Желязната логика на традицията под №5

Желязната логика на традицията под №5

Следващият принцип съдържа в себе си всички предходни и последващи. Натрупаният опит на безбройните ни предци: "...След всичко изброено до тук изгл

Следващият принцип съдържа в себе си всички предходни и последващи. Натрупаният опит на безбройните ни предци:

„…След всичко изброено до тук изглежда, че най-здравословния начин на хранене е вегетарианството. Разпространено е в най-различни форми, някои от които използват думата единствено като оправдание. Например съществуват хора, които редовно се хранят с риба и морски деликатеси (последните са некрофили, т.е. се хранят с мърша, което допълнително ги натоварва с цяла палитра опасни за здравето микроорганизми и натрупани отвред химикали) и наричат себе си песковегетарианци или пескарианци. С оглед на изпълненото с токсини меню, те обикновено не могат да се похвалят с перфектно здраве и в крайна сметка нанасят вреда върху идеята за здравословността на вегетарианството.

Лактовегетарианците употребяват млечни продукти. Както споменахме, те са част от традицията, но тук изключително важна от гледна точка на здравето е мярката. Ежедневната употреба на млечни в дълги периоди от време също нанася вреди. Ово – лактовегетарианците са тези, които използват и яйца като допълнение към менюто си. И при тях принципът с количеството е определящ за съотношението ползи/вреди. Вегетарианците са тези, които са отхвърлили възможността да поемат животински продукти и се хранят единствено с различни части на растения или гъби. Вегетарианството, още преди да бъде наречено така, съществува от най-дълбока древност. Исторически факт е, че кроманьонският човек е изял доста животински видове, но вероятно след изчезването им, популацията му е спаднала значително, също както се случва с други видове при наличие и липса на храна. Същинската експанзия на човека в света и развитието на цивилизацията е резултат от усилията на хората, култивирали самостоятелно растения и започнали да ги употребяват като основна храна. Съществува причинно-следствена връзка между упадъка на различни култури и посягането им към месото. Вероятно съзнавайки тази обусловеност и правейки ретроспекция на миналото на Рим, през XIX век във Великобритания неколцина будни, родолюбиви интелектуалци поставили началото на съвременното вегетарианско движение. Случило се точно там, защото поданиците на богатата империя изоставили традицията и започнали да се хранят кралски. В повечето места на планетата по това време хората били все още следвали мъдростта на опита. (Съвсем ясно се вижда противоречието – докато с оръжие и духовници, богатите страни „цивилизоват“ света, загърбват основната причина за развитие). Очевидно е, че движението не постигнало своите резултати, защото днес с нарастването на стандарта, светът става все по-месояден, застрашавайки цивилизацията като такава. Все пак вегетарианството е факт, къде поради запазване на традиционните ценности, къде поради вътрешна убеденост. На местата, където то съществува като неразривна връзка на хората с опита от миналото, резултатът е изключителна здравословност. Изолирани племена, религиозни групи или народи, които със силата на волята не поддават на външни внушения, запазват първенството по продължителност на животи са последни в таблиците по заболеваемост. Всички те отдавна са в полезрението на науката, но въпреки направените заключения, усилията се хвърлят в дейности, способстващи печалбата. И така се оформя извод, който по-подробно ще аргументирам в следващата глава: ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ ТРАДИЦИЯТА НА ХРАНЕНЕ НА СВОИТЕ ПРЕДЦИ.

Вегетарианството днес има свое ново течение, наречено веганизъм. Въпреки че е логично последователите на двете синонимни категории да употребяват една и съща храна, нещата стоят по малко по-различен начин. Веганизмът се свързва най-вече с идеята за ненасилие над животните, което е просто един от многото аспекти на вегетарианството. Лично аз оценявам високо желанието на предимно младите хора да запазват живота, но за да се грижат подобаващо и за своя собствен, е необходимо малко повече познание. Модерният веганизъм поставя на масата храни от цял свят. Същото правят и хората, които се хранят с всичко друго, с тази разлика, че при тях нездравословните ефекти се дължат на повече фактори. Ето защо следващите редове се отнасят до всички, които с непредпазливо любопитство изучават света, предимно като го поглъщат. Искам да подчертая, че дори да нямате представа какво е веганизъм това, което предстои да изложа по-долу е валидно и за вас, ако сте склонни да следвате рекламни послания за здравословни храни, продукти и практики.
Единствената причина все нови и непознати растения да бъдат приемани като подходящи за консумация е продажбата им в търговската мрежа. Тялото на съвременния човек се сблъсква с всевъзможни нововъведения, които разнообразяват менюто, радват небцето и доказват, че да си веган (или модерно здравословен) не означава усилие, а свобода. Посоките на дирене са различни. От една страна неудовлетворението от рязката раздяла с месото, сиренето, млякото, води до търсенето на заместители, напомнящи по име, форма или вкус на вече „бившите“, но все още любими храни, а от друга маркетингът продава нови и нови незнайни до скоро „супер неща“. Дублиращите продукти се правят от най-различни непознати храни, които приети по този начин в огромни количества поднасят сериозни изненади на организма. Например никой няма и бегла представа до колко е полезно кашуто приемано така щедро във вид на ядки, млека и сирена. Вече стана ясно, че прекомерната употреба на соя нанася сериозни вреди на тялото ни, но тази истина изобщо не намалява консумацията ѝ, тъй като нейната ниска себестойност е сериозен аргумент в полза на използването ѝ като „пълнител“ във всички опаковани храни. Вездесъщият мононатриев глутамат е само една от многото възможности да се срещнете с опасната соя. Палмова мазнина, кокосово масло и мляко са малка част от списъка с непознати до скоро храни, а днес ежедневно постъпващи в организма на вегана или на устремения към здраве. Чиа, амарант, киноа, обещават избягване на обвинявания като първоизточник на най-тежки грехове глутен. Заради добре подготвената пропаганда милиони европейци (от които далеч по-малко от процент със специфичното заболяване целиакия) спират употребата на пшеница, използвана от прадедите им в продължение на хилядолетия. Този основен продукт, който е пренаселил континента и предизвикал експанзията на белите по цял свят, днес е заменян с ориз, царевица, маниока, канола, коноп и изброените по-горе индиански храни. Веганът или устременият към здравословен живот европеец се превръща в азиатец, американец, африканец и в никакъв случай не смее да се обърне назад към традицията на своите собствени предци. Като резултат от това заболеваемостта сред описваната извадка се увеличава и у много специалисти, посещавани от вегани с различни разстройства, се формираубеждението, че че този начин на хранене се отразява неблагоприятно върху човешкото здраве.

Защо се получава така? Ако се обърнем назад към историята ще открием милиони вегетарианци (вегани), някои от които, поради религиозните си убеждения притежават родословие от десетки поколения хора живели без употреба на животински продукти. Всички те, обаче, са се придържали към традициите на своите прадеди, които благодарение на хилядолетен опит са изяснили правилния начин на хранене. Веганството като синоним на вегетарианството е съществувало през цялата история на човечеството без да бъде наричано с наскоро появилия се термин. Често пъти съвременният веган силно се различава от горе описаните хора. Етичното отношение към света на живите създания се превръща в основен мотивиращ фактор за революционна промяна, за която някои изобщо не са подготвени. Отвъд менталните или психологическите проблеми, мнозина нямат ни най-малка представа как да балансират менюто си, за да бъде здравословно. Нерядко нововъведените храни оказват влияние подобно на антигените, които атакуват телата по различен начин. Проблемът се състои в това, че ние добре познаваме механизма за справяне с чуждите тела проникнали в органите ни (известната реакция антиген-антитяло), но нямаме представа какво точно предизвикват новопоявилите се в менюто продукти с храносмилателната ни система. Логично е да предположим, че непознатият химически състав, необичайните органични структури изненадват свикналата на съвсем различен тип храна стомашно-чревна флора. Дори науката все още не се е изказала категорично по въпроса за отношенията между ензимите и нововъвежданите храни. Съществува вероятност без предварителен опит тялото да изпитва сериозни проблеми при метаболизирането на непознатите му съставки. Какво се случва, когато го засипем с коктейл от събрани от цял свят суперхрани? Сурови какаови зърна, ядка от авокадо, ананас, нар, помело, АФА водорасли, бразилски орех, канела е съдържанието на смути предлагано във фитнес бар в Европа. Нищо расло дори на няколкостотин километра! Майкъл Полан сравнява внасянето на нова храна в менюто с мутация. Използвайки горния пример излиза, че модерно и „здравословно“ хранещият се човек, поглъща коктейл от мутанти. В своята книга „В защита на храната“ Полан представя няколко исторически примера за масови здравословни проблеми при добавяне на нови продукти в менюто. Трупаният поколения наред опит, карал нашите предци да бъдат особено подозрителни към всяка непозната храна, пристигаща с някой пришълец. Нека и аз Ви дам тема за размисъл. В Европа картофът и доматът дълго били приемани за опасни и били нужни векове, за да се превърнат в любима храна. Днес снизходително гледаме на този процес като на срамно невежество от страна на нашите далечни баби и дядовци, но в действителност неуките сме ние. Цветовете, листата, стъблата и корените на споменатите картоф и домат, твърде много напомняли тези на беладоната, черния блян, татула и кучешкото грозде – познати на всички в онова време отровни растения, до един представители на сем.Картофови. Прадедите ни живеели най-вече с помощта на насъщния хляб, лука и чесъна и разнообразните зеленолистни и кореноплодни зеленчуци, на които днес не обръщаме особено внимание. Бобовите – фасул, леща, нахут, грах и фий по-скоро са разнообразявали менюто. Ферментиралите млека и сирена са били традиционни от хилядолетия, но употребата им и в количествен и в качествен аспект далеч не може да се сравнява със съвременния млечен разгул. Стриктно спазваните пости поддържали чистотата на тялото, и твърде често продължавали повече от задължителното, поради липса на продоволствие, пестене, твърде голяма заетост или обичайно хранене. Празничността в онези времена била повече обредност, отколкото хранителен гуляй. Ако се задълбочите в изучаването на традициите с изненада ще откриете, че по време на различните празници, хората са били ангажирани в изпълнението на разнообразни ритуали от тъмно до тъмно и сядането на празнична трапеза било просто поредната формалност. Наистина твърде различен подход от съвремието с часове отдадени на готвене и хранене. Да се върнем на веган храненето подчинено на разнообразието и откриването на растителни заместители на месото, яйцата и млечните продукти. Консумацията на всевъзможни презокеански растителни продукти и различните вариации на „дубльорите“ приготвени от тях, подлага организма на непрекъснати атаки на „мутанти“. Като резултат се появяват проблеми, които с нищо не се различават от тези на хората избрали „всеядството“ с произтичащите от употребата на лабораторно създадени храни – тип „франкенщайн“ в лъскави опаковки, здравни несгоди. Използването на семена от растения, които дори нямаме представа как изглеждат, пък били и с етикет „био“, изобщо не е препоръчителна. Почти винаги научаваме за тях от търговците, като изобщо не е трудно да се сетим, че последните с малко вложения в правилните информационни средства могат да си осигурят стабилни постъпления. Понякога пък феноменът се появява след неправилна интерпретация. Да вземем за пример „енергийната бомба“ – чиа. Популярността ѝ се дължи на издадения преди няколко години увлекателен разказ „Родени да тичат“ на американския писател и журналист Кристофър МакДугъл. В книгата е описано как способните да бягат от сутрин до мрак рарамури, употребяват чаша зърна накиснати във вода, след което за часове изминават в пресечения терен на родната земя, разстояния до 250 км. Авторът съвсем честно е описал начина на живот на тези хора и не веднъж споменава, че всички тичат от най-ранна възраст. Никъде в текста не ще откриете аргумент в полза на чиата като вълшебно средство подобно на отварата използвана от галския комиксов герой Астерикс. По-скоро се подчертава, че е местно растение, развиващо се добре в условията на горещина и суша в каньона. За съжаление модата превърна чашата семена от чиа в „супер енергийно средство“. Познавам мнозина, които „не могат да започнат деня“ без нея (но не са чели книгата), а не преминават дори и два километра пеш. В резултат на генерираното търсене на подобни храни, бедното местно население на американския континент вече не може да си позволи обичайното меню. Киноата и амарантът са твърде скъпи за отглеждащите ги, които са принудени да се прехранват само с картофи и царевица. По подобен начин през XIX век ирландците продавали на богатите си съседи ръжта и ечемика, а се препитавали единствено с картофи, но болестта фитофтороза унищожила няколко реколти и практически уморила от глад над милион души. Като оставим настрана неекологичността на пренасяните от единия до другия край на света храни, ми се струва твърде лицемерно да вредим на хора, заради очакваното собствено добруване. От друга страна съществува и твърде любопитният факт на пренос на спелта и лимец като „суперхрани“ за платежоспособните американци, за които местните храни не са толкова „интересни и полезни“. Ако добавим и факта с почти неизвестната (по време на писането на гореспомената книга) чиа, която днес пълни рафтовете на милиони магазини за био и здравословни храни, някак от всичко мирише на бизнес. Прибавяйки и аргументацията за непознатите храни, за непривичните продукти от далечни географски пояси, замирисва на нездравословен бизнес с етикет „Здравословно“…“

Откъс от книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната„.

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Иванка Савова 6 месеца

    Изразявам безкрайното си задоволство и благодарност от това, което Теодор Николов предава като знание на търсещите и жадните! За съжаление, деактивирах акаунта си във ФБ и не съм сигурна, че ще пожелая да го активирим, за да споделям тези знания, защото там „жадни“ не открих. Ще продължа да чета и дано успея и да подкрепя делото, твоето и това на друг неуморим духовен воин- Иван Стаменов. Благодаря!