Как да се защитим от енергийни вампири?

Как да се защитим от енергийни вампири?

Откъс от "Селестинското пророчество" (Дж. Редфийлд):Хората винаги са изпитвали недостиг на енергия и са търсили средства да властват едни над друг

Откъс от „Селестинското пророчество“ (Дж. Редфийлд):

Хората винаги са изпитвали недостиг на енергия и са търсили средства да властват едни над други, за да се сдобиват с енергията, която протича между тях… Съществува Алтернативен Източник на енергия, но ние не можем да осъществим реална и трайна връзка с Него, докато не осъзнаем нашия личен подход за упражняване власт над другите и не престанем да го използваме – тъй като винаги, когато се върнем към този свой навик, ние прекъсваме връзката си с Върховния Източник на енергия.

Освобождаването от този навик не е лесно, защото в началото той винаги е несъзнателен. Ключът към осво­бождаването от него е да го сведем напълно до съзнани­ето си. Това може да стане само като си дадем сметка, че сме го усвоили още в ранното си детство, когато е трябва­ло да получаваме внимание и да черпим енергия от възрастните. Тогава сме усвоили един стил да упражнява­ме власт, който повтаряме все отново и отново. Аз го на­ричам несъзнателна властническа драма.

Наричам го драма, защото е нещо като добре ус­воена филмова сцена, чийто сценарий сме написали в младостта си. После разиграваме тази сцена все отново и отново в ежедневния си живот, без да съзнаваме това. Знаем само, че ни се случва все едно и също. Целият проблем обаче е, че ако непрестанно повтаряме все та­зи специална сцена, останалите сцени от филма на на­шия реален живот – това върховно приключение, беля­зано от случайни съвпадения – не може да върви напред. Ние спираме филма, повтаряйки все същата драма на манипулация с цел да получаваме енергия… Разбра ли ме? – попита той.

– Не зная – отвърнах не особено учтиво аз. – Не зная дали аз имам властническа драма.

Той ме погледна с изключителна сърдечност и се разсмя на глас.

– Така ли? – попита той. – А защо тогава винаги се държиш толкова резервирано… Ето ти един типичен пример за това как властната драма пречи на човека – каза той. – Ти си бил толкова резервиран, че си пропуснал една важна случайност… Първата стъпка, която трябва да направи всеки от нас, за да се освободи от властната си драма, е да я сведе напълно до съзнанието си. Ние не можем да вървим напред, преди да погледнем в себе си и да установим манипулативния ни подход да черпим енергия…

Всеки от нас трябва да се върне към миналото си, към ранния си живот в семейството, и да види как е бил формиран този навик. Когато разберем кое го е породило, ние можем да положим съзнателно усилие да не упраж­няваме власт. Трябва винаги да се помни, че всички чле­нове на нашето семейство са участвали в една или друга властна драма, за да черпят от нашата енергия като деца. Това е наложило и ние да си изградим своята властна драма. Налагало ни се е да имаме стратегия, за да си вър­нем обратно отнетата енергия. Конкретната драма, ко­ято сме си изградили, винаги е във връзка с членовете на нашето семейство. Когато осъзнаем енергийната дина­мика в семейството си, можем да надживеем тези стратегии за упражняване на власт и да разберем истинската същност на взаимоотношенията си…

– Всеки човек трябва да си обясни наново семейния си опит от еволюционна, от духовна гледна точка и да открие кой е всъщност. Направим ли това веднъж, влас­тната ни драма отпада и животът ни взема друга посока.

– Откъде да започна тогава?

– Първо трябва да разбереш как се е формирала твоята драма. Разкажи ми нещо за баща си.

– Той е добър човек, с чувство за хумор, но… – под­воумих се какво да кажа, защото не исках да изглеждам неблагодарен към баща си.

– Но какво? – попита Санчес.

– Ами, винаги се е отнасял прекалено критично към мен. Все нещо не правех както трябва.

– По какъв начин се отнасяше критично? – попита Санчес.

Представих си моя баща – млад и силен.

– Задаваше ми въпроси и винаги намираше нещо неп­равилно в отговорите ми.

– И какво ставаше с енергията ти?

– Сигурно съм се чувствал изтощен, защото се опит­вах да не му казвам нищо.

– Значи си станал затворен и дистанциран, за да пре­дизвикваш вниманието му, като в същото време не му се разкриваш, за да не му даваш повод да те критикува. Той е бил взискателен тип, а ти си се изхитрил да не му даваш отговори.

– Сигурно е така. Какво разбираш под взискателен?

– Това е друг вид драма – драмата на взискателния. За да получават енергия, такива хора вечно задават въп­роси и се ровят в света на другите с единствената цел да открият в тях някаква слабост. Така те постоянно отри­чат чуждия свят. И ако човек се поддаде на техния негативизъм, той попада в тази драма и започва да се чувства смутен в присъствието на разпитвача, да се съоб­разява с неговите постъпки и мисли, за да не сбърка в нещо пред него. Тази психическа зависимост дава на взис­кателния енергията, от която се нуждае.

– Спомни си не ти ли се е случвало да изпаднеш в ситуация, в която да съобразяваш постъпките си по та­къв начин, че да не бъдеш критикуван? Това те отклоня­ва от твоето предназначение и те лишава от енергия, за­щото трябва да се съобразяваш с мнението на друг човек…

– Значи баща ми е бил взискателен? – попитах аз.

– Така изглежда.

Замислих се за драмата на майка ми. Ако баща ми е бил взискателен, каква ли е била майка ми?

Санчес ме попита за какво съм се замислил.

– Чудех се каква ли е властната драма на майка ми – отвърнах аз. – Колко типа драми съществуват?

– Ще ти обясня класификацията, за която се говори в Ръкописа – каза Санчес. – Всеки манипулира другите, за да извлича енергия или агресивно като пряко принуждава хората да му обръщат внимание, или пасивно, разчитайки на тяхното съчувствие или любопитство. Например, ако някой те заплашва, словесно или физически, ти си прину­ден от страх, че нещо може да ти се случи, да му обърнеш внимание и така му предаваш енергия. Човекът, който те заплашва, те въвлича в най-агресивната драма, която в Шестото откровение се нарича драма на насилника.

От друга страна, ако някой ти разкаже всички ужаси, които е преживял, той те задължава да проявяваш съчув­ствие и отговорност към неговата съдба и по този начин властва над теб по най-пасивния начин, което в Ръкописа се определя като драма на „горкия аз“. Помисли само върху тази драма. Нима не ти се е случвало да бъдеш с човек, който те кара да се чувстваш виновен в негово присъствие, макар да знаеш, че няма причина за това?

– Случвало ми се е.

– Това е така, защото си бил въвлечен в драмата на „горкия аз“. Такъв човек прави всичко, за да те постави в ситуация да се чувстваш така, сякаш не правиш доста­тъчно за него. Затова изпитваш чувство на вина дори само от присъствието му. Аз кимнах.

– Драмата на всеки човек, от най-агресивната до най-пасивната, има своето обяснение – продължи Санчес. – Ако един човек е прикрито агресивен, ако се стреми да ти намери недостатъци, като постепенно подронва твоя свят, за да извлича енергия от тебе, както в случая с твоя баща, това е типът взискателен човек. От друга страна, твоята затвореност е не толкова пасивна, кол­кото драмата на „горкия аз“. Така че различните типо­ве драми могат да бъдат класифицирани по следния начин: драма на насилника, драма на взискателния, дра­ма на затворения и драма на „горкия аз“. Разбираш ли?

– Струва ми се, че да. Значи според теб всеки човек може да се открие някъде сред тези четири типа?

– Точно така. В различни обстоятелства хората могат да използват различни драми, но повечето имат една доми­нираща властна драма, която е била с най-голям ефект сред членовете на семейството от ранното ни детство, тъй че сме склонни да я повтаряме непрекъснато…

– Моята майка. Вече разбирам каква е била. Тя съ­що е била взискателен тип.

– Значи драмата е била удвоена – отбеляза Санчес. -Нищо чудно, че си толкова затворен. Е, поне не са оказ­вали насилие върху теб, не си се чувствал застрашен.

– А какво би станало при такова положение?

– Щеше да си отработиш роля на „горкия аз“. Разбираш ли принципа? Ако си дете и някой чрез запла­ха с телесно насилие черпи от твоята енергия, тогава да бъдеш затворен не ти помага. Колкото и да си затворен, те не дават пукната пара за теб и по този начин няма да ги накараш да ти отдадат някаква енергия. Прекалено силни са. Ето защо си принуден да станеш още по-пасивен, да се опиташ да предизвикаш съчувствие, като играеш ролята на „горкия аз“, за да ги накараш да се смилят над теб, да събудиш у тях чувство за вина, за да ги накараш да не ти причиняват всичко онова, което ти причиняват.

– Ако и това не помогне, ти като дете се научаваш да търпиш, за да се противопоставиш на насилието с насилие, когато порастеш…

– Човек може да стигне до всякакви крайности, са­мо и само да получи внимание и по този начин енергия от страна на семейството си. После тази негова страте­гия се превръща в изпитан начин да упражнява власт и над останалите, когато трябва да извлича енергия, и по този начин драмата непрестанно се повтаря.

– Разбирам как се формира типът на насилника, но какво ще кажеш за взискателния? – попитах аз.

– Представи си, че си дете и членовете на твоето семейс­тво те оставят сам или пък те пренебрегват, твърде заети със своята кариера или с нещо друго – какво ще направиш?

– Не зная.

– Ако се затвориш в себе си, не би предизвикал ни­какво внимание от тяхна страна; те просто няма да те забележат. Тогава няма ли да започнеш да ги подлагаш на критика, да се опитваш да им намериш някакъв недостатък, да изскубнеш тайната от тези затворени хора, за да ги принудиш да ти обърнат внимание и да ти посве­щават от енергията си? Това прави взискателният човек.

Постепенно започваше да ми става ясно.

– Значи затворените хора създават взискателните!

– Точно така.

– А взискателните създават затворените! Насилниците създават хората, които се стремят да предизвик­ват съжаление или други насилници!

– Правилно. Така властните драми се възпроизвеждат. Помни обаче, че човек е склонен да ги забелязва у другите, но да си въобразява, че той самият е чужд на подобни средства. Всеки от нас трябва да преодолее тази илюзия, за да върви напред. Всеки човек, поне в някои моменти, разиграва една или друга драма, и трябва само да се обърнем назад и да се вгледаме в себе си, за да разберем каква е тя.

Известно време мълчах. Най-сетне погледнах Санчес и попитах:

– Когато веднъж разберем нашата драма, какво след­ва от това?

Санчес намали скоростта, за да ме погледне в очите.

– Вече сме наистина свободни да станем нещо пове­че от несъзнателната роля, която играем. Както ти ка­зах и преди, можем да открием по-висш смисъл в живо­та си, духовната причина да се родим тъкмо в това се­мейство, и така да разберем кои сме всъщност…

– Спомена, че помагаш на хората да открият истин­ската си същност, А как го правиш? Той си пое дълбоко дъх и отвърна:

– Начинът е само един. Всеки човек трябва да се върне назад към семейния си опит, към времето и мяс­тото на детството и да преоцени онова, което се е случи­ло тогава. Щом си дадем сметка за нашата властна драма, вече можем да се насочим към това да открием по-висшата истина за нашето семейство, онази златна нишка, която лежи зад конфликта на енергии. Да се домогнем до тази истина, означава животът ни да стане по-пълноценен, защото тази истина ни посочва кои сме, какъв е нашият път, какво вършим…

– Ами твоята властна драма каква е била? Той засмяно ме погледна.

– Бях взискателен тип.

– Значи си печелил предимство над хората като все си откривал недостатъци в начина им на живот?

– Да, така е. Баща ми бе тип „горкият аз“, а майка ми затворен човек. И двамата ме пренебрегваха напълно. Единственият начин да получа някакво внимание, а от­там и енергия, бе да си пъхам носа в техните работи и да се опитвам да откривам недостатъците им.

– И кога се освободи от тази драма?

– Преди близо 18 месеца, когато се запоз­нах с отец Санчес и започнах да изучавам Ръкописа. Тогава се вгледах в моите родители и разбрах за какво ме е подготвял опитът ми с тях. Виж, баща ми държеше на реализацията. Беше изключително целенасочен. Времето му бе планирано до минутата и го отчиташе според това какво е успял да свърши. Майка ми бе мно­го интуитивна и мистична. Вярваше, че всеки човек има духовно предназначение и трябва да го следва.

– А как се отнасяше баща ти към тези нейни възгледи?

– Намираше ги за налудничави. Усмихнах се, но нищо не отвърнах.

– Разбираш ли какво ми е дало всичко това? Поклатих отрицателно глава. Все още не бях съв­сем наясно.

– Баща ми разви у мене стремеж към реализация: към това да си поставям сериозни цели и да ги осъществявам. Но в същото време майка ми ми разкри, че животът има един вътрешен смисъл, едно духовно ръководство. Моят живот е синтез на тези две гледища. Аз се опитах да разбера как да постигнем вътрешно ръководство, което да ни изведе до онова призвание, ко­ето само ние можем да осъществим, защото съзнавах, че за да бъдем истински щастливи и реализирани, тряб­ва да следваме тъкмо това свое призвание…

Когато най-сетне погледнеш на живота си в тази светлина, ще постигнеш онова, което Ръкописът нари­ча ясно съзнание за твоя духовен път. Според Ръкописа всички ние трябва да прекараме толкова време, колко­то е необходимо, за да се освободим от миналото си. Повечето измежду нас трябва да преодолеят своята влас­тна драма, но след това ни се разкрива висшият смисъл, заради който сме свързани тъкмо с нашите родители и заради който са били всички криволици и обрати на на­шата съдба. Всеки от нас има духовна задача, призвание, което е следвал, без напълно да го съзнава, и дадем ли си сметка за него, нашият живот ще се преобрази.

Що се отнася до теб, ти си открил това призвание. Сега трябва да продължиш напред и да се оставиш на случайностите да те водят към все по-ясната представа как да осъществиш призванието си и какво друго след­ва да направиш…

– Кажи ни нещо за Осмото откровение.

– То разглежда как да използваме енергията по нов начин във взаимоотношенията си с хората, но в начало­то се говори за отношението към децата.

– И какво би трябвало да бъде то? – попитах аз.

– Децата трябва да се приемат като нова степен в еволюцията, която ни води напред. Но за своето развитие, те се нуждаят от нашата енергия постоянно и безусловно. Най-лошото нещо по отношение на де­цата е да им отнемаме постоянно енергия като се опит­ваме да ги коригираме. Това, както знаете вече, по­ражда у тях властна драма. Това манипулативно от­ношение обаче може да се избегне, ако възрастните им дават цялата енергия, която им е необходима, не­зависимо от ситуацията. Затова те трябва винаги да бъдат включвани в разговорите, особено когато се от­насят до тях самите. И не бива да се поема отговор­ност за повече деца, отколкото човек може да обкръ­жи с внимание…

Привързването според Ръкописа води до междуличностна борба в интимните връзки меж­ду хората … Винаги е било удивител­но как така любовното блаженство и вълнение изведнъж преминава в конфликт. Сега знаем защо. Това ста­ва в резултат на взаимното преливане на енергия между двамата. Когато двама души се влюбят, в началото те несъзнателно си отдават енергия и започват да се чувс­тват вдъхновени и жизнерадостни. Това е невероятното въодушевление, което наричаме „влюбване“. За съжаление, когато човек очаква прилив на енергия от страна на друг човек, той се откъсва от енергията на Вселената. Но често другият няма достатъчно енергия, за да я отдава постоянно. Тогава се появява борба за енергия, в резултат на което и двамата изпадат в позна­тите си властни драми с цел да черпят от енергията на другия. В този момент връзката деградира до обикнове­на борба за надмощие…

Ние се при­вързваме към човек от другия пол, защото имаме пот­ребност от противоположната полова енергия. Разбираш ли, мистичната енергия, която можем да отключим ка­то наш вътрешен източник е едновременно мъжка и женска. Тя може да ни стане достъпна, но в началото трябва да бъдем много предпазливи. Ако преждевремен­но се свържем с човек, от когото да черпим нашата мъжка, респективно женска енергия, блокираме прито­ка си на енергия от Вселената…

Помисли как би трябвало да се осъществи интег­рацията на мъжката и женската страна у детето в едно идеално семейство и тогава сигурно ще разбереш какво имам предвид… Да вземем за пример едно момиченце. То се опитва да интегрира в себе си мъжката си страна, което го прави изключително привързано към баща му. Момиченцето желае баща му изцяло да му принадлежи. В Ръкописа се обяснява, че това се дължи на нуждата й от мъжка енергия, която да допълни нейната женска природа. Тази мъжка енергия й помага да се чувства уверена в себе си и цялостна. Но тя неоснователно мисли, че може да се чувства така само ако непрестанно е край баща си. Тя чувства, че тази енергия й принадлежи и трябва да раз­полага с нея както желае, поради което се стреми да обсеби баща си. Вярва, че той е съвършен и незаменим и е длъжен да удовлетвори всяка нейна прищявка. В ед­но по-несъвършено семейство това създава борба за над­мощие между момиченцето и бащата. Драмите се формират, когато тя се научи да се налага и да манипу­лира баща си, за да получава енергията, която желае…

– Проблемът е … че повечето родите­ли все още се конкурират за енергия със собствените си деца и това се отразява на всички нас. Поради това съ­перничество никой от нас не е разрешил докрай пробле­мите си с противоположния пол. Ние всички все още търсим енергията на противоположния пол вън от себе си, в човека, мъж или жена, когото смятаме идеален и незаменим и можем да притежаваме сексуално…

За да еволюираме съзнателно … ние трябва да преодолеем една критична ситуация. Както вече споменах, в Осмото откровение се говори, че кога­то станем част от еволюционния процес, ние автома­тично започваме да получаваме едновременно женска и мъжка енергия. Тя се влива в нас по естествен път от вселенската енергия. Но трябва да бъдем бдителни, за­щото ако се привържем към човек, от когото можем пряко да получаваме енергията на противоположния пол, бихме прекъснали връзката си с истинския източник… Което би ни върнало назад в развитието ни…

Докато не се научим да избягваме по­добни ситуации, ние вървим по полуокръжност, нещо като буквата С. Много лесно сме склонни да се поддадем на човек от противоположния пол – друга полу­окръжност, която да се свърже с нашата, за да затвори кръга и да ни създаде чувство за пълнота и цялостност, каквото се получава, когато напълно се свържем с Все­лената. А всъщност само сме се свързали с друг човек, който също търси другата си половина навън… Tова е класическа връзка на взаимна зависимост и тя крие потенциални проблеми, които започват веднага да се проявяват…

Двамата си мислят, че са създали един завършен човек, едно цяло О, но то е изградено от двама души. Единият отдава мъжка енергия, другият женска. Този цялостен човек следователно има две глави или два аз-а. И двамата искат да владеят този цял човек, който са създали и както през детството, и двамата искат да ко­мандват другия, сякаш той им принадлежи. Този вид илюзия за завършеност винаги се превръща в борба за надмощие. В края на краищата всеки от двамата започ­ва да си позволява твърде много спрямо другия и дори въобще да не го зачита, за да направлява този цялостен Аз в посоката, която на него му харесва. Но това, разби­ра се, не може да продължава дълго. Поне в наше време. Може би в миналото единият от партньорите е бил го­тов да се подчини на другия – обикновено жената, поня­кога мъжът. Но сега сме се отърсили от това съзнание. Вече никой не иска да бъде подчинен на друг…

– Значи, край на любовните истории – казах аз.

– О, ние можем да имаме своите любовни връзки – отвърна Карла. – Но преди това трябва да завършим кръга самостоятелно. Трябва да установим трайна връз­ка с енергиите на Вселената. За това е нужно време, но когато го постигнем, продължаваме да бъдем отворени за любовта и бихме могли да постигнем онова, което в Ръкописа се нарича духовна любов. Когато ни свързват чувства с друг човек, който е цялостен като нас, ние съз­даваме един свръх-аз. Но това никога не ни отклонява от пътя на нашата индивидуална еволюция.

– Докато ние с Марджъри в момента се отклонява­ме от нашия път, така ли мислиш?

– Да.

– И как да се избягват подобни връзки? – попитах аз.

Като не бързаме да се отдадем на „любовта от пръв поглед“, като се научим да имаме платонични връзки с хора от другия пол. Като се отдаваме на интимни отно­шения само с човек, готов да ни се открие напълно, да ни каже всичко за себе си – което в идеалния случай се очаква от нашия баща или майка през детството. Когато опознаем вътрешния живот на нашия любим човек, ние се освобождаваме от своите фантазии проекции относ­но другия пол и това ни позволява да съхраним своята връзка с Вселената. Но не бива да забравяме, че това съвсем не е лесно. Особено ако се налага да прекратим една вече съществуваща привързаност. Това е истинско разкъсване на енергиите и то боли. И все пак е неизбежно. Взаимната зависимост не е някаква нова болест, засегнала само някои измежду нас. Ние всички сме зависими и всички трябва да се освободим от тази зависимост сега. Целта е да можем да изпитваме щас­тие и озарение, каквито човек преживява в началото на една любовна връзка и тогава, когато сме сами. Човек трябва да се научи да интегрира мъжкото, рес­пективно женското начало вътре в себе си. Тогава той се издига на по-високо стъпало на еволюцията и може да намери онази единствена любовна връзка, която на­истина му подхожда. Ти замълча…

* * *

Когато се събудих, усетих дъх на силно кафе. Мириз­мата му се носеше из цялата къща. Облякох се и отидох в хола. Възрастен прислужник ми предложи чаша пре­сен гроздов сок и аз го приех.

– Добро утро – чу се зад мен гласът на Джулия. Обърнах се.

-Добро утро… Тя се вгледа в лицето ми и попита:

– Разбра ли защо се срещнахме отново?

– Не – отвърнах аз. – Не успях да помисля за това. Опитвах се да разбера страстите.

– Да. Забелязах – каза тя.

– И какво забеляза?

– Как изглеждаше енергийното ти поле.

– И как изглеждаше?

– Твоята енергия беше свързана с тази на Марджъри. Докато ти седеше тук, а тя беше в другата стая, твоето енергийно поле се бе разтегнало и се бе свързало с нейното.

Поклатих глава.

Тя се усмихна и сложи ръка на рамото ми.

– Беше загубил връзката си с Вселената. Вместо то­ва се бе свързал с енергията на Марджъри. Така е с всич­ки привързаности – човек има нужда от посредничест­вото на някого или нещо, за да се свърже с енергията на Вселената. За да преодолее това, човек трябва да издиг­не нивото на своята енергия и да намери своя вътрешен център своето истинско предназначение на Земята…

– А какво да правим … когато разговаряме с човек, който вече участва в някаква властна драма и се стреми да ни въвлече в нея? Как да преодолеем това?

Джулия веднага отвърна:

– В Ръкописа се казва, че ако ние не възприемем отрежданата ни роля, драмата на другия човек ще се разпадне от само себе си.

– Май не ми е много ясно – казах аз. Джулия се взираше в пътя. Беше замислена…

Спряхме пред стара бензиностанция и Джулия влезе да потърси собственика.

Аз излязох от колата и се изтегнах, след което пок­рай сградата отидох на брега на реката… Неочаквано зад гърба ми някой ядосано се развика на испански. Обърнах се. Беше нисък, набит перуанец, който повтори думите си със заплашителен вид…

– Кой си ти? Какво търсиш тук?

Опитах се да не обръщам внимание на тона му.

– Току-що спряхме, за да налеем бензин. Тръгваме след няколко минути.

Обърнах се и отново се загледах във водата с надеж­дата, че ще се махне.

Той приближи отстрани.

– Май най-добре е да кажеш кой си, янки.

Аз отново го погледнах. Изглежда никак не се шегуваше.

– Американец съм. Пътувам с една приятелка без конкретна цел – казах аз.

– Загубен американец – каза с неприязън той.

– Нещо такова – отвърнах аз.

– И какво търсиш тук, американецо?

– Нищо не търся и нищо не съм ти сторил – казах аз, като се опитвах да се оттегля към колата. – Остави ме на мира.

Най-неочаквано видях, че Джулия беше застанала до колата. Когато отправих поглед нататък, перуанецът също се обърна и я забеляза.

– Време е да тръгваме. Не работят вече – каза Джулия.

– Коя си ти? – попита перуанецът все така враждебно.

– А ти защо си толкова ядосан? – на свой ред попита Джулия.

Мъжът промени поведението си.

– Защото работата ми е да охранявам това място.

– Сигурна съм, че добре си вършиш работата. Но с теб трудно може да се разговаря, когато заплашваш.

Мъжът опули очи, като се опитваше да разбере що за птица е Джулия… Накрая кимна и се отдалечи…

* * *

– Случката с онзи човек ясно демонстрира как­во става, ако човек приеме да играе съответната роля.

– Как така?

Тя ме стрелна с очи.

– Каква роля играеше онзи човек пред тебе?

– Очевидно ролята на Насилника.

– Точно така. Ами ти?

– Просто се опитвах да го накарам да ме остави на мира.

– Да, но каква роля играеше?

– Ами първо реагирах сдържано, но той не престана да ме напада.

– И тогава?

Не ми беше приятен този разговор, но аз си нало­жих да не го прекъсвам и да му обърна внимание. Погледнах Джулия и й отвърнах:

– Сигурно съм влязъл в ролята на „горкия аз“. Тя се усмихна.

– Точно така.

– Докато ти явно се справи без проблеми – казах аз.

– Само защото не приех ролята, която очакваше от мене да приема. Спомни си, че властната роля на всеки човек е била формирана през детството в зависимост от ролята на друг. Затова и всяка роля се нуждае от съот­ветната й друга роля, за да бъде разиграна напълно. За да извлича енергия, типът на насилника се нуждае от човек в ролята на „горкия аз“ или от друг насилник.

– А ти как успя да се справиш? – попитах аз, все още объркан.

– В случая бих могла да откликна като изиграя друг насилник, опитвайки се да бъда по-силна от него. Но тогава можеше да се стигне до бой. Аз обаче постъпих според правилата на Ръкописа. Назовах ролята, която играеше той. Всички роли са скрити стратегии за при­добиване на енергия. Той се опитваше по насилствен начин да ти отнеме енергия. Когато се опита да прило­жи същата тактика и към мен, аз назовах онова, което правеше.

– Затова ли го попита защо е толкова ядосан?

– Да. Ръкописът отбелязва, че скритите стратегии за получаване на енергия не могат да съществуват, ко­гато човек ги назове и по този начин ги доведе до съзнанието. Те престават да бъдат скрити. Това е много прост метод истината в разговора да се прояви. След това човек става по-естествен и искрен.

– Като че ли е така – признах аз. – Случвало ми се е и преди несъзнателно да изтъкна нечия роля.

– Сигурно. Всеки го е правил. Сега просто го осъзнаваме. Но за да бъде подобен метод истински валиден, нужно е да разберем добрата страна на човека от­въд неговата роля и да му отдадем колкото се може по­вече енергия. Ако един човек почувства прилив на енергия, по-лесно ще се откаже от опита си да манипу­лира другите за енергия.

– И ти какво добро успя да видиш в онзи човек?

– Той беше едно беззащитно момче, което отчаяно се нуждае от енергия. Освен това те научи на онова, от което имаше нужда точно в момента.

COMMENTS

WORDPRESS: 3
  • comment-avatar
    Анита 3 години

    Здравейте, този откъс от къде е? Няма никакво указание от къде е извадката. Их искала да прочета целия текст.

    • comment-avatar

      Здравей Анита, в самото начало на публикацията съм споменал източника – книгата „Селестинското пророчество“ – има я в spiralata.net 🙂
      Светъл и усмихнат ден 🙂

  • comment-avatar
    Милена 1 година

    Благодаря Теодор за връщането ми към книгата на ”Селестинското пророчество”.Светъл ден от мен!