Източните учения – отзвук от отдавна отминали епохи

Източните учения – отзвук от отдавна отминали епохи

„Злото се явява при случаите, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното

„Злото се явява при случаите, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Следователно, злото в съвременния живот не е нищо друго, освен идеите на миналото, които са отживели времето си. Така че, злото представя отживели идеи, несполучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи на миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представя нови, Божествени идеи, които дават нова насока за реализиране на човешките желания. Чрез доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. И когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало. Защо трябва да бъде добър? – За да постигне целта на своя живот, да влезе във Великия свят на Битието. Значи, злото е изминатия път, по който човек не трябва да се връща. Доброто е пътя, по който човек вече върви, за да реализира своите желания по нов, Божествен начин и да разбере смисъла на живота.

Ще облека идеята си със следния пример: Представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили докато стигнете до екватора, се равнява приблизително на 25 хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? – Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представя ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тия условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се върнеш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял, защото там вече условията на живота са се изменили.”

Учителя

 

„И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.

И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.”

Лука 5:37-39

В тези Христови думи се крие един дълбок мистичен закон, който стои в основата на цялото общочовешко развитие. Той гласи следното:              

Злото се ражда от това, че нещо, което по-рано в своята първоначална форма (учение, духовна практика, хранителен режим и т.н.) е било добро, е запазило тази остаряла форма и в по-късни времена, когато еволюцията е отишла напред и съзнанието на човечеството се е изменило.

Вместо това, естественият ред е формите да се изменят успоредно с напредъка на човечеството, да прогресират съобразно еволюцията. Така че всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че едни прояви, които по-рано са имали благотворно въздействие върху развитието ни, остават неизменни и в по-късни времена. И когато се сблъскат една такава пренесена от миналото практика и друга, която е предвидена да се прояви именно в настоящето, се заражда злото. Така че, в известен смисъл, борбата между доброто и злото не е нищо друго, освен борба между това, което в настоящето има своя правилна, прогресивна форма и това, което пренася своята стара форма в настоящето и не желае да отстъпи позицията си на Новото.

Принципът, от който произхожда злото, не е лош сам по себе си, но злото се ражда от това, както казва Христос, че ново вино се налива в стари мехове. В Писанието това е изразено с думите:

„И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.”

Но старото не иска да даде властта и хората се държат здраво за прояви, които са били градивни преди векове или хилядолетия, и не искат да се откажат от тях и да приемат новото.

Същото е било и по времето на Христа, когато всички са отричали яростно новото, което има да дойде. Това е изразено особено ясно в Йоан 9:28,29:

„Ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Този не знаем откъде е.”

Друг пример е съвременната църква, която първоначално е имала много градивна роля, тъй като езотеричния импулс не е било възможно да бъде предаден и разбран от мнозинствата. Но вече все по-голяма част от човечеството е способно да възприеме Истината и няма нужда да му се говори в приказки и притчи като на малки деца.

Проявата, на която ще се спра подробно в тази тема, са източните учения, които са били важна част от нашето правилно развитие преди 7-8 хиляди години, но съвременните хора вече са преминали през тази стъпка и няма причина да я повтарят отново и отново, вместо да направят следащата, която ще ги отведе още по-високо и по-близо до техния Създател.

Никак не е случайно, че Великите Учители и Посветени на нашата епоха са обръщали толкова много внимание на правомерните методи за връзка с духовните светове, и по тази причина съм събрал най-важното, което те са говорили, за да ни опътят възможно най-неотклонно към Светлината.

Учителя ни учеше:

„Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът – забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода.”

 

„Казвате: „Индуската философия крие дълбоки истини в себе си”. – Било е някога, но сега тя е изгубила 50 процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити.”

 

„Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.”

 

„Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено – те не са нагодени за техните условия.”

 

„Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма.”

 

„Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на Природата. Законите на разумната Природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната Природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая!” Хубава черта е тази.”

 

„Казвам: Ученикът трябва да се концентрира да развива мисълта си, но не по начина на йогите… Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методи на йога, обаче, са свързани с големи рискове.”

 

„Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент – волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, преживявания, дълбочина, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.”

 

„Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? – „Не съм ги видял, но така е писано.” – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те наистина очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне”.

 

„Днес от Запад, от Англия, от Америка, мнозина отиват в Индия, за да изучават Истината. Най-видните адепти от Индия обаче са убедени, че в познаването на Истината те са стигнали до края, затова очакват да узнаят от другите нещо повече за Истината, те сами я търсят – европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите там – разни учения, теории, но същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите… Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме кармата си. Аз пък казвам: Ние сме изпратени от Невидимия свят на Земята, за да научим някои уроци, да завършим училището. Докато не завършим училището, няма да ни пуснат в другия свят – като неканени гости само за беля на майките и бащите си.”

 

„Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените неща. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги пазят, затова Великото свещено учение се занесе там на съхранение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тези светилища да се учат. Тези светилища не са някакви видими храмове – не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят.”

 

„Представете си, че едного от вас изпратят в България някъде да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори, например, книгата „Светлина върху пътя” и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си!” Питам: като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е скрит превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. „Да убиеш всяко желание в себе си” – това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни го в обратна посока – нагоре.”

 

„Вие четете индуската религиозна философия, в която се казва «убий всяко желание в себе си». Желанията са храна на сърцето – да убиеш желанията си, значи да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова именно пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията. Под думата «самоотричане» Христос разбира отричане на човека от всички негови глупости и беззакония, от лъжата и безверието, малодушието, недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи, човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота, който Бог му е дал, това не подразбира Христос. Напротив, Христос говори за придобиване на Вечен Живот. Той казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единствения Истински Бог и Христа, Когото Си изпратил на Земята.”

 

Друг Велик Посветен, Рудолф Щайнер, ни учеше:

„За да достигнем до духа в 20-тия век, ние не може да постъпваме повече така, както са правили преди векове, или дори преди хилядолетия в Древна Индия. Ние не можем да постъпваме по този начин, както се е постъпвало преди осъществяването на Мистерията на Голгота. Ние живеем в периода на развитието на Християнството. Ние не можем да постигнем разбиране по отношение на духа и душата, ако обърнем поглед назад към този по-стар метод.”

 

„Исторически ние познаваме само късните методи на Йога, които в голямата си част почиват на егоизма на хората, които желаят да постигнат някаква форма на власт във външния свят. Старите методи на Йога, които днес могат да бъдат открити единствено чрез духовната наука са били пътища, по които човек е тръгвал, за да достигне до Духа.”

 

„Днес най-малкото изглежда удобно да се извършват вдишванията на Йога, за да бъде открит пътя към духовния свят. Но това не е пътят, по който модерния човек трябва да навлезе в духовното. Ето защо ние трябва да сме в състояние да си кажем следното: сега ние няма да поемем пътя към вътрешността както прави това йогата – по посока на дихателния процес, сега ние ще тръгнем по посока навън – ще разглеждаме внимателно всяко едно растение, ще разглеждаме всяко животно, ще разглеждаме всеки човек и ще заживеем с това, което е вън от нас.”

 

„Естествено, днес няма нужда да повтарям, че дихателните упражнения на древните са неподходящи за съвременния човек, и че те трябва да бъдат заместени с други упражнения, които ще намерите в споменатите книги („Въведение в Тайната наука” и „Как се постигат познания за висшите светове”).”

 

„В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените.”

 

Чарлз Ледбитър:

„Някои твърдят, че ясновидството може да се постигне чрез упражнения, които регулират дишането. Методът е широко разпространен в Индия. Вярно е, че по този начин може да се развие известно ясновидство, но твърде често това става с цената на физическа и умствена загуба. Много подобни опити са правени в Европа и Америка, но аз познавам лично мнозина, които от това са съсипали здравето си и са довели себе си до прага на лудостта. Някои са развили своето астрално виждане точно толкова, че да се чувстват вечно преследвани, други са отчаяни от съсипването на физическото здраве и отслабването на мисълта. И само малка част твърдят, че тази практика е била благотворна за тях.

Вярно е, че индийските йоги се стараят да постигнат развитие по-скоро чрез физически средства, отколкото с вътрешно умствено и духовно усъвършенстване. Но дори сред тях тези упражнения се правят под непосредственото ръководство на опитни учители, които следят резултата и веднага ги спират, ако има нежелателни симптоми. Но за хора, които не знаят нищо по въпроса, занимаването с такива упражнения е опасно, защото полезното за един може да бъде унищожително за друг.”

 

„Кои са тогава подходящите методи за развиване на ясновидството? Общо казано – тези, които вместо да ограничават физическото тяло със сила, развиват душата. Най-сигурният и здравословен начин е човек да попадне на компетентен учител и да върши само това, което той му каже. Но къде да се намери надежден учител? Във всеки случай не между тези, които сами се обявяват за учители, и не между тези, които вземат пари, за да учат. Знанието може да се постигне единствено там, където е било достижимо винаги – при адептите на великата идея за душата.

Винаги е съществувало едно велико братство на знаещи мъже, които са били готови да предадат тези знания на достойния човек, защото тъкмо затова са ги събирали с труд. Как можем да открием тези хора? Ако ни се случи да ги видим, няма да ги различим от другите. Но те могат да ни намерят и сигурно ще го направят, когато се убедят, че сме готови да работим за подпомагането на света. Техният единствен велик интерес е да тласкат еволюцията на човечеството. Те имат нужда от хора, предани на това дело, и непрестанно ги търсят внимателно. Ако е готов за тази работа, никой не бива да се плаши, че ще остане незабелязан. Тези хора няма да задоволят само простото ни любопитство, няма да помогнат на онзи, който иска да придобие сили само за себе си. Но когато човек с дълго и последователно самообразование е показал желание да помага на другите, силна воля и чисто сърце, той ще почувства присъствието и помощта на учителите.”

 

Влад Пашов:

„Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителя казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплъщения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплътен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментари.

Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителя казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България.”

* * *

В заключение бих искал да разбуля една заблуда относно източните учения. Според някои от тях душата е част от Бога, която може да се представи като чаша вода, която е взета от океана – временно е нещо отделно, но в края на краищата тя пак ще се върне и смеси с океана. Това обаче не е съвсем правилно.

Душата, макар да е част от Бога, надарена с всички Божествени качества и атрибути (в зародишна форма) като способността да твори цели Вселени, да мисли, да обича, да знае, след смъртта не изгубва своето индивидуално съзнание и далеч не ще се почувства като чашата вода, безлично смесена във всичко останало.

* * *

Колкото до един друг аспект от индийските учения – мантрите – апостол Павел ни е казал в прав текст как действат те:

“Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод”.

1 Кор 14:14

 

В заключение, Христос ясно ни каза накъде водят всички Учения, които твърдят, че ни водят към Бога, но не минават през Онзи Велик Дух, Който единствен може да ни отведе обратно при нашия Създател:

„Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.“

Йоан 14:6,7

 

„И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.”

Матей 10:32,33

 

COMMENTS

WORDPRESS: 3
  • comment-avatar

    „Когато усетиш неистовия копнеж на душата си по духовното, но умът ти ти казва, че трябва да търсиш живия Учител, неминуемо попадаш под влиянието на източно учение. И то те завладява с хуманността на своята философия, дава ти тълкуването на понятията за кармата, прераждането и пътя на душата в отвъдното. А всичко това е в абсолютен противовес с религията на православието и затова приемаш източната философия с разтворени обятия. Тогава хукваш да търсиш живия Учител, който да те поведе по пътя на духовното. И душата ти толкова силно жадува този духовен път, че си готов да следваш тези учители, въпреки високата цена, с която оценяват своето слово. И вероятно душата си спомня тези добри в миналото, но отживели времето си идеи и затова е толкова силно привлечена от тях.

    Но идва моментът на катарзис, който ти отнема всичко, в което си се вкопчил, всичко материално, дори любовта на най-близките ти хора. Тогава настъпва отрезвяването, идва покаянието, а с него и способността да простиш и да тръгнеш по нов път! Но през всичките тези години на лутане и търсене ти си придобил способността да различаваш и да осъзнаваш. А това е една много здрава и стабилна основа, върху която да стъпиш и да надграждаш. По този „погрешен“ път ти си придобил толкова опитности и си научил толкова уроци. Този път ти е послужил като трамплин, от който да отскочиш и да полетиш нагоре по истинския път на израстването.

    И едва тогава осъзнаваш, че истинското Учение е Учението на Мъдростта, Истината и Любовта, а истинският Учител е Този, Който те води по този Път! И тогава вече знаеш, че си намерил това, което си търсил цял живот.“

    Красимира Христова

  • comment-avatar

    Има неща от Йога, които са неподходящи за наше време и за Западните хора. Но има и методи от Учителя, които са използвани и в някои източни школи. Учителя е дал методи за висша окултна еволюция, някои от тях не са толкова широко известни като Паневритмията, но са от съществено значение за развитието.
    Ще се спра на някои от тях по-надолу, със съответната библиография.

    Учителя е говорил за дишането в различни беседи и е давал различни дихателни упражнения, които съответно са подходящи за нас. Някои разлики спрямо някои йогически дихателни техники:
    Учителя дава указание да се диша само през носа, съответно и техниките с дишане да се изпълняват само с вдишване и издишване през носа. Учителя е указвал да се диша бавно и дълбоко, бързото и плиткото дишане са вредни. Трябва да се правят дихателни упражнения с изправен гръбнак, тоест прав или седнал, но не легнал.

    „Има много системи за дишането, много правилни и неправилни. Всички методи за дишането са хубави, но в тях липсва един съществен елемент. Има наука за дишане на индусите, но и в нея липсва нещо. В него липсва волевото дишане. Този метод на индусите е придружен с големи противоречия: Големи печалби има, но и големи загуби. В този начин на дишане стават големи кризи. Тези методи са упражнявани от индусите с хиляди години, вследствие на което те имат големи постижения. Каквито и колкото да са добри тези методи, те не са добри за европейците. Те дават големи жертви. Европейците нямат преживяванията на индусите. Един метод за дишането е следният: След като приемете в дробовете си чистия въздух, и го задържите 15-20-30 секунди, трябва да кажете в себе си положителните думи: “Господи, заради голямото благо, което си ми дал, аз съм готов да изпълня Твоята Воля.” Тези трептения, които излизат чрез въздуха, отиват в пространството и се хроникират. И това, което си приел от въздуха, образува се една реакция. И тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организъма. И съществата от другия свят като ви слушат и те ще възприемат тази формула, която за тях е едно благо. Тъй щото едновременно с вас и те ще приемат благото от въздуха. Не само един път трябва да казваш тези думи, но колкото пъти дишаш през деня, все трябва да си служиш с някоя формула. Няколко формули трябва да употребява човек при дишането.“

    Друг вариант е произнасяне на молитвите „Отче Наш“ и „Добрата молитва“ с дълбоко дишане.
    https://triangle.bg/books/1940-07-23-05.1998/1940-09-04-05.html

    Янтра, Мантра и Мудра – янтра е графична диаграма или символ, използвана в източни школи за медитация. Учителя е давал също духовни символи за работа – пентаграма (задължително с върха нагоре), хексаграма, равностранен триъгълник, вписан в кръг и кръг с точка в средата. ( http://uchitelia.com/IB/Beinsa%20Douno/SB/SB-1903-15-2007.pdf )
    Начина за работа с духовните символи е медитация върху изображението и свързване с неговите сили.

    Под мантра (директен превод „инструмент на мисълта“) се разбира дума или комбинация от думи, носещи силна духовна енергия, които произнасяни често мислено може да имат благоприятно влияние за развитието на Ученика. Една такава мантра е „АУМ“ има и песен от Учителя с тази мантра, както и в други песни на Учителя се съдържат мантри.

    „И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали – за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата“аум“, които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.“

    „Ханизе, Беримезаи, Земеразахеси“
    https://triangle.bg/books/1931-02-06-06.1998/1931-03-06-06.html

    „Хаинзо“
    http://petardanov.com/index.php/topic/3616-1941-01-29-закон-за-обнова/#entry15190

    Мудрите са определени позиции на ръцете/пръстите тялото:

    Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. За пример, вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст, и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте.
    Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен? Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще си казва: Чакай, какво ли прави онзи? И като мисли така за вас, веднага ще се прекъснат съобщенията. Ако вие кажете тези упражнения някому, той ще каже: Аз с тия залъгалки с пипане на пръстите не се занимавам, това е глупава работа. Ти ще се
    върнеш дома с едно прекъсване на сърцето. Не трябва така да постъпвате. Най-първо вие ще проверите тия работи сами. Ще направите туй упражнение веднъж, дваж, и като видите резултата тогава може да го препоръчвате и на другите. Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: Ха, татовото, ха да направим едно упражнение. Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи туй упражнение с детето си и то ще се умири. Някой път се скарате в къщи. Ще правите упражнението с пръстите, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави туй упражнение, и ще видиш, че няма да минат 5-10 минути, и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа, иначе ще мислиш защо светът е тъй създаден, и какви ли не други въпроси.
    А тъй, ще си побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства, в правенето на упражнението, да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Опитайте един закон, да видите има ли резултати или не. Последователност се иска в това, за туй Природата е създала ръцете, известно предназначение имат те.
    “Положителни и отрицателни сили в природата”, ООК 2 г., 2 том,

    Четирите пръста на ръката са свързани с по-ниските светове – със света на ангелите, на серафимите, на херувимите. Палецът, обаче е свързан направо със Божествения свят. Като знаете това, занимавайте се от време навреме с вашия палец.
    “Царския път на душата”, рил. бес., Соф. 1935 г., стр.210-211

    За пример слаба ви е волята. Ще протегнеш ръката си напред, ще отвориш пръстите си, после полека започваш да свиваш ръката си на юмрук и поставяш палеца си отгоре. Отваряш ръката си полека, после пак свиваш ръката си на юмрук с палеца отгоре. Страх те е да излизаш вечерно време. Защо? Волята ти е слаба. Започни да свиваш ръката си на юмрук. Първата вечер няма да можеш да излезеш, но 5-6 вечери като свиваш ръката си на юмрук, ще станеш по-смел. Ако не се употребяват ръцете, трябва всяко свиване да става правилно, трябва енергия на волята. За туй като правите гимнастиката, трябва много хармонични движения, за да се развива хармонично целия организъм. За пример някой от вас започнете да свивате показалеца, после средния пръст, после безименния и после малкия пръст. После по някой път опитайте да отделите пръстите един от друг. Най-напред отделете малкия пръст, после безименния, после средния, после показалеца. След упражнението двете ръце едновременно.
    “Минало, настояще, бъдеще”, “Една мярка” стр. 269

  • comment-avatar

    Аумен – http://beinsa.bg/beseda.php?id=929

    Концентрация в точката между веждите:
    „Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е
    в една празнина между двете вежди – то е мястото на
    Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек
    сам по себе си представлява един кръст – вежди, нос и
    чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и
    когато ние намерим този център, няма вече да биваме
    разпъвани.“

    „Ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирате ума си или към края на носа или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена “Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум”. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една
    светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. Понякой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към cлънцето, т.е към централното cлънце на духовния свят. Ние определяме че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.“
    “Абсолютна справедливост”.стр.144, ООК IV година, 2002 ИК “Жануа’98”