, а в същото време наличната информация нараства експоненциално, от критична важност е да се научим да отсяваме вярното от грешното, полезното от безполезното и по-полезното от по-малко полезното. За да не се окаже един ден, че сме си пропилели живота в разглеждане на най-различни (често лъжовни) гледни точки, докато Истината, предадена от истинските Учители, е била под носа ни през цялото време.

Затова, когато става въпрос за книги или лекции, няма логично обяснение да четем/слушаме такива, които са със съмнителна достоверност – в следващите публикации ще дам множество нагледни примери за опитите на тъмните сили да ни отклонят от Истината с красиви и мъдро-звучащи слова. Защото когато става въпрос за най-важното – нашата вяра и развитието на нашите души – от всеки наш избор и всяка прочетена страница често зависи дали правим крачка напред към Бога или крачка към пропастта.

Колкото до различаването на Учителите – това е една от най-важните задачи за съвременното човечество. Макс Хайндел дава един добър критерий за това: „Никой истински окултист не се хвали със своите способности, не ги излага на показ, не парадира с тях, нито пък продава окултни знания или уроци поотделно или в курс. Той никога не би се съгласил на театрални демонстрации и парадиране. Неговата работа се върши по възможно най-безшумен начин, и то единствено когато трябва законно да се помогне на другите, без всякакви егоистични мисли.”

Така че ако някой „Учител” проповядва и в същото време на лекциите му има сергия с продукти, а на сайта му – секция „артикули”, е наивно да вярваме, че той служи на Бога, а не на мамона.

Бизнесът с духовни знания (неслучайно наричан още „духовна проституция”) чрез семинари, платени лекции и други начини за извличане на лична изгода от това, което ни е дадено от Бога (чрез истинските Учители) е подигравка с всичко свято и никога не остава безнаказан. Разбира се не говоря със стереотипи и съвсем не визирам хората, които разпространяват Словото без користни цели, като например няма нищо нередно в това да продават духовна литература на нейната себестойност и без да се стремят към лична изгода. Христос и тук беше напълно ясен към Своите ученици: „Даром сте приели, даром давайте.“ (Матей 10:8)

Също така, ако един „Учител” се величае сам или изрече дори една лъжа, за която сме уверени, че е такава – не заслужава нашето доверие и за всичко останало. Още първият критерий обикновено разкрива повечето съвременни „благодетели на човечеството” и „Божи служители”.

Такива хора не заслужават дори да ги слушаме, тъй като времето ни е твърде ценно, беседите на истинските Учители – твърде безкрайни, и само концентрираното следване на Пътя и жаждата за Истината, вместо за „сензационни разкрития”, задоволяващи любопитството ни, ще ни отведе до желаната цел. Всеки компромис и незачитане на тези правила води до прахосване на енергия и време в безплодни начинания и лекции, за които един ден ще трябва да даваме обяснение.

И един братски съвет към всички екстрасенси, лечители, ясновидци и други, които (претендират, че) имат специална Дарба: Окултен факт е, че който търси печалба от даровете на Духа, вместо да ги използва за общото повдигане – бял ден няма да види. Хубаво казваше Петър Димков: „За дар от Бога пари не вземам.”

И Учителя на това ни учеше: „У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни.” („Няма тайно“, НБ, 13 Март 1927)

„Ако дъщерята на домакина е болна, ще туря ръката си на главата ѝ и ще я излекувам. Баща ѝ ще ми каже: „Сега ще заколя една кокошка, ще я сготвим и ще се нахраним добре“. – „Нали си вегетарианец, как ще ядеш кокошка?“ – Предпочитам да ям кокошка, отколкото да взимам пари. Има вегетарианци, които не ядат месо, а взимат пари от хората. Те са смешни със своите идеи. Ще говорят за вегетарианство!“

„Аз не съм против проповядването с пари – всеки човек трябва да бъде възнаграден за своя труд, но казвам: Какво проповядване е това, когато парите са се загнездили в ума на някой проповедник и той говори на хората за Бога? Аз бих похвалил онзи проповедник, който проповядва за Бога от убеждение, без пари – ако пък дойдат парите и това е добре, но той не мисли за тях.“

Закон е, че всеки човек, който има нещо, което да предложи на другите и го прави безкористно, Бог никога няма да го остави гол и бос, а дали чрез дарения или по друг начин винаги ще му предоставя всички необходими условия да се прояви и да подпомогне Христовото дело. Започне ли обаче този „Учител” да поставя бизнеса редом със служенето – изгубен е.

Бог знае най-добре как да се грижи за Своите послушни деца, а Учителя казва дори: „Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен.” (Годишна среща на Веригата, 1911)

 

7. Пренасяне на практики от миналото или бъдещето в настоящето

Учителя: „Злото се явява при случаите, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Следователно, злото в съвременния живот не е нищо друго, освен идеите на миналото, които са отживели времето си. Така че, злото представя отживели идеи, несполучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи на миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представя нови, Божествени идеи, които дават нова насока за реализиране на човешките желания… Значи, злото е изминатия път, по който човек не трябва да се връща. Доброто е пътя, по който човек вече върви, за да реализира своите желания по нов, Божествен начин и да разбере смисъла на живота.

 

 

„И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.” (Лука 5:37-39)

 

Примери за стари форми, отживели времето си: аскетизъм, месоядство, алкохол, ритуално кръщене, йога, езически ритуали, братство по кръв, патриотизмът (по-подробно съм ги разгледал в „Откровения на Истината“)

Същото е било и по времето на Христа, когато всички са отричали яростно новото, което има да дойде. Това е изразено особено тук: „Ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Този не знаем откъде е.” (Йоан 9:28,29)

Друг пример е съвременната църква, която първоначално е имала много градивна роля, тъй като езотеричния импулс не е било възможно да бъде предаден и разбран от мнозинствата. Но вече все по-голяма част от човечеството е способно да възприеме Истината и няма нужда да му се говори в притчи, и още по-малко с изопачени вярвания за мъртъвци, излизащи от гробовете.

Тъй като този принцип е особено важен, за да разберем по-цялостно цялата Земна еволюция и да работим съобразно Божия План, следващите няколко теми ще бъдат посветени на примери за подобни въздействия от миналото, които погрешно биват приемани като благоприятни в настоящето.

 

8. Подходящи ли са източните практики за бялата раса?

„И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.” (Матей 10:32,33)

 

Учителя:

„Казвате: „Индуската философия крие дълбоки истини в себе си.” – Било е някога, но сега тя е изгубила 50 процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия.“

„Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на Природата. Законите на разумната Природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната Природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове.“

„Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено – те не са нагодени за техните условия.”

„Новият живот не може вече да борави със старите методи, със старите похвати – новият живот си има нови методи. Някои може да ни възразят, че принципите са същите. Нима любовта на малкото дете и на майката е една и съща? По същество тя може да е една и съща, но по израз и интензивност не е – малкото дете може да плаче за нищожни неща, докато възрастната жена може да се усмихне на тях.” („Новият живот“, СБ, 19.08.1922)

 

Рудолф Щайнер: „За да достигнем до духа в 20-тия век, ние не може да постъпваме повече така, както са правили преди векове, или дори преди хилядолетия в Древна Индия. Ние не можем да постъпваме по този начин, както се е постъпвало преди осъществяването на Мистерията на Голгота. Ние живеем в периода на развитието на Християнството. Ние не можем да постигнем разбиране по отношение на духа и душата, ако обърнем поглед назад към този по-стар метод.” („Йога и аскетизъм“)

„Исторически ние познаваме само късните методи на Йога, които в голямата си част почиват на егоизма на хората, които желаят да постигнат някаква форма на власт във външния свят. Старите методи на Йога, които днес могат да бъдат открити единствено чрез духовната наука са били пътища, по които човек е тръгвал, за да достигне до Духа… Днес най-малкото изглежда удобно да се извършват вдишванията на Йога, за да бъде открит пътя към духовния свят. Но това не е пътят, по който модерния човек трябва да навлезе в духовното.“

9. Стремежът към отказ от живот във физическо тяло

„Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, а тоя Храм сте вие.” (1 Кор. 3:16,17)

Учителя: „Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!” Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате.”

 

10. Голямата опасност пред окултния ученик

Елена Блаватска:

„В окултизма съществува странен закон, който е бил засвидетелстван и доказан в течение на хилядолетен опит; също така, през всички години, изминали от началото на съществуването на Теософското Общество, този закон неизменно се потвърждава почти във всеки случай. Трябва само някой да стъпи на пътя на „изпитвания”, когато се появяват окултни следствия. И първото от тях е проявяването навън на всичко, което досега се е намирало у човека в спящо състояние: негови недостатъци, навици, качества и скрити желания, добри или лоши, или безразлични.

Например, ако човек, по силата на атавизма или кармичното наследство, е тщеславен или чувствителен, или самомнителен, то всичките тези пороци неминуемо ще се проявят у него, дори да е успявал досега успешно да ги скрива и потиска. Те ще се проявят неудържимо и ще му се наложи да се бори с тях сто пъти по-силно, отколкото по-рано, преди да успее да изкорени у себе си подобни наклонности.

От друга страна, ако той е добър, великодушен, целомъдрен и въздържан или има някакви добродетели, намиращи се до този момент у него в скрито или спящо състояние, те също така неудържимо ще се проявят, както и всичко останало. Така цивилизованият човек, който не търпи да го приемат за светец и поради това си налага маска, няма да бъде в състояние да скрие истинската си природа, независимо дали е низостна, или благородна.

В областта на окултното това е неизменен закон.

Неговото действие е толкова по-ярко, колкото по-искрено и сериозно е изразеното от кандидата желание и колкото по-дълбоко той е почувствал действителността и значението на приетото от него задължение.”

Учителя:

„Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.

Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: „Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко” – и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: „Без спане не може.” Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? – Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за Земята, но в пътя, по който върви човек, той не трябва да спи. Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: „Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?” – Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимате буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: „Едно време тъй четох аз буквара.” Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време, в какъвто и да е смисъл.

После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: „Върви си на мястото, но не смущавай!”

Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.” В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого.” („Какво ще срещне ученикът на пътя“, ИБ, 17.08.1922)

 

„Ти никога не размишлявай защо е злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат. Те имат интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитваш и доброто, и злото, и ще вадиш поука.

Всички ще минете през изпит. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в него. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш това, което ще ти дам.”

Всеки човек е изложен на изкушение. Някой път все ще дойде изкушението. Всички трябва да минете през огън. Докато златото не мине през огън, не може да се пречисти. И трябва дълъг процес, хиляди години да минат за това. Като стане човек коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.”

Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от нисшите същества. Тъмните същества на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмницата е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре.

Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един нисш живот. Има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.” И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори.”

Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде. Напредналите същества от невидимия свят искат да дойдат тук да държат матура.” (из „Акордиране на човешката душа“)

„Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му.” („Неразрешеното“, ООК, 15.12.1926)

„Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.” (из „Окултният ученик“)

Влад Пашов: „Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически.

Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага… И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло.

Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.”

 

Рудолф Щайнер: „Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от цветове и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.” (Събр. съч. 10)

 

Якоб Бьоме: „Ако Природата надари един учен, разумен човек с дарбите си, тогава дяволът прави всичко, което може, за да го съблазни с плътски наслади, горделивост и алчност за богатства и власт.”

 

Кришнамурти: „Не пожелавай да имаш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е ударил часът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често притежателите на такива способности (сиддхи) се превръщат в играчка на природните духове или пък стават високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за придобиването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще бъде полезно, ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.”

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0