Домашни тайни I част

Домашни тайни I част

"...Полагаме известни усилия за събирането на билки и подправки (много растения влизат и в двете категории). За мен това е чудесна причина да изляза с

„…Полагаме известни усилия за събирането на билки и подправки (много растения влизат и в двете категории). За мен това е чудесна причина да изляза сред природата, която толкова много обичам или да се поровя в градината – практика също носеща здравни ползи. Лечебната сила на растенията трябва да се използва най-вече за профилактика. Чрез редовната им употреба бихме могли да спестим тревоги и беди, които стават все по-характерни за съвремието. По отношение на подправките битува усещането, че тяхната единствена цел е подобряването на вкуса на храната. Вероятно за това те се превърнаха в първите космополити, намиращи място в кухнята на всеки ресторант, а вероятно и дом. Сигурно знаем толкова малко за Япония, Индия, Италия или Мексико, че да не можем да посочим нищо повече от столиците им, но думи като уасаби и мисо, кардамон и джинджифил, босилек и резене, чили и ванилия, веднага ни напомнят за някоя от изброените страни. Разбира се, че подправките подобряват вкуса, но ползите от тяхната употреба са толкова много, колкото и начините им на използване. Ще започнем с тази спомената при оцета – намаляване количеството на използваната сол, просто придавайки достатъчно аромат на ястието. Умереността, намирането на равновесие, т.е. липса на доминиращ вкус са основни правила на готвене, с които може и да не се съгласите, ако търсите някакво любимо свое усещане. Все пак не трябва да забравяте, че чистите, натурални продукти носят своите прекрасни аромати, които може да не познавате, ако редовно „злоупотребявате“ с любими подправки. Принципите, към които се придържаме у дома са обичайните за всичко присъстващо на трапезата ни. Стараем се да използваме домашно отгледани подправки или такива събрани сред чисти места в природата. Разбира се употребяваме и вносни, когато е необходимо. Използваме мелница за сушените билки, които съхраняваме в хартиени торби. Веднъж месечно смиламе необходимите ни количества, които разпределяме в различни съдове – чисти (босилек, чубрица) или смесени в два варианта: сминдух, мащерка, риган и чубрица; и добавени към изброените, магданоз, градински чай, босилек, гьозъм, челебитка (черен кимион) и др. После според желанието използваме в различни ястия или сосове. Не забравяме и свежите подправки. Предпочитаме ги, винаги когато са налице. Добавяме ги в ястията, едва след като сме ги свалили от огъня, като по този начин се стараем да запазим полезните им свойства. Освен това възраждаме традицията просъществувала до недалечното минало да поставяме на масата свежи растения, които всеки да използва по свой вкус.

В наши дни билките заемат твърде незаслужено място сред възможностите за лечение и дори като храна. Отхвърлили с лека ръка хилядолетни традиции, загърбваме доказали се във времето методики, само защото изглеждат „технологично остарели“. Днес макар и повтаряйки модно „Нека храната бъде вашето лекарство…“, с поведението си показваме твърдото схващане, че по-полезни за нас са хапчета, прахове и сокове в пластмасови опаковки, отколкото растенията с които Бог, Дарвин, ануаките или в каквото там вярваме е създал едновременно с нас, за да можем да живеем. Търсенето на бърз резултат, висока скорост на излекуване (по-скоро отшумяване на притеснителните симптоми) оставят на лечебните растения незавидното място на помощни средства. Мисля че без да се уповаваме на свръхестественото и магията, можем убедено да твърдим, че организмът на човека понася по-добре веществата, които са продукт на жизнената дейност на растителните живи клетки и още, че в дългия ход на еволюцията организмът ни се е приспособил към употребяваните като храна растения и съдържащите се в тях активни вещества.

Благословената част от Европа, на която съм се родил е майка на повече от 350 растения с лечебно действие. Благодарение на дългогодишния си интерес познавам повече от 1/3 от тях. Разбира се не поддържам наличност от всички билки, защото това не е моя професия, но е начин да се грижа за здравето на семейството, поради което всяка година изсушавам различни количества от около 30 растения. Старая се да разполагам с най-подходящите за често срещаните заболявания като простуда и грип и други проявяващи общо укрепващо въздействие върху организма. Няма да се впускам в описване на активни вещества, мястото им в растенията и различните начини на извличане. Науката не може да се нахвърля в няколко реда. Истината е, че начина да правите запарки, извлеци и настройки може да се научи лесно, стига да имате желание. Започнете с няколко растения на година, като постепенно увеличавате познанията си. Не след дълго ще знаете повече от мен, а за сравнение през последните години приготвям билкова горчивка (спиртен извлек) от частите на 120 растения. Не е необходимо от самото начало да знаете как се смесват билките. Според учените синергията на лечебните растения се усилва при подходящо комбиниране, което се потвърждава и от традицията, но самостоятелната им употреба също може да бъде достатъчно полезна. Съществува вътрешна синергия на веществата намиращи се в едно единствено стръкче, които понякога достигат до няколко стотици. В потвърждение на това, западната лечебна традиция твърди, че цялото лекарство осигурява по-ефективно и безопасно лечение, отколкото отделните му активни вещества.

Купете си билкова книга с хубави, ясни фотографии. Излизайки сред природата се фокусирайте само върху едно или две растения, за да ги запомните в детайли. Отнасяйте с уважение към билките при събирането им и се старайте да запазвате находищата им. У дома ги сушете върху чиста хартия (не вестник), без да ги оставяте на пряка слънчева светлина. Съхранявайте в хартиени торби на сухо и проветриво място. Използвайте ги редовно. Сутрешния билков чай не е единствения вариант. Ако вземете пример от британските традиции, може да се отдадете на удоволствието и на следобеден. Може да пиете отвари от най-разпространените билки по всяко време дори и само за да утолите жаждата си. Със сигурност ще направите голяма крачка към здраве и дълголетие, ако замените с тях голямото разнообразие от разноцветни газирани течности в PVC бутилки.

Последното ме подсеща и за друг начин да използвате етерично маслени растения в приготвянето на приятни напитки. Изпълнените със зеленина сезони ни обграждат с всевъзможни приятни ухания, които лесно може да сложите на трапезата като обичайното в наши дни безалкохолно. През юни събираме 40 цвята от маслодайна роза, които оставяме за 24 часа в пет литра вода. После прецеждаме в бутилки и съхраняваме в хладилника. Жадните сами решават дали ще пият просто ароматна вода или ще я превърнат в подсладена напитка. По същия начин приготвяме лимонада от цветовете на белия бъз. Може да се използват цветове от жасминов храст, листа от салвия, стръкове от мащерка или лавандула, изобщо каквото Ви харесва. Съществуват рецепти, които дават възможност да приготвите за зимата концентриран домашен сок от всеки плод и цвят, чийто единствен консервант е аспирина…“

Откъсът е от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки„.

COMMENTS

WORDPRESS: 0