Животът на един Бял Брат: Влад Пашов

Животът на един Бял Брат: Влад Пашов

На днешния ден (11.09.2019г.) се навършват 117г. от рождението на един от най-близките и верни ученици до Учителя, свършил изключително ценна работа з

На днешния ден (11.09.2019г.) се навършват 117г. от рождението на един от най-близките и верни ученици до Учителя, свършил изключително ценна работа за Делото Христово.

И с оглед на това, че нашият духовен водач неведнъж е препоръчвал да изучаваме житията на светците и да се учим и вдъхновяваме от тях, усетих силен импулс днешната публикация да бъде посветена именно на този наш брат, който и днес твърде вероятно дейно работи сред нас за идването на Царството Божие на Земята.

Поклон пред тези, които са работили преди нас и не са позволили Божественият огън, запален от Учителя, да изгасне. Нека не забравяме, че щафетата сега е у нас и бъдещето на земното човечество е в нашите ръце, с цялата отговорност пред Бога, произхождаща от това.

Деян Пенчев разказва:

„Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е един от най-приближените ученици на Учителя, за когото сякаш не знаем толкова много, колкото за останалите. Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си.

Влад Пашов никога не е искал да изтъква личността си, защото той е от вътрешните, вглъбени в най-дълбокото, ученици на Учителя. За него не съществуват много истории, които да се разказват, той не присъства в коментарите на мнозинството, за него не се говори, че е някое изключително прераждане, и не намираме името му сред тези, които сами говорят за себе си. Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с творчеството си.

За живота му могат да се намерят някои сведения, но за нас сега е по-важно да си спомним какво ни е оставил той като писмени свидетелства, от които можем да съдим за висотата на духа му.

Влад Пашов ни е оставил няколко много важни съчинения. Безспорно най-значимото от тях е многотомната поредица „Историческият път на Бялото Братство през вековете.“ В това произведение, обхващащо към 2500 страници, брат Пашов е представил главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на познанието и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята.

В том първи се казва следното:

„Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителя. Той казва: „Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене.“ Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него движение.” (с. 31).

В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага.

Друго важно дело, което ни е оставил Влад Пашов, е написването на първата книга в България по астрология, носеща заглавието „Астрология“ и издадена през 1940 г. Преди нея той публикува през 1938 г. редица интересни текстове във вестник „Братство“ за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на отделни статии. В нея той проникновено и концентрирано представя елементите на астрологичната наука, като свързва астрологията със Словото на Учителя и окултната наука, затова и може да се каже, че това е първата книга за астрологията на Бялото Братство в неговия нов духовен импулс…

(Бел. Тео: Това е и една от малкото съвременни книги по астрология, които не смесват чистото духовно познание с ню ейдж фантазии и лъжи.)

Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията „Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят” (бел. Тео: Ако някой не я е чел – препоръчвам я горещо – в края на публикацията има линк към нея), в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души…

От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си.

Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука.“

* * *

Следващият интересен откъс е отпечатан в списание „Сила и Живот“, бр. 3-4 (1995г.):

„Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя.

Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството…

Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар.

За него бе трудно да се определи точно в каква област имаше най-големи познания, защото много бяха областите, в които той се изяви. Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството. Работеше в първата печатница на Братството, на ул. Оборище 14, участваше редовно в списването на „Житно Зърно“, издаваше свои статии с окултно-философско съдържание във в-к „Братство“. Не спираше да чете, да анализира, да изследва трудовете на известни окултисти от Хермес, през Фабр Д’Оливе до Шуре и Щайнер. Но това не беше у него стремеж да ги обхване в цялост. Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на Водолея, до явлението на Учителя.

Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най-добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта, Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците. Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му:

„Първите години от живота на Изгрева, аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул. Оборище 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас. Същият ми пише писмо, в което ми съобщава, че е писал писмо на Учителя и не получил отговор. Той ме обвини, че не съм предал неговото писмо на Учителя, а съм го скрил. Това беше през една голяма зима, може би през 1928. Беше ми неудобно в това студено време да отида да занимавам Учителя с такава дребна работа, затова мислено отправих следната молба към него: „Учителю, пратено е някакво писмо за вас адресирано до печатницата и не е получено. Ако трябва да ви кажа за това нещо, то бъдете вън пред къщичката утре сутринта.“ /Понеже аз отивах на работа сутрин, минавайки покрай стаята на Учителя./ Като минах пред стаята му на следващия ден, той стоеше на вратата. Разбрах, че е излязъл за мен. Разправих му случая, а той каза само : „Нищо!“ важното е, че той бе доловил мисълта, която му изпратих!“

Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие. Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя. Благ и вглъбен по природа, той не очакваше услуги. Сам той беше готов да бъде в услуга на всекиго. Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник. Вършеше огромна работа.

Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя. Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. „Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма:

„Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък, го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния “реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.

Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.”

Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи?

И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма.

Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.

Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя.

В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата.

Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос.

Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.

Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.

Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове.

Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.

Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.*

През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва. Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука – това е основна цел в живота на Влад Пашов. Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време. Там има братски салон, има добри условия. Казва само на своя домакин: „Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления. А вечер братята и сестрите се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя. И на следващия ден пак всичко се повтаря. Влад Пашов не робува на лични интереси. Тръгвайки си оставя изписаните тетрадки с думите: „Ползвай ги, както Духът те води!”

През 1974 г. в хороскопа на В. Пашов се появява лош аспект. Физическото му съответствие е: операция. Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър лекар, последствията от нея са неблагоприятни. Влад Пашов не иска да преодолее депресията, която се е получила. Той не се бори за продължаване живота си на Земята. Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служене на висшето, в следване разумните съвети на Учителя. Работата му е завършена. За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий. За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия:

„Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота – пътят на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо – благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал – благото и повдигането на цялото човечество, като знаят че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхно благо.”

* * *

За него Светозар Няголов пише:

„Друг типичен представител от братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!“ Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата.

Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа – същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател.Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?“ След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване. Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства…

Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България.“

* * *

В заключение, не е излишно да споменем, че Влад Пашов – както и самият Боян Боев – са имали много дълбока антропософска подготовка и са имали ясното разбиране, че школата на Рудолф Щайнер е друг важен клон на Бялото Братство, от който можем (трябва) да черпим ценни познания по темите, които Учителя не е засегнал в дълбочина – напр. биодинамичното земеделие, антропософската медицина и архитектура, валдорфската педагогика и много други.

Учителя призовава:

„Мистичните братства ще имат подкрепата на Горната организация, ако са носители на Божествените принципи и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени. Външно сближаване между мистичните братства може и трябва да има – взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе.

Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.“

(из „Акордиране на човешката душа“)

Вижте още от Влад Пашов:

Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят

COMMENTS

WORDPRESS: 0