История за момчето, което нямаше апетит и добрият хляб го излекува

История за момчето, което нямаше апетит и добрият хляб го излекува

Откъс от книгата „Без земя“ на Франц-Карл Рьоделбергер, 1988 Има болести, които всеки може да прихване, като магарешка кашлица, грип или морбили, н

Откъс от книгата „Без земя“ на Франц-Карл Рьоделбергер, 1988

Има болести, които всеки може да прихване, като магарешка кашлица, грип или морбили, но има и такива, които са наистина необичайни. При една от тях болният не понася тестени изделия. По-точно казано, всичко, което произхожда от зърнени култури, било овесена каша или хляб, спагети или палачинки, води до водниста диария и съответно до силно измършавяване. Латинското наименование на болестта е целиакия, непоносимост към белтъчините в житните растения.

Организмът при тези случаи не може да преработва житните белтъци. Болестта се благоприятства, ако пеленачето не се кърми с майчино мляко. Впрочем това заболяване се среща все по-често.

Малкият Курт страдаше от него. Заболяването беше открито твърде късно и след дълги изследвания най-сетне беше станало ясно какво му има на момчето. След като се установи диагнозата, не е трудно да се спазва правилен режим и подходящо лечение.

В този случай лекарското предписание гласеше: никакви брашнени храни до двайсет и една години. Лечението се допълваше със съдържащи антибиотици подсилващи средства.

При нарушение на указанието започваше тежка, отчасти кръвениста диария. В останалото време детето беше безнадеждно запечено.

На ръст Курт беше силно изостанал за петгодишно дете. Селското момче, някогашна гордост за родителите си, които бяха взели под аренда един държавен имот, бродеше безрадостно около къщата. Заради тъмните кръгове под очите и белезникавия цвят на кожата, въпреки планинското слънце, имаше твърде болнав вид. Нямаше желание за игра. Свираше се в сенките и в бараките за инструменти.

От пазача на горското стопанство – за него ще стане дума пак по-нататък – бащата беше чул за нас. Отидох във фермата, тъй като той продаваше една конска каруца. Тъкмо се връщаше, след като беше предал млякото. Там се беше забавил със сметките и затова беше седнал да закусва чак към девет. Поканиха ме да се присъединя. Наистина, нямаше какво да се добави към изобилието на масата. Тайничко преброих благините и ги изкарах осемнайсет. Два вида бял хляб, сирене, сланина, камамбер, мариновани сардини, ябълки от сорта златна превъзходна, маргарин, шунка, бяла захар, студено печено от предната вечер, твърдосварени яйца, черен чай, мармалад от сливи, салам, мед, кафе и кондензирано мляко. Който не обича нещо, може да си вземе друго, каквото му се яде. Тук наистина цареше свобода и същинска наслада за небцето. Пъстрата многотия се осветяваше от ярка лампа. И никак не беше излишна, защото един добър чичко, който помагаше в стопанството, издухваше внушителни облаци цигарен дим в стаята. На тавана се беше образувала плътна димна завеса. И понеже всяко нещо върви добре с музика, от радиото се носеха непрестанни електронни звуци.

И тъй, всичко щеше да си бъде чудесно, само тази беда с момчето! Потресаващо беше да го гледаш как седи отегчено пред вкусните блюда, докато на другите им текат лигите. Към нищо не посягаше. Предлагаха му от всичко едно подир друго. В отговор само тъжно поклащаше глава. Друг път щеше да пийне поне чай с мед, но днес апетитът му никакъв го нямаше.

Тъкмо днес, когато има и гости. Колко смущаващо! От строгите погледи на родителите нямаше никаква полза. Напразни бяха кротките подкани. Нищо не се постигаше с търпение, въпреки че те опитваха и опитваха. Едно настъпване под масата успя да го стресне, но не и да го накара да яде. Бащата и майката се спогледаха ядосано. Какво още трябва да му се предложи, за да понечи да се храни! Наистина прекаляваше и с тъпото си взиране пред себе си, разваляше и на другите удоволствието от храната.

Докато нишката на бащиното търпение се скъса. Един шамар отляво, един отдясно и работата моментално потръгна. Изведнъж Курт осъзна, че родителите му нямат намерение да го оставят да умре от глад пред претрупана маса. Това помогна. Той почна да се храни. Парче твърдосварено яйце и една сардина. Това вече е друго нещо. След минута – леко къркорене, кратко задавяне – и киселото съдържание на стомаха беше насред шунки, риби и филийки с мед.

Момчето седеше побеляло. Трепереше. Почна да позеленява. На другите апетитът им изчезна, на мен впрочем отдавна ми беше преминал, но такова нещо не се казва, когато си на госта. Не, така повече не може.

Бащата на арендатора, мъж як като мечка, беше умрял от рак на белите дробове, на 49 години! Младата стопанка беше оперирана два пъти от едно подуване, което не искаше да се махне и за което съществуваше опасение, че може да е рак! И сега малкият човек, който с всеки изинал ден ставаше все по-слаб.

Раздигнаха масата. Никой не се беше нахранил, но и на никого не му се ядеше повече.

Върнахме се в дневната. Виждаше се, че родителите бяха искрено отчаяни. Седяхме мълчаливо един срещу друг. За да прекъсна мълчанието, попитах какво мислят да правят, и мълчанието настъпи отново.

Тогава запитах откога е този цирк.

– Повече от година. Още толкова и той ще умре. Човек си плаща здравните вноски, а никой не може да му помогне. Момчето е вече претъпкано с медикаменти. Лекарят няма представа какво ни е на нас. Питахме детската лекарка какво да правим с постоянния му запек. Имаме чувството, че се трови отвътре. Тя ни посъветва да си мажем показалеца с мазнина и да размекваме твърдите буци изпражнения от края на червото. И да взема рициново масло, но на него му се доповръща, още щом зърне шишето. Вече не знаем какво да правим. Да ти се отще да живееш, ако продължава така.

Тази реч се изсипа като водопад от измъчената домакиня. Докато вътрешно с мъка се владеех, външно се правех на абсолютно спокоен. В края на краищата не ме бяха попитали за съвет, бях дошъл само заради предлаганата за продан каруца.

Те ме гледаха въпросително, сякаш очакваха от мен помощ. Аз обаче продължих усърдно да играя ролята на безучастен наблюдател, защото човек не бива току-така да се бърка в чуждите работи. Станах, посегнах към шапката си и тръгнах да се сбогувам с думите: „Ще намина по-късно, когато имате повече време“, като имах предвид каруцата.

Но бях си направил сметката без кръчмаря. Селянинът почервеня и загуби самообладание. Ще намина по-късно, ще намина по-късно – мърмореше той. – И каква полза, тогава може да е твърде късно. Водихме го в детската клиника. Всеки път, като ходехме на свиждане, беше все по-блед и състоянието му се влошаваше.

Бореха се с бедата само с медикаменти. Като видях, че това не помага и той слабее от ден на ден, го измъкнах оттам, вдигнах го от леглото направо с одеалото и изчезнах. Главният лекар ме пресрещна и се развика: „Ей, детето остава тук. Иначе не отговарям. Ще ви умре по пътя!“ В отговор аз му изкрещях: „Ако умре при мен, ще умре на спокойствие, при вас ще пукне!“

Селянинът трепереше от вълнение, изскочилите очи му придаваха страшен вид. После захвана отново:

– За вас ни казаха, че винаги намирате изход, а сега ни говорите за наминаване по-късно.

Аз пьк започнах да се защитавам:

– По-полека, добри хора. Първо, никой не ми е искал съвет, и второ, аз не съм лекар. При мен може да дойдете, когато нищо друго не помага, защото чак тогава ще разберете какво ви говоря. Ако дойдете по-рано, могат да ме подведат под отговорност за знахарство и да ме затворят, а никак не ми се ще, особено сега, преди пролетната работа. Не съм лечител и чудотворец, само сьм успял, въпреки оглупяващото държавно образование, да запазя малко здрав разум и така, между другото, изучавам тайните на живота.

Разбира се, бих могъл да ви посъветвам нещо за детето, но ако ви кажа съвсем честно какво си мисля в момента, ще се разделим като врагове, а нали искаме да бъдем приятели.

– Говорете – изтръгна се от гърдите на селянина. Беше застанал заплашително с разкрачени крака пред вратата, препречвайки пътя. За мен това означаваше зелена светлина. Нямаше нужда от повече скрупули, сега можех да говоря ясно, на прост селски език:

– Слушайте, при цялото ми уважение, ама и на едно животно да му натъпчете всичкото плюскане, което бяхте сложили преди малко на масата, за пет минути ще го докарате до повръщане. А пък на едно дете червата му ще станат на бушуващо тресавище, от което излизат отровни газове, с които го убивате.

Белият хляб е отровен. Премахването на кълна и на държащите минерали външни пластове отнема жизнените сили на зърното. Обработено е с мощни изкуствени торове. С химикали, на чиято опаковка стои череп с кости, е пръскано срещу плевели, гъби и вредители. После са му слагали задържащо растежа химическо вещество, с цел да се постигне изкуствено нискорасло растение, за да може да понася още изкуствени торове. В мелницата е обработвано с други химикали за трайност, във фурната е печено на ток. Така приготвеният хляб е безполезен и дори вреден.

Вашето мляко от опаковката е било свръхзагрявано пет-шест секунди на 135 до 150 градуса – нещо, което напълно разрушава ценните му свойства.

Ябълките са пръскани поне тринайсет пъти, включително с олово, сяра и арсен. Златна превъзходна е сортът, който най-добре понася изкуствените торове. Всеки стар местен сорт при тези количества, които се слагат с цел свръхдобиви, ще изгние отвътре. На кутията със сардините долу вдясно до ръба е изписан консервантът, можете сами да го видите. Медът е евтина смес от изкуствен мед и малоценен вносен мед. Това се познава още по цената. На тази смешна цена няма да намериш истински мед от пчелина. Черният чай изобщо не е за малки деца. Точно като кафето той разбива нервите.

Бялата захар е концентрат, който действа като отрова на организма, защото във фабриката сокът от захарното цвекло е бил в съприкосновение с негасена вар и серен диоксид. В рафинерията тази вече безжизнена маса се пречиства с вар и въглеродна киселина, избелва се със сериста килина, филтрира се с костен въглен, оцветява се с индантрен, производно на катрана, или с отровния ултрамарин. В тази форма захарта подобно на бялото брашно разяжда отвътре костите и зъбите. Чревната дейност се затормозява, а на ленивите черва се дължат един куп болести. Ако се съмнявате в думите ми за процеса на производство на захарта, прочетете книгата на Гюнтер Шваб „Танцът с дявола“.

Твърдосварените яйца са трудни за смилане, а за децата са безотговорно висок белтъчен концентрат. Студеното и мазно печено месо става на буца в празния стомах и е като шок за черния дроб. Цялата тази бъркотия със сигурност разрушава здравето.

Безумното бръмчене от радиото раздразва възприятията и прави човека нечувствителен към естествените неща.

По същия начин най-добре да хвърлите телевизора на боклука. Той смущава душата на сина ви. Нали виждате как седи пред него като омагьосан, макар че навън грее прекрасно пролетно слънце.

Ако още веднъж някой се осмели да пуши в присъствието на тежко болното ви дете и то е принудено да диша мръсотията, излязла от дробовете на пушача, дайте му да разбере, че може да се проветрява навън.

Предимствата на такъв начин на живот са огромни и пестят време. Няма да се налага да вадите с намазан пръст твърди буци от червото на момчето. Трябва само да гледате сутрин на масата да няма нищо сладко, а вечер – нищо мазно, защото храносмилателните органи сутрин се справят по-добре с мазнините, а следобед със сладкото. Ако правите обратното, храната стои несмляна и натоварва половин ден тялото, което води до отлагания и бавно отравяне на органите.

Би трябвало всеки ден наново да се дивим със страхопочитание на това чудно творение, тялото и духа. Проучете внимателно как един орган взаимодейства с другия. Когато от ранни години напъхвате в това удивително съставено цяло химически консервирани сардини и бяла захар, все едно в двигателя попада пясък.

Диетата, която трябва да спазвате, е съвсем проста. Вземате още днес една допълнителна здрава крава и я доите на ръка, за да не влиза млякото в контакт с химическите препарати, с които се мият доячните машини. Тази крава, като си дойде вечер от ливадата, не трябва да получава никакво кюспе и никакви концентрирани смески, а само хубаво, расло на слънце планинско сено от място достатъчно стръмно, за да се осмели някога някой да се замъкне там с кофата с тор.

Довечера между четири и шест часа запарвате поне цветя и правите в дървеното корито една хубава ароматна баня на детето в продължение на половин час. След нея ще спи добре. Ако е жадно, давате му чаша топъл чай от лайка с бял равнец. Едното успокоява стомаха, другото засилва черния дроб. Ако може, опитайте внимателно да добавите цветен мед на върха на ножа. И винаги малко сварено ленено семе. То помага да се възстанови засегнатата от антибиотиците чревна флора.

Сутрин го вземате при изкарването на кравите на паша, после на закуска махате всичката многотия от масата и изключвате радиото. Вместо неонова светлина, която в пресата писаха, че предизвиква изменения на клетките, запалете свещ от пчелен восък. Вместо бръмченето на радиото кажете една простичка благодарствена молитва:

„Ти, който Властваш над звездите,

вдъхни ни достойнство от далечината,

да благодарим за това, което ни дава земята.“

„Земя, вода, въздух, светлина,

с всички елементи в мисълта,

нека да благодарим, че даряват ни чрез тях небесата

с питие и храна за странстването на нашата душа.“

И пред него не слагате нищо друго освен една купа овесена каша и чаша топло мляко от кравата. После започвате да печете пълнозърнест хлаб от пшеница, ръж, ечемик и овес. За втасване използвате мед и сол. Като почне млякото от ръчно издоената крава да образува каймак, вземате го и правите от него масло. Не го центрофугирате, а само го биете с лъжица. От стремителната бързина на центрофугата жизнените сили, скрити в мляко-отслабват, а тъкмо те са ни нужни сега. От това домашно масло му намазвате малко върху филия хляб – като видите, че почва да хапва от хляба, но най-напред съвсем тънко.

Все повече се убеждаваме, че непоносимостта към житните храни се дължи на факта, че днес хлябът вече не е никакъв хляб. Хляба с мед и сол можете за начало да го вземате и от нас, после и сами да почнете да си го печете, защото от хляба, печен с всеотдайност от една истински любяща майка, извират здраве и сила.

На обед пробвайте със задушени моркови. Ако са моркови, торени с изкуствени торове и пръскани с химически препарати срещу плевели, при всяка хапка на момчето трябва да си казвате: аз тровя детето си! Дяволското нещо си стои в корените и с нищо не може да се отмие. Ако не ви се ще да е така, снабдете се с такива, които са расли без изкуствени торове и отрови. С удоволствие ще ви помогнем като за начало с няколко фунта, после ще си отгледате и сами.

Към това прибавяте ситно нарязана коприва. В това растение има високо съдържание на желязо, което спомага за увеличаването на червените кръвни телца. Земята, която стопанисвате, ще да е достатъчно голяма да се засади една леха с моркови, а и със сигурност все ще се намери едно кътче за коприва.

Селянин, който купува кондензирано мляко, зарзават и хляб, сам по себе си е смешна работа. Иначе, правете каквото искате. Вие ме попивахте, аз ви отговорих. Хонорарът ми е по ваша преценка, но само ако рецептата ми има успех. Довиждане.
С тези думи побутнах слисания човек настрана, хванах бравата и излязох. Въобще не обърнах внимание на възражението, извикано подир мен:

– Ама пълнозърнестият хляб и той е от жито, та нали момчето не го понася.

По пътя си мислех: „Е, нека правят каквото искат. Ако почакат още малко, лекарят от клиниката ще излезе прав. Тогава няма да им трябват повече рецепти. Последната рецепта ще я изпълни дърводелецът: малък черен ковчег, може и тъмнокафяв, петдесет сантиметра широк, метьр и двайсет дълъг.“

Дойдоха за хляб, също и за моркови. Щом видех бащата да влиза в двора, се криех, така че никой да не може да ме намери, за да избегна по-нататъшни дискусии. Стига приказки и експерименти. Дошъл е ред да се действа, отговорникът за кухнята беше осведомен и инструктиран да го снабдява с каквото е нужно.

После реколтата така ни ангажира, че известно време не се бяхме чували и виждали и поради тази причина, три месеца по-късно, наминах към тях.

Поздравиха ме с радост. Който не е видял с очите си, няма да повярва. На вратата се показа, със зачервени и бодър вид малкият Курт!

След три дни бил започнал да тича из двора и да вика: „Мамо, дай ми още едно парче хляб, от черния.“ Тези думи от устата на момчето й дошли като небесни песнопения. А след три седмици с радост установила, че е почнал да наддава. За малката услуга бях възмезден богато.

Две години по-късно те се изселиха в Канада и ни оставиха голяма купчина оборски тор и планина от сено и отава. Това ни дойде добре в озобания Голденхоф.

След време един познат, който беше отишъл през ваканцията при тях в Канада, ми разказа, че и там продължават да пекат пълнозърнест хляб, сами си отглеждат зеленчуците, държат една специална крава за мляко, масло и извара (освен стадото от сто глави дойни крави) – и децата са живи и здрави.

И така седнах и написах с удоволствие тази глава – за тежко болното момче, което не биваше да яде хляб и благодарение на хубавия хляб се излекува.

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar

    Наскоро ми се роди дете и като беше по-малък му се появи лек обрив на крачето, жена ми го погледна и каза: „Може да има алергия от хляба!“, а аз бях изумен, „От хляба?!“, и дори за миг ми стана смешно как така от хляба ще има алергия… сещайки се за беседата „Житното зърно“, и ми беше много трудно да ѝ обясня какво си мисля…

    Много готина, свежа и поучителна история!