Коледният Празник в променящия се ход на времето

Коледният Празник в променящия се ход на времето

Лекция на Рудолф Щайнер пред членовете на Антропософското Общество: Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на голем

Лекция на Рудолф Щайнер пред членовете на Антропософското Общество:

Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник. Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството. И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?

Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко на всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция…

Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерния трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече от последно слабо ехо, особено за градския човек. Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие. Вече неговите навици му пречат да възприема това величие – величие, с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.

Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбоко вглъбяване, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане – в нашите кръгове това чувство трябва да присъства – че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник.

Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: „Какво може да означава за мен този Христов празник?“ И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма…

За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци, не може да се каже, че има същия смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята…

За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваха Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината… И те действително чувстваха нещо като това: „По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни. Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече мрак около себе си и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха.“

Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много съкровени душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: „Наближава времето на Христос.“ Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.

Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на „яслите“ в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно…

Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива…

Едно преобръщане в еволюционния път – това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ, така да се каже, от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс…

Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното. Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета. Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: Коледните дървета, Коледните стоки, и колите и електрическите влакове движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение се приема естествено за нормално…

Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век, ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.

Защо това е така? Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време, върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме винаги по нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха – и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза – въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства…

Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството“ в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.

От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството“: Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа“, тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.

По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година…

Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.

Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството“, възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.

COMMENTS

WORDPRESS: 0