Годините на приспивателите срещу деня на будителите

Годините на приспивателите срещу деня на будителите

В наши дни е трудно да се живее човешки. Засмукани от технологичните играчки, от стремежът към успех, измерен финансово и „надпреварата във въоръжаван

В наши дни е трудно да се живее човешки. Засмукани от технологичните играчки, от стремежът към успех, измерен финансово и „надпреварата във въоръжаването“ с доказателства за паричната сполука, не остава много време за проява на онези чисто видови качества, с които по принцип така силно се гордеем. Останалото все пак посвещаваме на друго – радости, неспирно веселие зад отрупани маси и всичко, което се счита за удоволствие, отговаряйки достойно на поуките на съвременния лайфкоучър (сякаш по-актуално е хюмън дизайн): „Обичай се! Не чувствай вина! Това е твоя път! Ти си ангажиран със своя напредък и е редно да го демонстрираш! Успявай докато се проваляш! Довери се на интуицията си! Живей както мечтаеш!“ Сами разбирате, че след всичко това остава само време за сън, а отношенията с партньора, децата, близките и приятелите естествено охладняват. Но дали само тях пропускаме?

Естествено, че не. Всичко, на което не обръщаме внимание вече бива напомняно. Календарът е изпълнен с наименованията на индулгенциите, които трябва да изплатим на съвестта си и на човешката си същност. Започваме от 1-и януари с Ден на световния мир. На 16-и се чества Денят на религията!? 17-и януари е приет за рождения ден на изкуството,  а на 21-и януари отбелязваме Денят на гушкането. На 20 февруари се чества Денят на социалната справедливост, а на 21-и – този на майчиния език. На 7-и март можете да се направи кратка пауза в тъпченето с всичко в магазина и да отбележите подобаващо Деня на здравословното хранене, а компенсацията за усилието ще бъде на 29-и май с Деня на храносмилането!!! Дни на почистването, майките, бащите, смеха, труда, придвижването без автомобил, озоновия слой, само час без осветление, ни напомнят на кого сме останали задължени и помагат да отделим време, за да „запишем участие“ в решаването на тези проблеми…

В действителност има ден, който може да обобщи всичко това и този ден е на народните будители. На 1-и ноември поглеждаме назад в историята с благодарност към светлите личности пробудили заспалите в комфорта на тъмата наши предци. Правим го без всякаква емоция, тъй като в главите ни битува убеждението, че ние сме будни, за разлика от далечните ни баби и дядовци, жертви на действителността! Удобната самозаблуда оставя всичките 365 дни в годината за празник на приспивателите.

Продавачите на илюзии и заблуждения са безкрайно щастливи от нашето безхаберие. Инерцията така силно освобождава мозъците, че често хората дори не си дават сметка какво правят. Продавачите на моди, илюзии, диети, политически идеи умело се възползват от това и набиват в неизползваните глави стереотипи. Убеден съм, че повечето хора биха се засрамили, ако успеят да се видят отстрани. Стига егото да не им пречи, разбира се… Майсторите на послания добре поддържат споменатото его, защото само то стои между очевидната истина и строените от тях въздушни кули. Правят го с широки усмивки, благовидни лица и съвети като „не съди“, „не губи енергията си в безсмислени спорове“, зад които всъщност се крие „не разсъждавай – нали вече получи от мен необходимо познание“. Критиката към твърденията им подкрепена с ясни факти, която естествено очаква адекватна защита и контрааргументи, среща само „виждате ли – това е езикът на омразата, а аз помагам на толкова много хора“. Употребата на тази фраза би трябвало да е своеобразна аварийна светлина за бягство далеч от този човек, защото употребяващия я очевидно няма с какво друго да се защити. За съжаление етюдът „аз съм толкова добронамерен, а ме нападат незаслужено“, работи успешно и мнозина успани, наистина приемат, че критиката е насочена към съответната им любима личност, а не към вредата от нейните твърдения.

Трябва да разбереш, че повечето хора не са готови да се събудят. Те са толкова зависими от системата, че ще се борят да я защитят. МОРФЕЙ

Съвременните гурута на духа и тялото до един са особено положителни. Усмивката се отразява добре на бизнеса и като всеки продавач, те знаят отлично този факт. Интервютата, публикациите им, които обичайно са кухи от съдържание, са изпълнени с толкова сладост, че може би е добре да се приемат заедно с доза инсулин. Внушенията за задължителна положителност набита предварително като стереотип в главите на клиентите им е онази трайна топла връзка помежду им. Тя е предпазителят, сработващ всеки път, когато някой си позволи да посочи, че идеята не е вярна или препоръката не е необходима. Въпреки всеки здрав аргумент съдържащото се в „не“ отрицание е признак за негативизъм, приеман дори за враждебност…

Народните будители, пред които днес с благодарност се прекланяме, някога също са изобличавали удобното статукво, поело в меките си шепи заспалия народ. Те са срещали същия отпор, посочвайки заблуди, лъжи и погрешни пътища. И по онова време стремежите на продавачите на илюзии са били насочени към съзнанието и душата, които неминуемо водят до достъп до кесията на притежателя им. Във всяко време истината е била по-неудобна от заблудата, а носителите са носели огромна доза раздразнение. Помислете!

Ако трябва да дам конкретен съвет, макар че вече го направих, мога да го формулирам така:

Вярвайте безрезервно във величието на Божия промисъл! За всичко останало се съмнявайте!

P.S. Благодаря на Теодор Николов за дадената трибуна. Изписвам името си само, за да се знае кой стои зад публикацията, която е вероятно да не се хареса…    Валентин Грандев

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Габриела 3 месеца

    Благодаря за хубавата статия на автора и на сайта, който я публикува! Напълно споделям идеята за успания народ, за продавачите на илюзии и за удобството, което не позволява на хората да бъдат критични. Бих добавила само, че критичното мислене погрешно се асоциира в масовото съзнание с хейтърство, но и това е умишлено лансирано внушение, което много лесно намира почва в човешкото съзнание, защото е удобно извинение за страха и бездействието. И все пак съм убедена, че нито едно усилие на този свят не е напразно, то е като водата – намира си мястото (човека) и бавно, но сигурно променя действителността. Възпитанието на ума и чувствата никога не е бил лесен и бърз процес, нито пък масов! Така че дерзайте!