Как да се справим с негативните емоции? (трета част)

Как да се справим с негативните емоции? (трета част)

„Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова (розова) вода, по-добре го напръскайте с н

„Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова (розова) вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода.Добре е да направите опитапърво със себе си, а после с ближните си. Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода. Като добиете известен резултат, макар и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена и изчислете колко вода сте употребили за това време. При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода. Този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си.“

(„Доброта и разумност“, 18.04.1928г.)

 

„Енергиите, които минават през мозъка и през сърцето, са радиоактивни сили на космоса, които вие някога съзнавате, а някога не съзнавате. Тези енергии минават през съзнанието ви като особен живот, като нещо, което постепенно изучавате. От вас не се иска нищо друго, освен да бъдете в хармония с целия космос. При днешните условия това се постига мъчно. – Защо? – Средата, в която живеете, е крайно развълнувана, вследствие на което не можете правилно да възприемате космичните енергии. Ако човек е в пасивно състояние, той лесно може да възприема висшите космични енергии и да се ползва от тях.“

(„Добри и лоши условия“, 02.05.1928г.)

 

„Разумният човек, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. Някой се разгневил, казал няколко думи повече, отколкото трябва – нищо от това. Нека този човек вземе поука от себе си и да започне да работи. Такъв човек ще има по-голямо уважение и почитание в невидимия свят от онзи, който никога не е работил, а е красив. Грешникът, който е падал и ставал, има по-голяма цена в невидимия свет от онзи, който никога не е падал, не е грешил. И ангелът, който е падал и ставал и после се връща при Баща си, е за предпочитане пред онзи, който никога не е грешил. Аз говоря за земния живот, за ония, които са обезсърчени и казват: „Ние не сме постигнали нищо в този свят.” – Не, много нещо сте постигнали.“

(„Към свобода“, 10.07.1928г.)

 

„Когато се разгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си.“

(„Магическата пръчица“, 08.02.1929г.)

„Казвате, че обичате приятеля си. Вижте сега, може ли любовта към приятеля ви да измени вашето състояние. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се измени, вие наистина го обичате. Ако състоянието ви не се измени, не обичате приятеля си, както трябва. Някой ден се разгневите, търсите някого да излеете гнева си върху него. Външно изглеждате тих, спокоен, като светия, но отвътре се вълнувате като вулкан. Помислете този момент за приятеля си, когото обичате. Ако състоянието ви не се измени, любовта ви не е силна. Казвате, че вярвате в Христа. Кажете тогава: Нека вярата ми в Христа измени моето състояние. Казвате това, но състоянието ви пак не се изменя. Вярвате в Бога. Апелирайте към тази вяра да измени състоянието ви. И тази вяра не ви помага. Какво показва това? – Че нито любовта към приятеля ви е силна, нито вярата ви в Христа, и в Бога е силна. Какво трябва да направите за да измените състоянието си? Застанете пред Бога като дете и кажете: Господи, имам нещо криво в себе си, някаква погрешка, която не мога да изправя. Тя ми пречи, не мога да изменя състоянието си. Нито любовта към приятеля ми, нито вярата ми към Тебе са в сила да ми помогнат. Покажи ми път, по който да тръгна, да изменя състоянието си. Като кажете това, оставете да се изпълни волята Божия. Кажете ли така, състоянието ви веднага ще се измени. Това значи ”кажи само реч, и момчето ми ще оздравее” (Mатей 8:8)“.“

(„Момчето ми“, 28.04.1929г.)

 

„Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.“

(„Положителни и отрицателни черти на живота“, 26.08.1929г.)

 

„Той трябва да превърне всичко, което носи в себе си в чиста, светла, права мисъл, на която се подчиняват и чувствата, и постъпките му. Мисълта е разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. Чрез своята права мисъл човек е господар на себе си. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб. Той се намира в положението на вола, който всеки ден впрягат и завеждат на нивата. Време е вече човек да се освободи от низшето в себе си и да се определи като служител на Бога.“

(„В сила“, 30.03.1930г.)

„Много майки се оплакват от децата си, че се гневят и не знаят как да се справят с тях. Казвам: турете едно огледало пред разгневеното дете да се огледа. Като се види в огледалото, детето веднага ще се засмее. То ще намери контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгневения човек. Гневът прави човека грозен. Скъперничеството – също. Изобщо всички отрицателни състояния правят човека грозен.“

(„Условия и възможности“, 31.12.1930г.)

 

„Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със самообладание. Ето защо, човек трябва да има самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много неща. Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил.“

(„Скритите таланти“, 22.05.1931г.)

 

„Сега от съвременните хора се изисква геройство, да вървят в новия път. С други думи казано: да се върнат в пътя, от който са се отклонили. Само по този начин те поставят здрава основа на своя земен живот. Тогава и при най-лошите условия да изпаднат, те всякога ще запазят своето равновесие. Корабът им ще се люшка всред развълнуваното море, но вълните няма да го пробият и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стъпи на твърда почва.“

(„Тези три неща“, 06.08.1931г.)

„Вий сте волеви натури. Някои хора са волеви. Възможността е във вас, но трябва да се работи. Не може да се въздържаш някой път. Връщаш се вкъщи за обед, но жена ти не е готова с обеда. Ти не може да търпиш и се развълнуваш, философски се постави, усмихни се малко, посмей се на себе си и на яденето. Кажи си: „Днес е казано от невидимия свят да нямам обед навреме.“ Така ти възпитаваш волята си. Това е пак повод за самовъзпитание.“

(„Възпитание на волята“, 30.03.1932г.)

 

„Щом губиш равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва.“

(„Общи положения“, 29.03.1933г.)

 

„Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.“

(„Закон на доброто“, 31.03.1933г.)

 

„Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите.“

(„Числото 153“, 13.05.1934г.)

„Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото начало.“

(„Да се не смущава сърцето ви!“, 20.05.1934г.)

 

„Тогава ще започнеш речта си много музикално и работите ще се наредят много добре. Аз съм виждал мнозина, които са идвали при мене и ми казват: „Кажи ми нещо.“ Искат да им се каже нещо утешително. Най-първо помнете едно: Вие, за да се ползувате, трябва да приличате на едно тихо море, с една гладка повърхност, за да може да получите онова, възвишеното, което ще ви се даде. Щом повърхнината ви малко се вълнува, вие няма да имате едно правилно отражение на нещата. Та най-първо съзнанието ви да бъде тихо като огледало, за да могат отраженията да бъдат правилни, не да владее човек себе си, но в даден момент съзнанието ви да прилича на гладка повърхност, че да отражава нещата. Щом съзнанието ви е развълнувано, ще има неправилно отражение и ще имате криви заключения за природата, ще имате криви заключения за отношенията между хората и т. н.“

(„Голямото и малкото“, 01.03.1935г.)

 

„Вие сте се разгневили, понеже някой ви обидил. Не, не е там, може да го обясним така, но няма никаква философия. Та, ако един човек може да ви раздразни, може да ви разгневи, значи вие сте много слаб човек.“

(„Два метода“, 07.04.1935г.)

 

„Забелязано е, че всички горделиви, всички честолюбиви хора търсят Царството Божие отвън. Някой ги обидил, и те веднага казват, че светът е лош, че хората са груби и се разочароват. Защо трябва да се разочароват? Ако човек е океан, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е в него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щом не познавате истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо се смущавам, защо се обезсърчавам?“

(„Ще дойде отвътре“, 01.09.1935г.)

„Като се говори за силата на човека, някои се питат каква сила криел Христос в себе си, че могъл да заповядва на вятъра и на бурята да утихнат. Ще кажете, че Христос е Син Божи, надарен с необикновена сила и власт. Той сам казва: „Дадена ми е всяка власт на небето и на земята“. Така хората се оправдават, че не могат да направят това, което Христос е правил. Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Защо си допуснал тези големи вълни да опръскат всичко наоколо? Само с една дума Христос укроти развълнуваното море. Той беше заспал в ладията и като се събуди, видя, че учениците Му бяха уплашени и смутени. Те се страхуваха да не потънат. Не можете ли и вие, като Христа, щом се събудите от сън, да кажете на своето развълнувано море да спре? Вие ставате сутрин нервни, неразположени, гневни и вместо да спрете само с една дума развълнуваното море и бурята в себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервността на баща си, сприхавостта на майка си и продължавате да се гневите. Ако няма достатъчно средства за прехрана, сърдите се, роптаете, без да се замисляте, че с гняв и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вятърът ще утихне и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работите на човека се оправят…

Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас.“

(„Развълнуваното море“, 29.09.1935г.)

 

„Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство… Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища. Ще намери своите пътища, ще се разгневите. Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.“

(„Божественият избор“, 08.11.1935г.)

 

„Сега и в човека вътре стават войни, и то не е по един път на ден, но по няколко часа на деня. Вие се разгневите. Знаете ли в едно разгневяване по колко милиона клетки умират на вашия мозък стават жертва на това разгневяване. При едно разгневяване могат да умрат 50–60, а някого и до 100 хиляди клетки. Понякога при един грях могат да измрат и до 1 милион клетки в човешкия организъм. При едно голямо безпокойствие или едно отчаяние може да умрат милиони клетки в човешкия организъм.“

(„Дванадесетият час“, 08.12.1935г.)

„Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил – оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята.“

(„Добре е“, 18.12.1935г.)

 

„Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие“.“

(„Сегашният момент“, 11.03.1936г.)

 

„Много пъти вие се гневите. Аз да ви кажа, лесно може да се оправи това. Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо. Когато човек се разгневи, ноздрите се разширяват, трептят. Поглади го отгоре, отстрани. Ти кипнеш и направиш нещо, може година, две години да минат, за да изправиш това. Поглади малко носа си. Това е честолюбие, как да ни обидят. Той има особени понятия. Носът е отделен, някой път действува отделно.

Някой ще каже: „Ще се занимавам с носа си!?“ Ако дигнеш ръка, да започнеш да налагаш другите, кое е по-хубаво: с носа си ли да се занимаваш или с другите хора?”

(„Рабство и приятелство“, 16.05.1937г.)

 

„“Как да се освободим от черната ложа?“ Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине.“

(„Първата песен“, 14.11.1937г.)

„Наскоро държах на младите лекция за сприхавостта на човека. Мястото й е в скулите. Щом се разгневиш, намокри една гъбичка във вода и накваси скулите си три-четири пъти. Така гневът ти ще мине. Ще кажете: Какво ще мокря скулите си с гъбичка? – Като намокриш скулите си с гъбичката, работата ти ще тръгне наред.“

(„Трите пътя“, 12.12.1937г.)

 

„Толкоз години ви слушам. След като ви говоря, вие се скарате. Кой е това? – Вторият учител, който влиза в света, то е дяволът. Това не е верую. Може да ти каже нещо и ти може да се разгневиш. Че ако някой в света, който има право да се гневи, това е Бог. Ако ти се гневиш, Господ милион пъти може да се гневи. Но като се разгневи Господ, знаеш какво ще стане? Пред Неговото лице от земята нищо няма да остане. Вие мислите, че Господ не се гневи. Веднъж прояви ли се Неговата любов, от лошите хора нищо няма да остане.“

(„Божественият глас“, 16.02.1938г.)

 

„Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах.“

(„Речи само реч“, 15.05.1938г.)

 

„Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш.“

(„Правият и кривият път“, 25.05.1938г.)

 

„Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина.“

(„Светлина, топлина, доброта“, 06.07.1938г.)

„Ако някой се разгневи, накарайте го да донесе две-три кофи вода, да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се в него енергия, и гневът му ще изчезне. Гневът не е нищо друго, освен разтърсване на плодните дървета в човека, да падне от тях онова, което е непотребно.“

(„Отличителни качества на мисълта“, 12.07.1939г.)

 

„Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен.“

(„Ценни придобивки“, 30.07.1939г.)

 

„Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки…

Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се наказваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това са работа, която се дава на човека да свърши. Когато Бог те обича, ще ти даде сиромашия. Когато Бог те обича, ще те направи слуга на някой богат човек, или ще те направи една красива мома, която ще даде на един груб мъж. Бог казва на момата: „Иди да поправиш този груб мъж. Той те обича и ти ще гледаш със своята красота да му повлияеш. Ти ще му бъдеш професорка. Той е един от моите непослушни деца, когото съм изпратил на Земята при тебе, да го възпитаваш.“

Красивата жена крие в себе си магическа сила, но тя трябва да вярва в силата на красотата. Когато мъжът се разгневи, достатъчно е тя да му се усмихне и да си тури ръката на рамото му, за да капитулира той. Той навежда главата си надолу и пита: „Какво искаш? Аз съм готов да направя всичко заради тебе.“ Същото се отнася и до жената. Ако тя е разгневена и мъжът знае как да се усмихне, една любовна усмивка е достатъчна да я застави да капитулира. Тя е готова всичко да прости. Затова е казано на мъжете и на жените: Носете красотата на вашата душа. Красотата е мощна сила. Носете тази сила в душата си. Мощна сила е усмивката. Всеки човек се нуждае от една такава усмивка, от един красив поглед.“

(„Права и вярна любов“, 10.12.1939г.)

„Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен.“

(„Налягане, напрежение, разумност“, 17.01.1940г.)

 

„Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.“

(„Новото възпитание“, 01.03.1940г.)

 

„Казвам: Има едно въздържание в света. Има едно пиянство, от което трябва да се въздържаме. Има едни астрални кръчми, избухнеш, разгневиш се. Този гняв от пиянство произтича. Ние, съвременните хора, трябва да предвиждаме гнева още отдалече. Има един разумен гняв. Не говоря заради него. Но има един гняв, който ни причинява големи сътресения и от който съвременните хора страдат. Запример, възмущаваш се от някои лъжливи неща. Не е вярно туй, което са писали във вестника и ти се възмущаваш. Пише вестникът, че двадесет души има убити, пък то никой не е убит. Пишат вестниците, че сто къщи изгорели, пък никаква къща не е изгоряла. Пишат, че двадесет кораба потънали, пък те не са потънали. Ти седиш и се гневиш, как да потънат. Сърдим се в света за нищо и никакво.

Казвам на вас: В света има един порядък. Ние имаме в себе си едно вътрешно чувство, което ако бихме го слушали, всякога ще знаем кога сме на правата страна.“

(„Станало раздор“, 26.05.1940г.)

 

„Сегашните хора се плашат от външните, физически бомби, а не знаят, че крият в себе си множество бомби, останали от минали съществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато един ден експлодират и причинят ред пакости. Разумни трябва да бъдете, да се отнасяте внимателно към тия бомби, за да не експлодират. Експлодират ли, ще причинят големи нещастия, както за самите вас, така и за окръжаващите. Някои мислят, че нямат бомби в себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представлява гневът? Разгневиш се, разсърдиш се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готов да запалиш целия свят. Докато мислиш, че си тих и спокоен, като светия, щом се разгневиш, нарушаваш мира си. Бомба е избухнала в тебе. – Откъде дойде тази бомба?

Съвременната наука е намерила мястото на тези бомби. Като измервали човешката глава, учените открили, че зад ушите има специално място, където се крият бомбите. Има бомби, които не убиват, но само нараняват. Доближиш ли се до тях, ти отскачаш на известно разстояние. Някои бомби пък убиват. Ще кажете: „Защо са сложени бомби в тази област на главата?“ Питам: Защо англичаните минират своите морета? – За да се пазят от неприятеля. – Днес те се пазят от неприятеля, но като се свърши войната, докато очистят моретата си от своите мини, те сами ще пострадат от тях. Сега всеки човек се огражда с мини, да се пази от враговете си, но трябва да бъдем внимателни, защото един ден ще се натъкнем на собствените си мини и ще пострадаме.“

(„На сватба“, 28.07.1940г.)

 

„Някой е един тих човек, кротък като божа кравица, но като се разгневи този човек, този тихия човек, ще го видиш такъв, какъвто не е. Докато е тих човек, всички функции в него са под контрола на неговата воля, а пък като се разгневи, друго нещо го контролира.“

(„Трите Божествени подтици“, 21.08.1940г.)

„Знаете ли на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. – Какво трябва да прави човек, когато се разгневи? – Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мъж, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сече дърва.“

(„Прилежание“, 30.08.1940г.)

 

„Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.“

(„Закон за дишането“, 04.09.1940г.)

 

„Когато се разгневиш, не бързай да кажеш нещо, но поеми въздух и задръж този въздух. Виж колко време ще го задържиш. Кой от вас, който е казал отрицателни неща, е успял?“

(„Божествените врата, 02.10.1940г.)

 

„Мнозина искат да се покажат пред хората като носители на нови идеи. Те говорят едно, а вършат друго. Това не са нови хора. Новите хора се отличават с търпение и самообладание. Преди да се разгневят, те са обуздали гнева си чрез дълбоко дишане. Те поемат дълбоко въздуха и дълго време го задържат в дробовете си. Така те трансформират състоянието си и не се гневят. Хората на новите идеи не се занимават с чуждите грешки. Да се занимава човек със своите или с чуждите погрешки, това значи да цапа ръцете си, ума и сърцето си. Той не желае да се цапа нито със своите грешки, нито с чуждите.“

(„Правилно дишане“, 29.08.1941г.)

„Щом придобиеш Истината, нищо в света не е в състояние да наруши мира ти. Сега искаме мирни да бъдем. Не може да бъдем. Негодуваш, не си спокоен, да гледаш развълнувания свят. И Христос като беше в ладията и заспа, дойде буря, уплашиха се учениците Му. Това море не беше голямо, то е езеро, наричат го море. По-голямо е от нашия Бъбрек, по-голямо е и от Охридското езеро. Развълнува го вятърът, уплашиха се учениците. Той си дигна ръката и морето утихна. Ако в себе си на твоето развълнувано море не можеш да кажеш нито една дума и да утихне това езеро, какъв човек си? Ти в себе си да кажеш: „Тихо“. Вдигнеш ръката и всичко да се умири.“

(„Зелен и узрял“, 19.10.1941г.)

 

„Сега сме в сянката на Любовта. Днес имаш Любов, утре Любовта изчезне, това не е Любов. Сега не искам да се съдите, да кажете: „Какви хора сме.“ В Любовта не трябва да се съдим. Казвате: „Той има Любов.“ Аз толкоз години съм, още не съм срещнал на Земята човек, който носи Любовта. Срещал съм първокласни светии, Любов нямат. Защото по някой път светията се разгневи. Най-малкият гняв пропъжда Любовта.“

(„С малкото“, 04.01.1942г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0