Методи за връзка с висшите светове (5): Развиване на етерното тяло

Методи за връзка с висшите светове (5): Развиване на етерното тяло

Предишни части на тази поредица: 1. Посвещението 2. Основни принципи 3. Първи стъпки 4. Преобразяване на астралното тяло Формирането на

Предишни части на тази поредица:

1. Посвещението

2. Основни принципи

3. Първи стъпки

4. Преобразяване на астралното тяло

Формирането на „ду­шев­но­то тяло“, ко­ето ве­че описахме, поз­во­ля­ва на чо­ве­ка да въз­п­ри­ема оп­ре­де­ле­ни свръх­се­тив­ни явления. Обаче този, кой­то ис­ка дейс­т­ви­тел­но да се ори­ен­ти­ра в по­-вис­ши­те светове, не тряб­ва да спи­ра до тук. Обикновеното раз­д­виж­ва­не на ло­то­со­ви­те цве­то­ве не е достатъчно. Човек тряб­ва да е в със­то­яние да ре­гу­ли­ра и кон­т­ро­ли­ра сво­бод­но и в пъл­но съз­на­ние сво­ите ас­т­рал­ни органи. В про­ти­вен слу­чай той би се пре­вър­нал в иг­рач­ка на външ­ни си­ли и влияния. За да из­бег­не та­зи опасност, той тряб­ва да развие и сво­ето етер­но тяло.

Етерното Тяло пред­с­тав­ля­ва она­зи фи­на организация, ко­ято се явя­ва на яс­но­ви­де­ца ка­то един вид двойник на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. То е, та­ка да се каже, меж­ди­на­та степен, свър­з­ва­ща фи­зи­чес­ко­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло. Ако ня­кой е на­да­рен с ясновидство, той може, раз­г­леждай­ки в пъл­но съз­на­ние друг човек, да се аб­с­т­ра­хи­ра от не­го­во­то фи­зичес­ко тяло. На ед­на по­-ви­со­ка степен, то­ва не е ни­що дру­го ос­вен уп­раж­ня­ва­не на вниманието. Както обик­но­ве­ния чо­век мо­же да от­к­ло­ни сво­ето вни­ма­ние от да­ден предмет, та­ка че да не го за­бе­ляз­ва повече, та­ка и яс­но­ви­де­цът мо­же на­пъл­но да заг­лу­ши възприятията, ко­ито по­лу­ча­ва от чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло и то да ста­не за не­го на­пъл­но прозрачно. По то­зи на­чин яс­но­ви­де­цът зас­та­ва пред т. н. етер­но тяло, ко­ето е об­гър­на­то и про­ник­на­то от ас­т­рал­но­то тяло.

Впрочем със­тав­ни­те час­ти на чо­веш­ко­то етер­но тя­ло са в неп­ре­къс­на­то движение. Безброй те­че­ния го кръс­тос­ват във всич­ки посоки. Тези те­че­ния под­дър­жат и ре­гу­ли­рат са­мия живот.

Всяко жи­во същество, вся­ко рас­те­ние и животно, при­те­жа­ва свое етер­но тяло. Първоначално спо­ме­на­ти­те те­че­ния и дви­же­ния са на­пъл­но не­за­ви­си­ми от во­ля­та и съз­на­ни­ето на човека, ка­къв­то е слу­ча­ят с дейнос­т­та на сър­це­то и сто­ма­ха във фи­зи­чес­кия организъм. Това по­ло­же­ние на не­ща­та се за­паз­ва до он­зи момент, ко­га­то чо­век взе­ма в свои ръ­це из­г­раж­да­не­то на свръх­се­тив­ни­те способности.

Когато окул­т­но­то обу­че­ние нап­ред­не до там, че опи­са­ни­те в пре­диш­ни­те гла­ви ло­то­со­ви цве­то­ве за­поч­нат да се движат, уче­ни­кът ве­че е бли­зо до осъ­щес­т­вя­ва­не­то на това, ко­ето при­чи­ня­ва точ­но оп­ре­де­ле­ни те­че­ния и дви­же­ния в не­го­во­то етер­но тяло. Целта на по­со­че­ни­те уп­раж­не­ния се свеж­да до из­г­раж­да­не­то на един вид цен­тър в об­лас­т­та на фи­зи­чес­ко­то сърце, къ­де­то се за­раж­дат етер­ни дви­же­ния с все­въз­мож­ни ду­хов­ни цветове и форми. В дейс­т­ви­тел­ност то­зи цен­тър не е ня­как­ва ме­ха­нич­на точка, а един сло­жен и чуд­но устроен организъм. Той проб­ляс­ва и све­ти в на­й-раз­лич­ни ду­хов­ни цве­то­ве и форми, ко­ито са из­к­лю­чи­тел­но закономер­ни и мо­гат да се про­ме­нят из­вън­ред­но бързо. Други фор­ми и цвет­ни по­то­ци се раз­п­рос­ти­рат към всич­ки час­ти на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и из­ли­зат из­вън не­го­ви­те очертания, про­низ­вай­ки и ос­ве­тя­вай­ки ця­ло­то астрално тяло. Най-главните те­че­ния се на­соч­ват към ло­то­со­ви­те цве­то­ве ка­то нав­ли­зат в от­дел­ни­те им лис­тен­ца и за­поч­ват да кон­т­ро­ли­рат тях­но­то вър­те­ли­во движение; пос­ле се ус­т­ре­мя­ват към вър­хо­ве­те налистенцата, напус­кат ло­то­со­вия цвят и се из­губ­ват във външ­но­то пространство.

Колкото по­-нап­ред­нал е да­ден човек, тол­ко­ва по­-­об­шир­но по­ле око­ло не­го се за­ли­ва от по­то­ци­те и дви­же­ни­ята на етер­но­то тяло. Между 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят и опи­са­ни­ят цен­тър в сър­деч­на­та об­ласт съ­щес­т­ву­ват осо­бе­но близ­ки отношения. Първоначално етер­ни­те по­то­ци се вли­ват тък­мо там, за да се раз­к­ло­нят пос­ле от ед­на стра­на към 16-лис­т­ния и 2-листния, а от дру­га стра­на към раз­по­ло­же­ни­те в дол­на­та част на тя­ло­то 8-листен, 6лис­тен и 4-лис­тен ло­то­сов цвят. Тъкмо по­ра­ди то­ва раз­по­ло­же­ние, из­г­раж­да­не­то на 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят изис­к­ва осо­бе­ни гри­жи в хо­да на окул­т­но­то обучение. Ако тук се до­пус­не из­вес­т­на грешка, на­ру­ша­ва се фор­ми­ра­не­то на ця­ла­та свръх­се­тив­на ор­га­ни­за­ция на чо­веш­ко­то същество.

От всич­ко казано, лес­но мо­жем да си да­дем смет­ка за дъл­бо­ко ин­тим­ния ха­рак­тер на окул­т­но­то обу­че­ние и за то­ва с как­ва пре­циз­ност тряб­ва да се работи, ако ис­ка­ме не­ща­та да се раз­ви­ват нормално. И без дру­го е ясно, че ука­за­ния за из­г­раж­да­не на свръх­се­тив­ни спо­соб­нос­ти мо­же да пред­ло­жи са­мо този, кой­то го­во­ри от ли­чен опит и е в със­то­яние да га­ран­ти­ра тях­на­та целесъобразност.

Първоначално центърът на етерното тяло е раз­по­ло­жен не в сър­деч­на­та област, а в главата, и за яс­но­ви­де­ца се прев­ръ­ща в из­ход­на точ­ка за дви­же­ни­ята на етер­но­то тяло. Вероятност за ус­пех има са­мо оно­ва окул­т­но обучение, ко­ето за­поч­ва тък­мо с то­зи вре­ме­нен център. Ако той още в на­ча­ло­то би бил из­мес­тен в сър­деч­на­та област, яс­но­ви­де­цът би имал из­вес­т­ни проз­ре­ния в свръх­се­тив­ни­те светове, оба­че не би мо­гъл да ги свър­з­ва по ня­ка­къв на­чин с на­шия фи­зи­чес­ки свят. А за чо­ве­ка от съв­ре­мен­ния етап на еволюцията, то­ва е ед­на бе­зус­лов­на необходимост. Ясновидецът не мо­же да си поз­во­ли мечтателство; той е длъ­жен да за­па­зи здра­ва поч­ва под но­зе­те си. След пе­ри­од на укрепване, спо­ме­на­ти­ят цен­тър се из­мес­т­ва от гла­ва­та в по­со­ка към ларинкса. Този про­цес нас­тъп­ва в хо­да на медитацията. И то­га­ва от та­зи об­ласт дви­же­ни­ята на етер­но­то тя­ло се на­соч­ват из­вън и ос­ве­тя­ват ця­ло­то ду­шев­но прос­т­ран­с­т­во око­ло човека.

Другата пос­ле­ди­ца от те­зи уп­раж­не­ния е, че етер­ни­те по­то­ци се раз­к­ло­ня­ват по на­й-­фин начин, об­ра­зу­вай­ки един вид мрежа, ко­ято об­г­ръ­ща ця­ло­то етер­но тяло. Докато по­-ра­но то не раз­по­ла­га­ше с ни­как­ви външ­на преграда, та­ка че жиз­не­ни­те по­то­ци не­пос­ред­с­т­ве­но нах­лу­ва­ха в не­го и се от­тег­ля­ха към об­щия жиз­нен етер, се­га външ­ни­те въз­дейс­т­вия тряб­ва­ да бъ­дат най­-нап­ред фил­т­ри­ра­ни през спо­ме­на­та­та етер­на мрежа. Благодарение на то­ва об­с­то­ятел­с­т­во чо­век ста­ва чув­с­т­ви­те­лен към външ­ни­те етер­ни по­то­ци и за­поч­ва от­чет­ли­во да ги възприема. Сега ид­ва момента, ко­га­то цен­тъ­рът на под­виж­но­то и ди­фе­рен­ци­ра­но етер­но тя­ло се из­мес­т­ва в сър­деч­на­та област.

Междувременно ме­ди­та­ци­ите и уп­раж­не­ни­ята за със­ре­до­то­ча­ва­не продължават. Така чо­век про­ник­ва в ду­хов­ния свят и се до­би­ра до съ­вър­ше­но но­во раз­би­ра­не за думите, про­из­не­сени от ве­ли­ки­те учи­тел учи­те­ли на човечеството.

Сега нап­ри­мер сло­во­то на Буда и на Евангелията му въз­дейс­т­ву­ват по съв­сем нов на­чин и го про­низ­ват с ед­но благочестие, как­во­то по­-ра­но той изоб­що не е изпитвал. Защото тях­но­то сло­во ве­че след­ва дви­же­нията и  ритмите, ко­ито окул­т­ни­ят уче­ник сам е из­г­ра­дил вът­ре в се­бе си. Сега той не­пос­ред­с­т­ве­но знае, че хо­ра ка­то Буда или еван­ге­лис­ти под­на­сят на све­та не сво­ите откровения, а онези, ко­ито се из­ли­ват в ду­шите им от са­ма­та същ­ност на нещата.

В Антропософията се го­во­ри за че­ти­ри качества, ко­ито тряб­ва да бъ­дат пос­тиг­на­ти по „пъ­тят на изпитанието“.

Първото Качество се със­тои в спо­соб­нос­т­та да раз­г­ра­ни­ча­ва­ме ис­ти­на­та от обик­но­ве­но­то мнение. Това тряб­ва да ста­ва по на­й-­ес­тес­т­вен на­чин и чо­век да е в със­то­яние спон­тан­но да пра­ви раз­ли­ка меж­ду съ­щес­т­ве­но­то и несъщественото. Тази сте­пен се пос­ти­га са­мо ако из­вър­ш­ва­ме сво­ите наб­лю­де­ния над външ­ния свят в пъл­но спо­койс­т­вие и търпение. И нак­рая пог­ле­дът се спи­ра по съв­сем ес­тес­т­вен на­чин вър­ху ис­тин­с­ка­та стойност на нещата, до­ка­то по­-ра­но се е за­до­во­ля­вал с тех­ния вън­шен и пре­хо­ден смисъл.

Второто Качество се със­тои в раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то меж­ду дейс­т­ви­тел­ни­те фак­ти и тех­ни­те външ­ни проявления.

Третото Качество се със­тои в кул­ти­ви­ра­не­то на оне­зи шест дру­ги качества, за ко­ито ста­на ду­ма по-рано: кон­т­рол над мислите, кон­т­рол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вът­реш­но равновесие.

Четвъртото Качество изис­к­ва лю­бов към осъ­щес­т­вя­ва­не­то на вът­реш­на­та свобода. Чрез раз­съ­дъч­но об­х­ва­ща­не на те­зи ка­чес­т­ва съв­сем не е достатъчно. Те тряб­ва да се въп­лъ­тят в ду­ша­та и то така, че да се пре­вър­нат във вът­реш­ни навици. Стре­ме­жът към освобождаване спо­ма­га за уз­ря­ва­не­то на етер­ния ор­ган в бли­зост до сърцето. Когато то­ва ка­чес­т­во се пре­вър­не в ду­ше­вен навик, чо­век се ос­во­бож­да­ва от всичко, ко­ето е свър­за­но един­с­т­ве­но с не­го­ви­те лич­ни особености.  Той прес­та­ва да съ­ди за не­ща­та от своя глед­на точка.

Ето как фи­но­то етер­но тя­ло дейс­т­ви­тел­но се пре­об­ра­зя­ва под вли­яни­ето на опи­са­ни­те че­ти­ри ду­шев­ни навици.

Ясно става, че про­из­ти­ча­щи­те от Духовната Наука пред­пи­са­ния оказ­ват дъл­бо­ко въз­дейс­т­вие вър­ху човека. Това се от­на­ся и до предписанията, свър­за­ни с из­г­раж­да­не­то на спо­ме­на­ти­те че­ти­ри качества. Под ед­на или дру­га фор­ма те при­със­т­ву­ват във всич­ки мирогледи, ко­ито са из­в­ле­че­ни от ду­хов­ния свят. Техните съз­да­те­ли съв­сем на са би­ли вдъх­но­вя­ва­ни от ня­как­во смът­но чув­с­т­во за истина, а един­с­т­ве­но от сво­ето Посвещение. Своите нрав­с­т­ве­ни за­ко­ни те чер­пят от познанието.

Да жи­ве­еш спо­ред нрав­с­т­ве­ни­те закони оз­на­ча­ва да ра­бо­тиш над сво­ето ду­хов­но усъвършенствуване. Друг на­чин да служиш на Космоса не съществува.

Самоусъ­вър­шен­с­т­ву­ва­не­то ня­ма ни­що об­що с егоизма. Защото не­съ­вър­ше­ни­ят чо­век слу­жи по не­съ­вър­шен на­чин на чо­ве­чес­т­во­то и Космоса. Колкото по­-нап­ред­нал си, толко­ва по­-доб­ре слу­жиш на другите.

Основателите на ве­ли­ки­те уче­ния и ре­ли­гии са имен­но на­й-­го­ле­ми­те Посветени. Това, ко­ето ид­ва от тях, се вли­ва в чо­веш­ки­те души. Наред с човечеството, нап­ред­ва и це­лият свят. Посветените ра­бо­тят на­пъл­но съз­на­тел­но в име­то на то­зи ево­лю­ци­онен процес. Смисълът на тех­ни­те ука­за­ния мо­же да бъ­де раз­б­ран са­мо ако знаем, че ид­ва от на­й-­го­ле­ми­те дъл­би­ни на чо­веш­ка­та природа. Великите Посветени бя­ха хо­ра на поз­на­ни­ето и от не­го те из­ко­ва­ха иде­али­те на човечеството. Но чо­век се приб­ли­жа­ва до те­зи предводители са­мо ко­га­то взе­ме соб­с­т­ве­но­то си раз­ви­тие в свои ръце.

Ако пог­ле­дът би се от­во­рил за вис­ши­те светове, пре­ди чо­век да е дос­та­тъч­но подготвен, за да вник­не в не­го­ва­та същност, то­га­ва той би се из­п­ра­вил пред об­ра­зите на сво­ята ду­ша ка­то пред ед­на ог­ром­на загадка. Образите, по­раж­да­ни от не­го­ви­те ин­с­тин­к­ти и страсти, зас­та­ват пред не­го ка­то стран­ни форми, ко­ито той въз­п­ри­ема ка­то животински, и по-рядко: ка­то човешки. Наистина, жи­во­тин­с­ки­те фор­ми не при­ли­чат на ни­кое от жи­вот­ни­те във фи­зи­чес­кия свят, но все пак из­вес­т­но да­леч­но сход­с­т­во е налице, ма­кар че за не­опит­ния из­с­ле­до­ва­тел раз­ли­ки­те мо­гат да са и съв­сем незначителни.

Желания и страсти, про­из­ли­за­щи от низ­ша­та при­ро­да на човека, мо­гат да при­емат жи­во­тин­с­ки образи, ко­ито се нах­вър­лят вър­ху човека. В дейс­т­ви­тел­ност те­зи страс­ти са на­со­че­ни навън, за да на­ме­рят там на­чин за сво­ето освобождаване. Обаче в то­зи свой на­пор към външ­ния свят, те се про­явя­ват ка­то един вид на­па­де­ние вър­ху човека, под­х­ран­ващ страс­т­ни­те желания.

Още пре­ди да се е из­диг­нал до ясновидството, окул­т­ни­ят уче­ник е в със­то­яние да изу­ча­ва сво­ите ду­шев­ни ка­чес­т­ва чрез спо­кой­но и със­ре­до­то­че­но самонаблюдение. Ето защо, в мига, ко­га­то не­го­вия вът­ре­шен свят го прес­рещ­не под фор­ма­та на един вът­ре­шен образ, той лес­но на­ми­ра не­об­хо­ди­ми­те си­ли и сме­лост за сво­ята от­вет­на реакция. Хора, ко­ито ня­мат дос­та­тъч­но подготовка, за да се ори­ен­ти­рат в своя соб­с­т­вен ду­ше­вен свят, ня­ма да поз­на­ят са­ми­те се­бе си и ще се от­на­сят към ас­т­рал­ни­те об­ра­зи ка­то към чуж­да враж­деб­на действителност. Вглеждайки се в нея, те ще из­пад­нат в прис­тъп на страх и – по­не­же не би­ха мог­ли да по­не­сат глед­ка­та – ще се убеж­да­ват сами, че всич­ко то­ва е са­мо ед­но фан­тас­тич­но въображение, ко­ето не во­ди до никъде. И в два­та слу­чая чо­век се на­тък­ва на съд­бо­нос­ни преч­ки по пъ­тя на сво­ето израстване.

За окул­т­ния уче­ник е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо да про­учи с ду­хо­вен пог­лед сво­ята душа, пре­ди да про­ник­не във вис­ши­те светове. Защото тък­мо в нея той мо­же да от­к­рие оне­зи ду­хов­но­-ду­шев­ни факти, ко­ито ще е в със­то­яние да пре­це­ни по на­й-­до­бър начин. Ако в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят е ус­пял да пос­тиг­не за­дъл­бо­че­но поз­на­ние на сво­ята лич­ност и ко­га­то пос­ле в ду­хов­ния свят нейния об­раз се из­п­ра­ви на­й-­нап­ред пред него, той ще мо­же да ги срав­ни вни­ма­тел­но и спокойно.

Ето за­що от­но­во ще подчертаем, че на­й-­си­гур­ния път към вис­ши­те све­то­ве ми­на­ва през су­ро­во­то и стро­го себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, ко­ето чо­век сре­ща по своя път към вис­ши­те светове. Защото действителността, ко­ято съ­от­ветс­т­ву­ва на те­зи об­ра­зи е на са­мия него. Неговият низш Аз зас­та­ва пред не­го ка­то ед­но бег­ло отражение, в ко­ето е за­гат­на­та ре­ал­нос­т­та на не­го­вия висш Аз. От тес­ни­те очер­та­ния на низ­ша­та лич­ност из­рас­т­ва ви­ди­мия об­лик на ду­хов­ния Аз. Само от не­го тръг­ват ниш­ки­те към другите, по­-вис­ши ду­хов­ни светове.

Както но­во­ро­де­но­то де­те се раз­ви­ва в май­чи­на­та утроба, та­ка и ду­хов­ни­ят чо­век из­ник­ва от фи­зи­чес­ко­то тяло. Здравето на де­те­то за­ви­си от нор­мал­но­то дейс­т­вие на при­род­ни­те за­ко­ни в май­чи­на­та утроба. По съ­щия на­чин и здра­ве­то на ду­хов­ния чо­век за­ви­си от за­ко­ни­те на здра­вия ра­зум и при­ла­га­не­то им в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия живот. Никой не мо­же да ро­ди един здрав висш Аз, без да жи­вее и мис­ли по здрав на­чин във фи­зи­чес­кия свят. Природосъобразният и смис­лен жи­вот е ос­но­ва­та на ис­тин­с­ко­то ду­хов­но развитие. Както де­те­то още в май­чи­на­та ут­ро­ба жи­вее спо­ред при­род­ни­те сили, ко­ито след раж­да­не­то си то за­поч­ва да въз­п­ри­ема със сво­ите се­тив­ни органи, та­ка и вис­шия АЗ на чо­ве­ка жи­вее спо­ред за­ко­ни­те на ду­хов­ния свят още по вре­ме на фи­зи­чес­ко­то съществувание.

Съществува един вид интуиция, из­г­ра­де­на вър­ху обик­но­ве­ния усет за ис­ти­на­та и вър­ху яс­ния и здрав разум, ко­ято ни поз­во­ля­ва да вник­ва­ме в те­зи уче­ния до­ри и без да има­ме свръх­се­тив­ни опитности.

Човек пър­во тряб­ва да ов­ла­дее мис­тич­но­то поз­на­ние и ед­ва пос­ле да нап­ред­ва към ясновидството. И ако той про­ме­ни та­зи последователност, би зап­ри­ли­чал на ед­но но­во­ро­де­но дете, ко­ето раз­по­ла­га с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред не­го да се прос­ти­рат све­то­ве от баг­ри и звуци, той не би зна­ел как да прис­тъ­пи в тях. Следователно то­ва, ко­ето усе­тът към ис­ти­на­та и здра­ви­ят ра­зум ос­вет­ля­ват по пъ­тя на окул­т­но­то обучение, за уче­ни­ка се прев­ръ­ща в лич­на опитност.

Сега той има ве­че не­пос­ред­с­т­ве­но зна­ние за своя висш Аз и се убеждава, че то­зи висш Аз е във връз­ка с ду­хов­ни Същества от още по­-ви­сок ранг, из­г­раж­дай­ки с тях ед­на общност. Той за­бе­ляз­ва ве­че и го­ле­ми­те раз­ли­чия меж­ду хората, дъл­жа­щи се на раз­лич­ни­те им ево­лю­ци­он­-ни степени. Над се­бе си той от­к­ри­ва личности, от­дав­на ов­ла­де­ли степените, за ко­ито той те­пър­ва ще воюва. Той вижда, че уче­ни­ята и дейс­т­ви­ята им са ин­с­пи­ри­ра­ни от вис­ши­те светове. Всичко то­ва той дъл­жи на своя пръв пог­лед в свръхсе­тив­ния свят. „Великите Посветени“ за­поч­ват да се прев­ръ­щат за не­го в жи­ви факти. Ето даровете, ко­ито окул­т­ния уче­ник дъл­жи на та­зи сте­пен от обу­че­ни­ето си: пог­лед в своя висш Аз, при­ема­не на уче­ни­ето за ин­кар­на­ци­ята и кармата, и нак­рая – доб­ли­жа­ва­не до жи­во­та на ве­ли­ки­те посветени. Ето за­що ученика, кой­то е пос­тиг­нал та­зи степен, се каз­ва че от не­го е из­чез­на­ло вся­ко съмнение. Ако по­-ра­но той мо­же­ше да под­дър­жа сво­ята вя­ра с по­мощ­та на ра­зу­ма и ло­гич­но­то мислене, се­га вмес­то вярата, той раз­по­ла­га с точ­ни зна­ния и не­пок­ла­ти­ми въз­г­ле­ди за нещата.

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 0