Методи за връзка с висшите светове (4): Преобразяване на астралното тяло

Методи за връзка с висшите светове (4): Преобразяване на астралното тяло

Предишни части на тази поредица: 1. Посвещението 2. Основни принципи 3. Първи стъпки У всеки, кой­то съз­на­тел­но прак­ти­ку­ва окултни у

Предишни части на тази поредица:

1. Посвещението

2. Основни принципи

3. Първи стъпки

У всеки, кой­то съз­на­тел­но прак­ти­ку­ва окултни уп­раж­не­ния за пос­ти­га­не на свръх­сетивни познания, нас­тъп­ват из­вес­т­ни про­ме­ни в не­го­вия ду­ше­вен ор­га­ни­зъм или в т. н. ас­трал­но тяло. Астралното тя­ло е въз­п­ри­ема­емо са­мо от ясновидеца. Можем да го срав­ним с един мал­ко или мно­го све­тещ ду­хов­но­-ду­ше­вен облак, в чий­то цен­тър се на­ми­ра фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека.

В ас­т­рал­ния ор­га­ни­зъм ста­ват ви­ди­ми по ду­хо­вен път чо­веш­ки­те инстинкти, желания, страс­ти и представи. Например чув­с­т­ве­ни­те же­ла­ния би­ват въз­п­ри­ема­ни под фор­ма­та на тъм­но­-чер­ве­ни излъчвания. Една чис­та и бла­го­род­на ми­съл се про­явя­ва под форма­та на чер­ве­но­-ви­оле­то­во излъчване. Строгото по­ня­тие на ло­гич­но мис­ле­щия чо­век се про­явя­ва ка­то жъл­та фи­гу­ра с яс­но очер­та­ни контури. Неяс­на­та и обър­ка­на ми­съл на един раз­се­ян чо­век на­по­до­бя­ва фор­ма с не­оп­ре­де­ле­ни контури. Мислите на хо­ра­та с ед­нос­т­ран­чи­ви и за­кос­те­не­ли въз­г­ле­ди са с ос­т­ри и не­под­виж­ни контури, а под­виж­ни­те и про­мен­ли­ви очер­та­ния са ха­рак­тер­ни за лица, от­во­ре­ни към убеж­де­ни­ята на другите.

Колкото по­ве­че нап­ред­ва чо­век в сво­ето ду­шев­но развитие, тол­ко­ва по­-пра­вил­но се ор­га­ни­зи­ра не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. У хо­ра с не­дос­та­тъч­но раз­вит ду­ше­вен живот, ас­т­рал­ни­те те­ла са съ­що зле фор­ми­ра­ни и неорганизирани. Но до­ри и всред та­ки­ва зле ор­га­ни­зи­ра­ни ас­т­рал­ни тела, яс­но­ви­де­цът раз­ли­ча­ва ед­на формация, ко­ято яс­но се от­де­ля от за­оби­ка­ля­ща­та среда. Тези фор­ма­ции се прос­ти­рат от вът­реш­нос­т­та на глава­та до сре­да­та на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и се про­явя­ва ка­то един вид не­за­ви­сим организъм, при­те­жа­ващ свои соб­с­т­ве­ни сис­те­ми и органи.

Органите, за ко­ито ще ста­ва дума, мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ети по ду­хо­вен път в бли­зост до след­ни­те учас­тъ­ци от фи­зи­чес­ко­то тяло:

ПЪРВИЯТ е меж­ду ДВЕТЕ ОЧИ;

ВТОРИЯТ – в об­лас­т­та на ЛАРИНГСА;

ТРЕТИЯТ – в СЪРДЕЧНАТА област;

ЧЕТВЪРТИЯТ е в съ­сед­с­т­во с ПЪПНАТА област;

ПЕТИЯТ и ШЕСТИЯТ се на­ми­рат в КОРЕМНАТА област.

На окул­тен език те­зи фор­ма­ции се на­ри­чат „колела“ (чакри) или „ло­то­со­ви цветове“. Те но­сят то­ва име по­ра­ди из­вес­т­на при­ли­ка с тях. При не­дос­та­тъч­но раз­ви­тия чо­век те­зи „ло­то­со­ви цветове“ са оц­ве­те­ни в тъм­ни и не­под­виж­ни баг­ри. Обаче при яс­но­ви­де­цът те са под­виж­ни и светли.

Когато окул­т­ни­ят уче­ник за­поч­не сво­ите упражнения, пър­во­то съ­би­тие е, че ло­то­со­ви­те цве­то­ве за­поч­ват да светят, а по­-къс­но и да се въртят. Едва след то­зи мо­мент нас­тъп­ва спо­соб­нос­т­та за ясновиждане. Защото те­зи „цветове“ са се­тив­ни ор­га­ни на душата. Тяхното „въртене“ е из­раз на факта, че уче­ни­кът има ве­че сво­ите свръх­сетивни възприятия. Никой не би мо­гъл да виж­да в свръх­се­тив­ния свят, пре­ди да е раз­вил сво­ите ас­­рал­ни сетива.

Органът в бли­зост до ла­рин­к­са има 16 „листа“ или „лъчи“; то­зи до сър­це­то – 12; а то­зи до пъ­па – 10.

С раз­ви­ти­ето на те­зи свръх­се­тив­ни ор­га­ни са свър­за­ни оп­ре­де­ле­ни ду­шев­ни фун­к­ции и кой­то прак­ти­ку­ва по­со­че­ни­те упражнения, ве­че доп­ри­на­ся с не­що за тях­но­то оформяне. Осем от лис­та­та на „16 лис­т­ния ло­то­сов цвят“ са би­ли ве­че фор­ми­ра­не в пре­диш­ни­те ета­пи от чо­веш­ка­та ево­лю­ция и днеш­ни­ят чо­век ня­ма ни­как­ва зас­лу­га за това. Той ги е по­лу­чил ка­то дар от природата, ко­га­то все още е раз­по­ла­гал с ед­но смътно, съ­нищ­но съзнание. В то­га­ваш­ни­те ево­лю­ци­он­ни сте­пе­ни на чо­ве­чес­т­во­то те са би­ли в действие, ма­кар и тях­на­та ак­тив­ност да е от­го­ва­ря­ла са­мо на по­со­че­на­та по низ­ша сте­пен на съзнание. Когато чо­веш­ко­то съз­на­ние се „прояснява“, „листата“ по­тъм­ня­ват и пре­ус­та­но­вя­ват сво­ята дейност.

Другите 8 лис­та чо­век мо­же да из­г­ра­ди сам с по­мощ­та на съз­на­тел­ни упражнения. Така це­ли­ят ло­то­сов цвят ста­ва под­ви­жен и светещ. От из­г­раж­да­не­то на вся­ко ед­но от те­зи 16 лис­та за­ви­си при­до­би­ване­то на из­вес­т­ни способности. И все пак, как­то ве­че казахме, чо­век мо­же да раз­вие съз­на­тел­но са­мо 8 от тях; дру­ги­те 8 вли­зат в дейс­т­вие от са­мо се­бе си.

Всеки, който мис­ли или каз­ва нещо, без то да е в съг­ла­сие с истината, умър­т­вя­ва самия за­ро­диш на 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят. В то­зи смисъл, чес­т­нос­т­та и усе­та към истината, са гра­див­ни сили; а лъжата, ли­це­ме­ри­ето и лип­са­та на поч­те­ност са раз­ру­ши­тел­ни сили. И окул­т­ни­ят уче­ник тряб­ва да знае, че тук не­ща­та опи­рат не до „доб­ри­те намерения“, а до ре­ал­ни и кон­к­ретни действия. Ако мис­ля или го­во­ря нещо, което не от­го­ва­ря на ис­ти­на­та, аз раз­ру­ша­вам мо­ята свръх­се­тив­на организация, до­ри и да съм имал на­й-­доб­ро намерения. Когато из­б­ро­ени­те ду­шев­ни про­це­си про­ти­чат правилно, 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят за­поч­ва да све­ти в прек­рас­ни цве­то­ве и да се дви­жи по оп­ре­де­ле­ни закономерности.

Нека повторим, че спо­ме­на­та дар­ба за яс­но­виж­да­не не нас­тъп­ва пре­ди да бъ­де пос­тиг­на­та оп­ре­де­ле­на сте­пен от раз­ви­ти­ето на душата.  Докато са не­об­хо­ди­ми уси­лия за пра­вил­но на­соч­ва­не на на­шия живот, та­зи дар­ба не се проявява.

Има оп­ре­де­ле­ни ука­за­ния за друг вид из­г­раж­да­не на 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят, но всич­ки те се от­х­вър­лят от ис­тин­с­ка­та Тайна Наука, по­не­же ру­шат те­лес­но­то здра­ве и мо­рал­на­та сила. Впрочем те са мно­го по­-лес­ни за постигане, от­кол­ко­то опи­са­ни­те в та­зи книга, ко­ито мо­гат да са на пръв пог­лед отег­чи­тел­ни и трудни, но во­дят си­гур­но към целта, ук­реп­вай­ки чо­ве­ка фи­зи­чес­ки и морално. Всяко аб­нор­м­но из­г­раж­да­не на ло­то­со­вия цвят има за пос­ле­ди­ца – в случай, че се по­явят приз­на­ци на яс­но­виж­да­не – не са­мо илю­зии и фан­тас­т­ни представи, но обър­к­ва­не и без­по­мощ­ност в ежед­нев­ния живот.

Подобно из­г­раж­да­не мо­же да нап­ра­ви уче­ни­ка страхлив, високомерен, завистлив, своенравен, ма­кар че по­-ра­но той не е имал те­зи недостатъци.

При неп­ра­вил­но обу­че­ние чес­то пъ­ти се про­явя­ват са­мо пред­ва­ри­тел­но раз­ви­ти­те лис­та на ло­то­со­вия цвят, а но­ви­те ос­та­ват недоразвити. Този факт се наб­лю­да­ва най-вече, ко­га­то в обу­че­ни­ето се пре­неб­рег­ва ло­гич­ното, раз­съ­дъч­но мислене. Извънредно важ­но е окул­т­ни­ят уче­ник да бъ­де чо­век с яс­но и точ­но мислене. Не по­-мал­ко важ­но е, та­зи яс­но­та да се про­явя­ва и в не­го­ви­те думи. Хората, ко­ито за­поч­ват да пре­ду­се­щат не­що от свръх­се­тив­ни­те светове, чес­то ста­ват твър­де сло­во­охот­ли­ви по те­зи въпроси. Но та­ка те спъ­ват сво­ето соб­с­т­ве­но развитие. Колкото по­-мал­ко се го­во­ри за те­зи неща, тол­ко­ва по-добре. За тях тряб­ва да се про­из­на­ся са­мо онзи, кой­то ве­че е стиг­нал до оп­ре­де­ле­на сте­пен на яснота.

Често пъ­ти, в на­ча­ло­то на сво­ето обучение, окул­т­ни­те уче­ни­ци са из­не­на­да­ни кол­ко „нелюбопитни“ са учи­те­ли­те спря­мо тех­ни­те опит­нос­ти и изживявания. За уче­ни­ци­те би би­ло най-добре, ако те изоб­що не спо­ме­на­ват ни­що за сво­ите опит­нос­ти и не об­съж­дат друго, ос­вен ле­ко­та­та или труд­нос­ти­те в про­веж­да­ни­те упражнения. Защото окул­т­но под­гот­ве­ни­ят нас­тав­ник раз­по­ла­га с ко­рен­но раз­лич­ни сред­с­т­ва за пре­цен­ка на тех­ния напредък. Когато уче­ни­ци­те ди­рек­т­но опис­ват сво­ите изживявания, въп­рос­ни­те 8 лис­та от 16 лис­т­ния ло­то­сов цвят се втвърдява, вмес­то да се раз­ви­ват в под­виж­ни и жи­ви форми. Постепенно пред­паз­ли­вос­т­та в из­г­раж­да­не­то и фор­му­ли­ра­не­то на да­де­но съждение, се прев­ръ­ща в от­ли­чи­те­лен бе­лег на окул­т­ния ученик.

Развитието на 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят в бли­зост до сър­це­то се из­вър­ш­ва как­то то­ва на 16-лис­т­ния цвят. И при не­го по­ло­ви­на­та от лис­та­та са би­ли фор­ми­ра­ни в пра­да­леч­но­то минало. Ето за­що те не се нуж­да­ят от осо­бе­ни гри­жи в рам­ки­те на окул­т­но­то обучение; ко­га­то чо­век за­поч­не да ра­бо­ти вър­ху дру­ги­те 6, те се про­буж­дат спон­тан­но и за­поч­ват сво­ето вър­те­ли­во движение. Но за да улес­ним тях­но­то развитие, окул­т­ни­ят уче­ник тряб­ва съз­на­тел­но да на­со­чи своя ду­ше­вен жи­вот в точ­но оп­ре­де­ле­на посока.

Първото нещо, ко­ето окул­т­ни­ят уче­ник тряб­ва да постигне, е да сло­жи ред в сво­ите мисли.  Това ка­чес­т­во се на­ри­ча „кон­т­рол над мислите“. Както из­г­раж­да­не­то на 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят изис­к­ва съ­дър­жа­тел­ни мисли, та­ка и 12-лис­т­ния изис­к­ва вът­ре­шен кон­т­рол над мис­лов­ния поток. Блуждаещите мисли, въз­ник­ва­щи не по ло­ги­чен път, а по си­ла­та на слу­чай­ни асоциации, де­фор­ми­рат то­зи ло­то­сов цвят. Колкото по­ве­че ед­на ми­съл про­из­ти­ча чис­то ло­ги­чес­ки от друга, тол­ко­ва по­-си­гур­но ло­то­со­вия цвят се приб­ли­жа­ва до сво­ята пра­вил­на форма. Ако окул­т­ни­ят уче­ник чуе не­ло­гич­ни мисли, той вед­на­га тряб­ва да си ги пред­с­та­ви в тех­ния ло­ги­чен вид.

На Второ Място окул­т­ни­ят уче­ник се стре­ми да вне­се съ­ща­та пос­ле­до­ва­тел­ност и ред в сво­ите действия. Това ка­чес­т­во на­ри­ча­ме „кон­т­рол на действията“. Всяка не­пос­ле­до­ва­тел­ност и дис­хар­мо­ния в по­ве­де­ни­ето де­фор­ми­рат ло­то­со­вия цвят, за кой­то ста­ва дума. Когато окул­т­ни­ят уче­ник пред­п­ри­еме оп­ре­де­ле­но действие, той за­дъл­жи­тел­но ще го пос­та­ви в ло­ги­чес­ка връз­ка със сво­ето до­то­га­ваш­но поведение.

Третото Качество се свеж­да до из­г­раж­да­не на постоянство. До тогава, до­ка­то смя­та оп­ре­де­ле­на цел за правилна, окул­т­ни­ят уче­ник не тряб­ва да поз­во­ля­ва на ни­как­ви вли­яния да го от­к­ло­ня­ват от нея.  За не­го преч­ки­те са сти­мул за пос­ти­га­не на целта, а не по­вод за отстъпление.

На Четвърто Място ид­ва тър­пе­ни­ето и то­ле­рант­нос­т­та към дру­ги­те хора, съ­щес­т­ва и не­ща в живота. Окултният уче­ник под­тис­ка вся­ка из­лиш­на кри­ти­ка спря­мо не­съ­вър­шен­с­т­во­то и зло­то и се стре­ми да раз­бе­ре всичко, ко­ето сре­ща по своя път. Както Слънцето све­ти и за лошите, за злите, та­ка и той не тряб­ва да ги ли­ша­ва от сво­ята про­ник­но­ве­на обич и разбиране. Ако окул­т­ни­ят уче­ник се из­п­ра­ви пред ня­как­ва неприятност, той не уп­рек­ва никого, а се съ­об­ра­зя­ва с не­об­хо­ди­мос­т­та и се стреми, до­кол­ко­то му поз­во­ля­ват силите, да тлас­не не­ща­та в доб­ра посока. Той не са­мо че ува­жа­ва чуж­ди­те мнения, но се ста­рае да се пос­та­ви на мяс­то­то на другия.

На Пето Място ид­ва пъл­на­та неп­ре­ду­бе­де­ност спря­мо не­ща­та в живота. В то­зи сми­съл чес­то го­во­рим и за „вяра“, за „доверие“. Окултният уче­ник се от­на­ся към все­ки чо­век и към вся­ко жи­во съ­щес­т­во тък­мо с то­ва до­ве­рие и се ръ­ко­во­ди от не­го и сво­ите действия. Когато чу­ва нещо, той ни­ко­га не си казва:  „аз не мо­га да повярвам, за­що­то то про­ти­во­ре­чи на мо­ите до­се­гаш­ни убеждения“. Напротив, той е го­тов ви­на­ги да съ­пос­та­ви сво­ите убеж­де­ния с те­зи на дру­ги­те хора, и ако тряб­ва да ги коригира.  Той е неп­ре­къс­на­то от­во­рен за всичко, ко­ето сре­ща по своя път. Той има пъл­но до­ве­рие в ре­зул­тат­нос­т­та на сво­ите дейс­т­вия и от ха­рак­те­ра си е про­го­нил вся­ка бо­яз­ли­вост и съмнение.

Шестото Качество се из­ра­зя­ва в пос­ти­га­не­то на ду­шев­но равновесие. Окултният уче­ник се стре­ми към уме­ре­но и спо­кой­но нас­т­ро­ение как­то в мо­мен­ти на скръб, та­ка и в мо­мен­ти на радост. Той ед­нак­во из­бяг­ва как­то не­ис­то­во­то ве­се­лие та­ка и мрач­но­то отчаяние. Нещастието и опас­нос­т­та го за­вар­ват го­тов за действие, съ­що как­то ра­дос­т­та и успеха.

Окултното обу­че­ние ви­на­ги мо­же да по­со­чи спе­ци­ал­ни ука­за­ния за ус­ко­ре­но из­рас­т­ва­не на ло­то­со­ви­те цветове, но и в то­зи слу­чай пра­вил­ни­те им фор­ми за­ви­сят от спо­ме­на­ти­те качества. Ако те бъ­дат пренебрегнати, ло­то­со­ви­те цве­то­ве из­рас­т­ват в урод­лив вид. Ето защо, до­ри и при по­ява­та на ясновидство, из­б­ро­ени­те ду­шев­ни ка­чес­т­ва в то­зи слу­чай мо­гат да се ма­ни­фес­ти­рат не ка­то „добри“, а ка­то „зли“ сили. И то­га­ва чо­век мо­же да ста­не осо­бе­но нетолерантен, бо­яз­лив и пре­из­пъл­нен с ан­ти­па­тия спря­мо сво­ето обкръжение. Той може, например, да се из­диг­не до един мно­го фин усет за със­то­яни­ето на дру­ги­те ду­ши и да ги из­бяг­ва или мрази. Поради ду­шев­ни­ят хлад, кой­то усе­ща от про­ти­во­по­лож­ни­те мнения, той прес­та­ва да ги зачита, или се от­на­ся към тях с яв­на враждебност.

Предписанията, за ко­ито ста­ва ду­ма тук, во­дят до ед­но ис­тин­с­ко окул­т­но обучение. Но те са по­лез­ни не са­мо за този, кой­то ис­ка или мо­же да при­еме окул­т­но­то обучение, а за все­ки човек, же­ла­ещ да про­ме­ни своя жи­вот в по­со­че­ния смисъл. Защото въз­дейс­т­ви­ята вър­ху чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, ма­кар и бавно, нас­тъп­ват във всич­ки случаи. Спазването на те­зи пред­пи­са­ния е не­из­беж­но за окул­т­ния ученик. Ако той се опит­ва да нап­ред­не в окул­т­но­то обу­че­ние без да ги спазва, би нав­ля­зъл в ду­хов­ни­те све­то­ве с не­до­раз­ви­ти свръх­се­тив­ни ор­га­ни и вмес­то да поз­нае истината, ще ста­не жер­т­ва на все­въз­мож­ни из­ма­ми и илюзии. В из­вес­тен сми­съл той ще ста­не ясновиждащ, но фак­ти­чес­ки ще по­тъ­не в още по­-го­ля­ма слепота, за­що­то пре­ди е имал си­гур­на­та опо­ра на фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят, а се­га е над­ник­нал зад се­тив­ния свят и не­из­беж­но ще до­пус­ка греш­ки от­нос­но са­мия него, пре­ди да е пос­тиг­нал си­гур­ност във вис­ши­те светове. Много ве­ро­ят­но е да за­гу­би вся­как­ва ори­ен­та­ция в жи­во­та си и изоб­що да се лу­та обър­кан меж­ду ис­ти­на­та и заблужденията.

От осо­бе­на важ­ност са ду­шев­ни­те усилия, свър­за­ни с раз­ви­ти­ето на 10-лис­т­ния ло­то­сов цвят. Тук не­ща­та опи­рат до съз­на­те­лен кон­т­рол над се­тив­ни­те впечатления, а в на­чал­ни­ят ста­дий на ясновидството то­зи кон­т­рол е край­но необходим.  Единствено чрез не­го мо­гат да бъ­дат пре­мах­на­ти из­точ­ни­ци­те на мно­гоб­рой­ни илюзии, как­то и на про­из­вол в ду­хов­ния свят. За цел­та окул­т­ни­ят уче­ник тряб­ва да ста­не гос­по­дар на всичко, ко­ето струи към не­го от външ­ния свят. Той тряб­ва да стиг­не до оно­ва състояние, при ко­ето прак­ти­чес­ки из­к­люч­ва вся­ко не­же­ла­но от не­го впечатление.

Върху нас тряб­ва да дейс­т­ву­ват са­мо оне­зи неща, към ко­ито на­соч­ва­ме на­ше­то внимание; про­из­вол­ни се­тив­ни впе­чат­ле­ния не би­ва да допускаме. Ще виж­да­ме са­мо това, ко­ето ис­ка­ме да видим; не­ща­та из­вън на­ше­то внимание, в дейс­т­ви­тел­ност ня­ма да ни ан­га­жи­рат с нищо. Колкото по­-­енер­гич­на е вът­реш­на­та ра­бо­та на душата, тол­ко­ва по­-си­гур­но ще бъ­де пос­тиг­на­та въп­рос­на­та степен.

Окултният уче­ник тряб­ва да из­бяг­ва слу­чай­ни­те слу­хо­ви и зри­тел­ни впечатления. Той е длъ­жен да бъ­де един­с­т­ве­но там, къ­де­то от­п­ра­вя си­ла­та на своя слух и сво­ето зрение. Дори и всред ог­лу­ши­те­лен шум, той ще чуе са­мо това, ко­ето иска; пог­ле­дът му ще спи­ра са­мо вър­ху оне­зи неща, към ко­ито се об­ръ­ща на­пъл­но съзнателно. А сре­щу всич­ки не­съз­на­тел­ни впечатления, той тряб­ва да зас­та­не с един вид здра­ва ду­шев­на броня.

Значително по­-т­руд­но е из­г­раж­да­не­то на „16-лис­т­ния ло­то­сов цвят“ раз­по­ло­жен в сре­да­та на тялото.  За та­зи цел чрез сво­ето се­бе­съз­на­ние окул­т­ни­ят уче­ник тряб­ва да пос­тиг­не съ­вър­ше­на хар­мо­ния меж­ду тяло, ду­ша и Дух. Процесите на фи­зи­чес­кия организъм, вле­че­ни­ята и страс­ти­те на душата, мис­ли­те и иде­ите на Духа – всич­ки те тряб­ва да за­жи­ве­ят в пъл­но съзвучие. Тялото тряб­ва да бъ­де та­ка пре­чис­те­но и облагородено, че не­го­ви­те ор­га­ни да се под­чи­ня­ват един­с­т­ве­но на импулсите, ко­ито ра­бо­тят в служ­ба на ду­ша­та и Духа. Благодарение на тялото, ду­ша­та не тряб­ва да се ув­ли­ча в го­ре­щи же­ла­ния и страсти, вли­за­щи в про­ти­во­ре­чие с пра­вил­но­то и точ­но мислене.

Окултният уче­ник спо­кой­но мо­же да се до­ве­ри на сво­ята чувственост, по­не­же тя е дос­та­тъч­но пре­чис­те­на и не мо­же да му поп­ре­чи с нищо. Той ве­че не е длъ­жен да обуз­да­ва сво­ите страсти, за­що­то те са­ми по се­бе си след­ват пъ­тя на доброто. Докато чо­век из­пит­ва нуж­да да се из­те­за­ва и самобичува, той не мо­же да се из­диг­не над оп­ре­де­ле­на­та сте­пен от окул­т­но­то обучение. В окул­тиз­ма ня­ма стойност ни­то ед­на добродетел, ко­ято се пос­ти­га с външ­на принуда. Ако чо­век е из­мъч­ван от низ­ши желания, не­за­ви­си­мо да­ли те са от те­лес­но или от ду­шев­но естество, то­ва ви­на­ги сму­ща­ва не­го­во­то окул­т­но обучение, до­ри и да им се про­ти­во­пос­та­вя с всич­ки сили. Ако нап­ри­мер ня­кой из­бяг­ва ед­на чув­с­т­ве­на наслада, с цел да се пречисти, то­ва ли­ше­ние му по­ма­га са­мо ако тя­ло­то не е при­ну­де­но да страда.

За да при­те­жа­ва си­гур­ност в свръх­се­тив­ния свят, окул­т­ни­ят уче­ник има нуж­да не са­мо от „ло­то­со­ви­те цветове“; той тряб­ва да раз­по­ла­га с още по­-вис­ши органи. Тук сме длъж­ни да до­ба­вим още не­що от­нос­но фор­ми­ра­не­то на т.н. „ду­шев­но тяло“ (Изразът „ду­шев­но тяло“ съ­дър­жа в се­бе си из­вес­т­но противоречие. И все пак то­зи из­раз е под- ходящ, за­що­то яс­но­виж­да­що­то поз­на­ние се до­би­ра до та­ки­ва из­жи­вя­ва­ния в ду­хов­ния свят, ко­ито са близ­ки до въз­п­ри­ема­не­то на тя­ло­то във фи­зи­чес­кия свят).

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 0