Двата пътя пред всеки от нас

Двата пътя пред всеки от нас

„Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два път

„Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това – да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата ще изправи живота си.“

Учителя („Разбраните скърби“, 21.10.1931г.)

 

Мили приятели, вчера в братските фейсбук групи се разпространи едно изключително едностранчиво видео относно провелата се среща на 5-ти март, която по мое мнение премина изключително плодотворно и в братски дух: около 100 човека (или малко повече) пожертваха своя почивен ден, за да присъстват и с вдъхновение и ентусиазъм бяха обсъдени много идеи за безкористни светли инициативи през идните месеци, обменихме контакти, и посяхме семенца на Божията Нива, които ще дават своите плодове векове напред за цялото човечество. Освен ако не позволим да бъдат задушени още в зародиш.

Можете да видите въпросното 49-минутно видео тук, а под него можете да прочетете и коментарите на хората, които са присъствали на събитието и защитават Истината, вместо ничии лични интереси. Не зная какви са мотивите зад тази проповед, но плодовете са очевидни – разединение и смут, и то точно в момент, в който стотици хора из цялата страна започват да мислят какво могат да сътворят заедно в Името Божие и за Царството Божие. Сякаш на малки стъпки дадени сили опитват да задушат унищожат инициативата за обединение в Братството още в нейните първи стъпки (защото прекрасно знаят, че след това просто няма да могат) и да запазят сегашното състояние на тотално разединение и липса на контакт – както между отделните ученици на Учителя, така и между братските групи.

Първоначално не мислех да губя време, за да отговарям на тази провокация, но все пак пиша тези редове заради малцината, които искат да знаят как стоят нещата, а засега разполагат единствено с една тенденциозно подбрана гледна точка. Пиша и за онези, които по една или друга причина не са присъствали на срещата в София и не са запознати със случващото се, затова разчитат на преразказите на някои умно-говорещи хора, които – както се оказва – са в близки отношения с една друга група хора, която никак не желае Братството да се обедини въз основа на Любовта, а предпочита да го управлява досущ като един процъфтяващ бизнес, като една църква например. Или може би като стадо овце…

(Тук дори мога да цитирам по памет същите тези хора, които неотдавна отговориха на призива да се организира конференция във връзка с Учението на Учителя по следния начин: „Хората в братството са прости, на тях научни конференции не им трябват.“)

Но да се върна на повода за тази публикация – тук не желая да коментирам изказаните твърдения, включително и по мой адрес, има Кой да преценява кой от нас за кой отбор играе. И плодовете на делата, а не празните приказки, ще са тези, по които ще стане ясно много скоро. И все пак вярвам, че всеки, присъствал на събитието, и гледащ обективно на ситуацията, би останал впечатлен от начина, по който в определен контекст може да се използва Словото на Учителя, за да се работи против същия този Учител.

А той толкова ясно ни каза какво се очаква от нас, че дори най-неспособните ученици да могат да го разберат – разбира се единствено ако желаят да го разберат и ако това не засяга личните им интереси:

„Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план.

(„Работи на лозето ми“, 14.12.1919г.)

 

Сега всички ще се обедините и ще работите по този закон на Любовта. Ще поставите в действие закона на хармонията и той ще почне да отваря пътя ви. Във вас ще дойдат Божиите мисли.

Този свят е на Бога, ние сме Негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква – нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие – добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам. Един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко.

Няма да допуснем някой да ни лъже, стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, това, дето искате да ни лъжете – няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъжът и жената, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един на друг: „Не ми се докарвай, познаваме се – беше то преди, но сега вече се опознахме!“ За какво да се лъжем – сега трябва да излезе чистата истина, за да можем да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ще станем ученици на Христа в този смисъл.

Ние сега няма да бягаме от света – няма защо. Сега светът бяга от нас – едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега светът бяга от нас. Питат: „Да живеем ли в света, или да бягаме от света?“ Няма защо да бягаме – светът сам си заминава. Тъй че въпросът е решен. Дойде му времето, светът ни напуска. „Аз ви напускам“ – казва той. „Е, на добър час!“”

(„Определяне работата на четирите съвета”, 21.08.1921г.)

 

„Школата на Бялото Братство е Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара.

И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй.

(„Три разряда ученици“, 30.03.1922г.)

A сега, братя и сестри, пред нас се очертават два основни пътя, и единствено от нас зависи по кой ще поемем оттук насетне…

Първият е лесен: Плюем върху горните три завета, дадени от Учителя, и поддържаме идеята, че отношенията в Братството трябва да се основават на устав, управителен съвет и ръководство от една недемократично избрана група от хора, която с всички сили опитва (и до голяма степен успява) еднолично да се разпорежда с всичко, завещано от Учителя за цялото човечество.

Който избере този път, той гласно или негласно декларира своята подкрепа към една система, която толерира редактирането на Словото, продажбата му с огромни надценки, прилагането на „Слънчевата педагогика от Учителя“ срещу близо 10000 лв на година на дете, патентоването на Паневритмията, събирането на такса вход за влизане в братски центрове, измамите с братски имоти и още десетки други „братски“ инициативи…

 

Вторият (десният) път е доста по-труден, но за сметка на това – ясно очертан от Учителя – например тук. А този път минава неизбежно през нашето обединение като братя и сестри, а не като господари и роби, като най-важно е никога повече да не правим грешката да връчваме властта в ръцете на един човек или малка група от хора, защото дори и (хипотетично) те да са най-големите светци на Земята, няма никаква гаранция, че в един или друг момент няма да се поддат на човешки слабости и да злоупотребят с доверието на останалите. Случвало се е с мнозина, дори и пред очите ми.

А така хубаво ни го каза Христос:

„Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.“

(Марко 10:42-45)

Приятели, наближава времето всеки да се определи по кой път ще продължи оттук насетне …

Подир Христос или подир разни смъртни „богове“ и „богини“.

Аз направих своя избор.

Ваш ред е.

Теодор Николов
07.03.2018

„И тъй, съществуват два пътя: ляв път – на безлюбието и десен – път на любовта. Ако вървиш по пътя на любовта, ще имаш един резултат; ако вървиш но пътя на безлюбието, ще имаш друг резултат. Любовта произвежда един род явления, а безлюбието – съвсем друг. Който не разбира любовта, казва: И без любов може. Един ден ще се движиш в пътя на любовта, а на другия ден – в пътя на безлюбието. Значи, един ден наляво, на другия ден – надясно. Влезеш ли веднъж в пътя на любовта, там ще останеш. Който не иска да върви заедно с тебе, покажи му левия път. Всяка мисъл, която не е съгласна с тебе, да върви в левия път; всяко чувство, което не е съгласно с тебе, да върви в левия път; всяка постъпка, която не е съгласна с тебе, да върви в левия път. Всички добри мисли, чувства и постъпки, които са съгласни с тебе, вървят в пътя на любовта. Това, което е в съгласие с човешката душа, иде от Бога. Това, което не е в съгласие с човешката душа, не е от Бога.“

(„Двата пътя“, 10.10.1943г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 2
  • comment-avatar
    Адриана Сейкова/Ади/ 3 месеца

    Да , получи се сянка на смущение в тези , които не са имали възможно присъствие поради сериозни причини. Толкова се радвам на варненската група и тъкмо си мислех за София и тук да стане . Чистите мисли , чувства и постъпки са благословени и се случват .
    Мисля за братя и сестри , които отскоро са почуствали нужда от общение , да не помръкне този стремеж .Имаме завет да предадем Живото Слово Божие на целия български народ , т.е всеки е еднакво значим.По-напредналите в духовно израстване да помислят добре нещата /пс.133 / , изказванията с публична изява да бъдат с добри и правдиви мисли ,чувства и постъпки .Да се помолим за Благословение Божие всичко да е по най- добрия начин !

  • comment-avatar

    Според мен има една основна (и не е изключено и единствена) причина да се държи на сегашната организация – а това е достъпа и контрола до финансите (настоящи и бъдещи) и оттам тяхното използване.