Учителя: Между знанието и прилагането има голяма разлика

Учителя: Между знанието и прилагането има голяма разлика

Откъс от беседата „Работа на природата“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 85 години:Често хората се запитват защо са дошли на З

Откъс от беседата „Работа на природата“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 85 години:

Често хората се запитват защо са дошли на Земята. Отговорът е прост: Човек е дошъл на Земята да учи. Много време е учил и много знания е придобил. Важно е какво е приложил от тези знания. Той знае какво нещо е доброто и какво – злото, въпреки това пита защо са допуснати злото и доброто в света. Той говори за тях като за нещо отделно от него. Когато злото и доброто не са поставени на своето място, те действат, но не произвеждат нужния резултат. Например, една майка има доброто желание да задоволи детето си, но му дава храна, неподходяща за него. Тази храна е здравословна за възрастния, но не и за детето, за него тя е вредна. Значи желанието на майката е добро, но резултатът е лош.

Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например, те очакват да дойде Христос на Земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди 2,000 години Христос дойде на Земята, но не оправи света. И сега да дойде, пак няма да го оправи. – Защо? – Защото Неговата мисия е друга. Даже и да наказва хората, да ги възпитава със сила, пак няма да оправи света. Питам ви: Защо вие, които признавате, че Христос ще оправи света, не се оправите? Вие очаквате нещата да станат магически: да кажете една дума, и всичко да се оправи.

Следователно всеки ден човек се убеждава, че между знанието и прилагането има голяма разлика. Всеки знае нещо върху теорията на музиката, но малцина могат да изпълнят това, което знаят. Теоретически допускате, че Христос ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? – Чрез хората…

Често говоря за молитвата като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. – Кой ги решава? – Работата. – Молитвата не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва, а мотика. – Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи, според разбирането на светските хора, глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си:

– Дъще, омеси хляб.

– Чакай да се помоля.

– Дъще, сготви обяд.

– Чакай да се помоля.

Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш“. Днес хората се обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат; когато работят, никой не ги вижда. – Защо? – Защото или малко работят, или никак…

Какво нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи…

Недоволството е причина за неуспеха във вашия живот… Някой е недоволен, че не е красив, а друг, че не е силен. Ако искаш да бъдеш красив или силен, и в двата случая желанието ти е користно. Искаш да бъдеш красив, за да обръщащ внимание на хората. Искаш да бъдеш силен, за да си оправиш работите…

Силата се заключава във вярата. Какво може да направи сама вярата? Тя не разрешава всичките въпроси. Има неща, които не се постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може ли житото да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помагат, моята вяра в тях нищо не допринася…

Молиш се често и казваш: „Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не е ли Той навсякъде?“ Питам: Защо, като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което засега не ви е потребно. Например, искате да бъдете учени. Засега това не ви е нужно. Искате да станете писатели. И това не ви е нужно. Сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет. Сегашният свят няма нужда и от много поети… Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва. Той се нуждае от работници, от копачи, орачи…

Като се моля, аз имам предвид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. Въпреки това, не си доволен и казваш: „Обувки нямам, шапка нямам, дрехи нямам“. Имаш хляб, но си недоволен, че е корав, изсъхнал.

Истинската философия на живота изисква да бъдеш доволен от днешния ден.

Казано е в Писанието: „Денят ще се погрижи сам за себе си“. Майката не се ли грижи за детето си? Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, но ако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза. Не искайте неща, които ще ви причинят зло. За пример, искаш да бъдеш красив… Често религиозните хора изпадат във фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че разумният свят е длъжен да им помага. Без да е длъжен, той всякога помага. Не е било време, доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Който не разбира закона, започва да роптае…

Като ученици, от вас се иска чистота и абсолютно безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него“. – Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома“. – Радвай се на красотата ѝ, без да желаеш да си като нея. Щом пожелаеш чуждото благо, ти ставаш нещастен. Ако някой е предмет на внимание за тебе, ти ще бъдеш предмет на внимание за други. За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: Радвам се, че има добри хора на земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог ме е създал, не желая да бъда като него. Велик е Бог, че е създал такова разнообразие в света. Вечер, като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отида до тях. Достатъчно е, че се ползвам от привилегията да ги виждам. През деня се радвам на слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него, да го видя отблизо. Ако това е нужно, някога и то ще стане. Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ – Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята.

COMMENTS

WORDPRESS: 0