Методи за връзка с висшите светове (7): Правомерни и безопасни методи за духовно развитие

Методи за връзка с висшите светове (7): Правомерни и безопасни методи за духовно развитие

Предишни части на тази поредица: 1. Посвещението 2. Основни принципи 3. Първи стъпки 4. Преобразяване на астралното тяло 5. Развиване н

Предишни части на тази поредица:

1. Посвещението

2. Основни принципи

3. Първи стъпки

4. Преобразяване на астралното тяло

5. Развиване на етерното тяло

6. Първи признаци на ясновидството

Учителя:

„За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там.“

„Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Евангелието на Йоана, от „Свещените думи на Учителя“ и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.

Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия.“

  1. Молитвата

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.

Учителя казва: „Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишените същества. Без молитва, човек не може да има никакъв контакт с тях.”

„Молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята; и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята.“

„И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови.”

Може да се каже, че ако молитвата е нашето послание към Бога, то интуицията е Божието послание към нас. И тъй като молитвата е индивидуалната връзка на всяка душа с Бога, не може да се даде определен модел, който е единствено правилен. Най-важно е тя да идва от душата и да се „изживява” всяка нейна дума в пълно съзнание. В противен случай не правим нищо особено. Нека илюстрирам идеята с една хубава притча:

Един испански мисионер отишъл на някакъв остров, където се срещнал с трима ацтекски жреци и ги попитал как се молят. А местните жители му отвърнали:- Имаме само една молитва – казваме: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас.”

– Тази молитва не е хубава и в нея Бог не се вслушва. Сега ще ви науча на истинската молитва.

Казал им той как да се молят според канона на католическата църква и отпътувал от острова, за да проповядва и на други места. Няколко години по-късно корабът му минал край същия остров и от палубата отецът помахал на тримата жреци. В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата.

– Отче! Отче! – извикал един от тях, когато се доближил до кораба. – Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото я забравихме още като отплава миналия път!

– Молете се както си знаете… – отвърнал свещеникът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че нашите мисли, чувства и дела определят дали молитвата ни ще бъде чута, а не думите, които използваме.

 

  1. Дълбоко дишане

Учителя:

„Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.”

„Ако човек не може да приложи дишането правилно, другите процеси остават безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно… Този човек се намира в положението на пътник, за когото се казва: „Вода гази, жаден ходи”.“

„Ако човек диша 1 – 2 години наред правилно и дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо спокойствие.”

  1. Посрещане на изгрева на Слънцето

„При изгрев Слънце слънчевите лъчи урегулирват нервната система. Ако си умен и ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ще бъдеш по-възприемчив към известни висши слънчеви енергии, докато безлюбието съставлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален…

Слънчевите лъчи са живи мисли на Напредналите същества. Те поддържат нашия живот. За лечение трябва да се напечеш на Слънце преди обед. Обаче съзнанието ти трябва да е будно, концентрирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли. Тогава ще ги използваш и всичко отрицателно – болести, състояния – ще изпъдиш навън. Когато се печеш на Слънце, не бива да заспиваш, иначе ще поглъщаш отрицателни енергии.”

 

„В 1914 година аз исках да дам едно благо на хората, за което им препоръчах да се греят на Слънцето и те така изопачиха това нещо, че вместо да се греят, някои от тях започнаха да се кланят на Слънцето. Няма защо да се кланя човек на Слънцето, освен на Бога. Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот.”

 

Рудолф Щайнер:

„Слънцето не може никога да изпраща само физическа светлина на Земята. Най-горещото и пламенно чувство на обич невидимо се намира в слънчевата светлина. С нея към Земята се излъчват силите на престоли, серафими, херувими и всички йерархии на висшите същества, които обитават Слънцето и нямат необходимостта да притежават друго тяло, освен светлината. Но понеже всичко, намиращо се днес на Слънцето, някога е било свързано със Земята, то и всички по-висши същества са били свързани със Земята. Те и днес още са свързани с развитието на Земята.”

 

„В слънчевата светлина се излъчва духовност към Земята. Тази духовност, ако можем да схванем не само слънчевото тяло, но също и слънчевия дух, е любовта, която протича надолу към Земята. И хората са затова тук, да поемат в себе си топлата любов на божествеността, да я развият и да ѝ отвърнат.”

 

  1. Паневритмия

Въпреки битуващото мнение, още от древността танците не са израз на незадоволени страсти, а имат духовен произход. В миналото съчетанията на музика, мантри и танци са образували древните евритмии. Те са могъщи средства за човешкото усъвършенстване.

Танците са свързани с космичните ритми и целят жизнено и духовно повдигане на човека. Духовните водачи са оказали специално благоволение на българския народ чрез даряването му с метод за възприемане и ползване на тези космични енергии. Малцина разбират, че всъщност българското хоро крие дълбок езотеричен смисъл. Традиционното народно хоро дава добър модел за танцуване в група като едно. От дълги векове този подвижен кръг се хармонира с космичните течения към Земята и става толкова силен, че с ритмите си изгонва болестите от заловилите се на него, а после – от запелите наоколо и дори тези, които се намират наблизо.

При груповия танц енергията се движи през участниците и резултатът от това е, че не само всички са като едно, но и нещо повече. Цялото става по-силно от сумата на своите отделни части.

С времето обаче много неща са се изменили и изопачили. Старите песни и танци са били духовни, докато модерните са тяхно извращение. Само колективният балет напомня „играта” на невидимите същества, стоящи зад четирите природни стихии – огън, вода, въздух и земя.

Според традицията, в древните мистични школи песните са се пели, придружени с ритуални движения. Посветените са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението, и затова произнасянето на известни възвишени изречения било съпътствано с песен и специални движения. Но тъй като тогавашните евритмии са били съобразени с инволюционната степен на човечеството, те не са годни за повдигане на днешното човечество. Затова Учителя трябваше да свали от Висшите светове Новото – днешната Паневритмия, отговаряща на съвременната епоха в развитието на човечеството. Тя прави връзката с новите сили, които се събуждат в човека.

Паневритмията е израз на новата култура, която иде. Идеите на шестата раса са интегрирани в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, събуждат в човека силите и идеите на новата култура. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават и център, който разпраща в света тези сили и идеи. И последните достигат до всички души и намират отзвук в тях, макар и несъзнателно за спящите съзнания. Чрез тези движения живият кръг на Паневритмията праща мощен зов в света за обнова, подем и възход.

Смисълът на думата „паневритмия” най-често се предава чрез израза: „висш космичен ритъм.” – този космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Той олицетворява Словото, което е създало и организира всичко.

Кръгът на Паневритмията описва символично движението на планетите около Слънцето, а пред погледа на ясновидеца тя създава ярка, сияеща аура: мощно енергийно поле, което се разраства постепенно в големи мащаби и влияе благотворно върху цялото човечество. Това въздействие е особено силно в близост до мястото на свещенодействието.

Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия. Движенията на Паневритмията са взети от природата, от целия Всемир и са в хармония с космичния ритъм.  А когато движенията, които прави човек са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата Природа и ги приема. Именно това се постига чрез паневритмичните упражнения. Движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тези упражнения, той се хармонизира с цялото Битие и затова получава нещо ценно от него.

Действието на паневритмичните движения е трояко:

  1. Чрез тях човек се свързва с творческите и съграждащи сили на Природата, приема ги и те съдействат за неговото развитие. Тези сили са животворни.
  2. Понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност.
  3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да въздействат облагородяващо върху цялата Земя.

Когато правим упражненията съзнателно, веднага чувстваме прииждане на енергия и душевна радост.

Участието на съзнанието е задължително условие за целесъобразна обмяна между човека и околната Природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ако той просто извършва физически едно движение, но си мисли за странични въпроси, ефектът ще е нищожен.

Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тези упражнения е нужно едно вътрешно концентриране.

Музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна и от друга страна на идеята, вложена в тях. И затова тези движения имат мощно, магично въздействие. Чрез Паневритмията се постига не само духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства и облагородяване на характера, но се влива и живот, здраве, сила във всички органи на тялото.

 

  1. Окултни физически упражнения

Учителя: „Някой ще каже: „И без упражнения може.” Не, упражненията са необходими.

 

  1. Окултни песни

„И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина…” (Матей 26:30)

 

Учителя: „Без музика не може да бъдете ученици на школата. Туй трябва да знаете. Едно условие: без музика не може да бъдете ученици на школата и то тъй, доста добри ученици. И първото нещо, първият изпит по музика ще дадем и там може да пропаднете. Първият изпит в школата е музиката. Ще ви дадат едно парче да го изпеете, една много проста песен ще ти дадат да изпееш. Тъй, разбирате вече „музиката” и „мисъл” вървят паралелно. И после, музиката може да я употребим като едно възпитателно средство.”

„Музиката е един правилен начин за саморазвиване, за самоусъвършенствуване на човешката душа.“

  1. Размишление

Учителя:

„Беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучвайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка.

Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.”

 

„Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление – да си отговори на въпроса защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на Живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата.“

 

„Размишлявайте върху стихове от Евангелието от Йоан, от „Свещени думи на Учителя.” В Евангелията е дадена само есенцията на това, което Христос е говорил. И чрез размишление вие може да се домогнете до цялата беседа на Христа. „Свещени думи на Учителя” са допълнение към Евангелието от Йоан.”

 

„Трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас.”

 

  1. Заветът на цветните лъчи на Светлината

Учителя: „Сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, който иска да ги приложите… Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите например са, които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос… Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. И затуй вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му.”

  1. Подготовка за вселяване

Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен – да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците.

  1. Важността на мисловната работа

Рудолф Щайнер: „Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат „ясновидци“, без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, „мисленето“ не може да помогне; по-важни им изглеждат „усещанията“ и „чувствата“. На това трябва да отговорим, че никой не може да стане „ясновидец“ във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.

При мнозина от кандидатите, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към „абстрактното мислене“, към „празното спекулиране“ и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това „абстрактно мислене“ лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови.

Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето. В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи: Нещо, което може да достави удоволствие на мнозина, въпреки че то няма нищо общо с истинското проникване във висшите светове.

Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. Ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие…

Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли. Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят… Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.“

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 1