Бъдещето на храната

Бъдещето на храната

"...Ще си позволя да завърша тази глава с няколко реда футурология. Разбира се, че не претендирам за специални умения в областта на предсказването, но

„…Ще си позволя да завърша тази глава с няколко реда футурология. Разбира се, че не претендирам за специални умения в областта на предсказването, но простият анализ на случващото се до сега, нашепва някои постоянни тенденции по отношение на развитието на науката за храната, така че бъдещето изглежда доста ясно.

Какво очаква нашите потомци в областта на диетологията? Едва ли някой би могъл да отговори убедително на този въпрос, като се има в предвид, че напоследък скоростта на откритията в тази сфера е толкова висока. Вероятно, читателю, ние самите ще бъдем подложени на хиляди „научно обосновани“ експерименти, преди още да е изтекло времето ни отредено на Земята.

Простата истина за хранителната стойност на растителната храна и традициите от миналото ще продължава да бъде игнорирана за сметка на „нови надежди“ за изхранване на нарастващото население. Вече десетилетия формират в съзнанието ни идеята за храни на бъдещето като скакалци, хлебарки, ларви и техните невероятни хранителни качества. Опирайки се на съвременния хранителен разгул се опитват да ги представят за „традиционни“ при народи, които обичайно и до днес се хранят предимно с ориз. С постепенното възприемане на тази теза, ще възникне и физиологичният въпрос – насекомояден ли е човека? Не звучи особено гордо. Вероятно осъзналите се като хищници ще имат много против скакалците, но в крайна сметка биха се примирили с тях, тъй като те все пак „мърдат“ за разлика от зелето.

Бъдещето на витамините тепърва предстои. Най-вече на „незаменимите“, чието основно пазарно преимущество е „липсата на възможност за синтезиране и абсорбция вътре в човешкия организъм“. След време науката някак ще е признала пред тежестта на доказателствата, че всичките, да речем 9 форми на витамин B12 са достъпни дори за човек, който не приема никакви животински продукти. Отдавна доказалата се хигиенна хипотеза, най-сетне ще престане да бъде хипотеза и въпреки силното лоби на химическата индустрия, предпазваща ни от всичко микроскопично живо, повечето от нас ще знаят истината, че прекалената хигиена е източник на огромна палитра от съвременни заболявания. Така на пазара ще се продават неизмити ябълки, ягоди и краставици с вероятно унифициран син етикет – стикер уверяващ, че са покрити с достатъчно бактерии носители на витамин B12 и дори подробно посочващ точно кои негови форми съдържат. Тези така маркирани продукти разбира се ще струва повече от добре измитите и пакетирани плодове, въпреки липсата на икономическа логика. Просто, както винаги пазарното търсене ще определя цената. Решила този проблем, науката може би ще е разкрила „невероятни животоспасяващи загадки, без които десет милиардното население на планетата би се стопило само за няколко години“. Предполагам, че супер хитът би бил витамин B30, изключително нужен за правилното функциониране на невротрансмитерите… (Съгласете се, че колкото по-сложно, толкова по-достоверно звучи.) Наличието му в бактерия разнасяна от ветровете по повърхността на цялата планета, осигурявала в продължение на милиони години необходимите количества за всичко живо, ще бъде подложена на сериозна ревизия. Ще се изтъкне като аргумент промяната на състава на въздуха, изменението на обичайната посока на вятъра, зачестилите температурни инверсии и т.н. Няколко компании ще затворят „незаменимия“ в кутийки и с простичка и добре отработена рекламна стратегия ще ни набият в главите, че вече живеем в XXI век и не можем без това чудо на здравето…

Спомените в главите на децата ни вече няма да бъдат отправна точка за вкуса на истинската храна. Докато ние все още имаме някаква представа за традиция, свързана с преживяванията от ранното ни детство, следващото поколение ще свързва гозбите на бабите си с майонеза, кетчуп и горчица – овкусителите на модерните безвкусни храни. Захранените с коктейл от Е-та, няма да имат ни най-малка представа за усещането от разтапяща се в небцето истинска храна и ако някога им се случи да я опитат, едва ли биха заложили на идеята, че слънцето, водата, няколко градинари и изпълнен с любов готвач могат да приготвят подобен еликсир. Разположените на всеки ъгъл павилиони предлагащи готови ястия приготвени от всевъзможни продукти или смлени до претендиращи за здравословност коктейли, ще изключат и последната възможност на бъдещите поколения да познават вида и простия вкус на всеки продукт, вероятно растящ наблизо, някъде след края на града…“

Откъс от „Лъжливата наука за храната“, II глава от книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната

COMMENTS

WORDPRESS: 0